Кой от вас като малък не се е страхувал от тайнствената врата на килера? Зад нея често са струпани най-различни стари вещи, тя поскърцва леко и вътре е доста тъмно. Ами вратата на гардероба? Добре, че вечер можеш да се завиеш през глава в спасителното креватче и само да си представяш какви чудесии се крият вътре... Чорапите и пуловерите оживяват, прахосмукачката тръгва на разходка – защо ли – просто сте попаднали на единственото място за връзка между света на хората и подредения Град на Таласъмите. И не казвайте скептично – “Не е вярно, подобни същества живеят само в приказките!” Напротив – бодри, свежи, здрави-прави, във всякакви големини и форми, те са пълни с въображение и амбиция, и трябва да си свършат работата. А тя е да събират енергия, с която се храни, диша, живее техния таласъмски свят. Къде е източникът? Зад вратата на килера – когато таласъм я отвори, отвъд се чува прекрасен детски писък, а един помощник-плашльо натъпква писъка в контейнер. И така поред на номерата – докато не изпълниш нормата за деня... Дано не ви звучи прекалено шантаво – дори и за анимационен филм – защото “Таласъми ООД” само на пръв поглед изглежда детска история. Поредната авантюра на студия “Пиксар” (влюбените в експериментите автори на “Играта на играчките” и бивше подразделение на “Лукасфилм”) е да заложат на детския страх от неизвестното и да изградят цял свят отвъд... Разбира се, че в него има герои – при това уважавани ударници в кошмарното ежедневие да се преструваш на мно-о-о-го по-страшен от колкото си. Синият рошав и тромав добряк с голямо сърце е Съли, негов пръв помощник е зеленият топчест едноочко Майк Уазовски, а в отбора по “оживяване на образи” към сценаристи, аниматори и режисьора Пийт Доктър са се присъединили с гласовете си Джон Гудман и неотразимия Били Кристъл. Кошмарът за техните герои започва, когато едно момиченце на име Бу най-неочаквано се вмъква в света на таласъмите. “Децата са токсични!” реват службите за сигурност, но Съли и Майк се убеждават в обратното. Достатъчно е малката Бу да нарече гигантския подвижен губер Съли “котенце” – тя не само вижда таласъмите, дори никак не ги смята за ужасяващи, напротив – иска да си играе... И тогава настъпва една каша – направо не е за разправяне! Пълно е с приключения, има страхотни рисувани преследвания, има си и “хепи-енд” – но той не е полезен за големите, които случайно са забравили, че са били деца... Не се страхувайте, поровете в килера на спомените си – там няма да се натъкнете на таласъм, най-много да откриете забравена детска усмивка. Порадвайте й се – този филм ще ви помогне...
