Именно с подобни подробности ще се опитаме да ви занимаем в тези редове... И понеже лятото както обикновено изобилства с атрактивни за окото хитови заглавия, без особени претенции и с много спец-ефекти, погледа инстинктивно се насочва към филм, който навява очаквания за нещо по-сериозно или поне по-амбициозно. За всички кинаджии създаването на ултра-модерен свят от бъдещето вече е равносилно на протягане на ръка към чашата сутрешно кафе...
Но да подчиниш подобен свят на законите, обобщени преди доста години от класика-фантаст Айзък Азимов, вече си е отговорна работа! Още преди да сме видели резултатът – филма “Аз, Роботът” на Алекс Прояс, в рекламните откъси погледа на жадния зрител е прикован от ТЪЛПАТА изкуствени интелекти, подредени в еднакви редички, с еднаквите главички, торсове и крайници. Бели, излъскани до съвършенство, те наподобяват мравки – с черните стави, свързващи различните елементи на тялото, смирени и готови за работа, с безизразния поглед на роботи, поставени в обвивка, удобно обслужваща шефовете-хора. Добре организирано – и доста заплашително множество от същества, които се оказва - лесно могат да забравят произхода си, да започнат да мислят и да се опитат да извоюват самостоятелност. Ама имало 3 закона на роботиката, които били задължителни – добре, но светът е динамична система, която се променя всяка секунда...
Може би затова е неволна, но бърза асоциацията с прочутите – и доста остарели вече, войници на Империята, облечени в бели доспехи, които неумолимо настъпваха към бунтовническата база на ледената планета Хот, превземаха кораби на Федерацията и доста тъпо бяха изненадвани от изобретателния Хан Соло преди грандиозната битка на Ендор... Бързи спомени-стрели връхлитат мислите на всички фенове на “Междузвездните войни”, които съвсем не са забравили, че оригиналните серии бяха последвани от много по-високотехнологичните Епизод І и ІІ.
Последният буквално изобилстваше от заплашителни тълпи най-различни създания. Почти буквална визуална идентичност (с белите конвейрни същества от “Аз, Роботът”) има в строя клонинги, задължително държани в тайна база и копирани от супер-боеца Джанго Фет с легендарни способности на безмилостен наемник от супер-класа.
В опита за акцент върху тълпите могат да влязат и въоръжените човекоподобни машинки, стоварвани на кило в полетата на Набу – но те са скучни и се сковават безропотно когато спре подаването на команди – или задвижваща енергия! Докато воините-клонинги по нещо напомнят множеството роботи – всеки от тях е самостоятелна бойна единица и независимо от това какви заповеди изпълняват – част от информацията се осмисля и тогава се реагира на нея.Това качество например не притежават многобройните “агент Смит” в прословутата култова трилогия “Матрицата”. Но въпреки това клонирането на вирусовата програма в човешки образ и мултиплицирането му на екрана – от шантавите братя Уашовски и актьора Хюго Уийвинг, създава представа за гигантско заплашително множество. То трудно може да се превърне в тълпа – индиректно се подчинява на ходовете и решенията, взимани от “вируса-баща”, но запълва доста голямо пространство от екрана с безизразни и безмилостни тъмни очила, взрени в нищото – или в безкрая.
Тълпата “агент Смит” просто присъства – като въплъщение на изначалното зло, вечната алтернатива и обречената да губи страна. Може би точно затова повторения до безкрай образ бързо се превръща в символ на стена, сливаща се с пейзажа до незабележимост – все пак целта е постигната, в центъра се оказва Единствения-избран и той блести със своята непобедимост... Да живеят функциите copy & paste! Заклетите фенове на “матричната” сага знаят, че само част от образите на Смит са изиграни в кадрите от самия Уийвинг – останалата част от тълпата е набрана чрез свободен кастинг на мъже с подобно телосложение, а лицето на вируса-агент е мултиплицирано впоследствие по дигитален път. Бойните сцени между Нео, Смит и клонингите, с работно заглавие “Яката битка” (The Burly Brawl), е заснета за 27 дни...
Подобна роля – на фон, но и непрестанна заплаха, е отредена на тълпите неконтролируеми орки, създадени от въображението на Дж.Р.Р.Толкин и оживели с “малко помощ” от Питър Джаксън и неговите приятели. Тези анти-същества, слепени от кал и получили душата си от господаря на Злото, са призвани да бродят по Средната земя в страховити тълпи, грозни, безразсъдни и жестоки, сеещи смърт и разруха. Те са главното оръжие, с което разполагат владетелите на Мрака, за да ударят обединените сили на народите, вярващи в съхранената светлина на древната доброта. Първоначалната идея е орките да са изцяло компютърно-генерирани. Когато това все пак се оказва невъзможно, екипът на Джаксън намира разрешение за безкрайното умножаване на доброволците (предимно от Новозеланската армия), включени в епохалните битки.
Компютърна програма на име MASSIVE доразвива и усъвършенства армиите с компютърно генерирани орки, елфи и човеци. Тези дигитални създания можели да “мислят” и да се бият независимо един от друг – определяйки точно кой от тях е съюзник, и кой – противник, благодарение на специално вградени и отделени зрителни полета. Програмисти и монтажисти командвали всичко само с “кликване” върху някое създание от 20 хилядната тълпа. С помощта на програмата те са можели да “виждат” съответния кадър през очите на избраното същество, дори са снабдявали различните бойци с индивидуални бойни стилове... Припомняме още една интересна подробност - виковете на орките при битката в Шлемово усое са осигурени от цял стадион с 25 хиляди почитатели на крикет, които крещели с пълно гърло военни химни. Нужният текст се прожектирал на огромен екран, а самият Питър Джаксън е бил начело на тълпата... Реалната битката в “Двете кули” е монтирана от 20 часа материал, заснет в продължение на 3 месеца - и през цялото време машини за дъжд са обливали снимачната площадка... Доста известно е твърдението, че в сцените около Шлемово усое са участвали огромен брой статисти, а работата по тях е продължила толкова месеци, че почти всички “съпричастни на делото” си направили фланелки с надпис “Оцелях след Шлемово усое”. Така статистите продължават да се разпознават един друг из тълпите в почти всички по-големи градове на Нова Зеландия... Цифрите сочат, че в грандиозните сцени от “Завръщането на краля”, освен масовката, има над 200 хиляди дигитални участници – самите епизоди се оказали с такъв мащаб, че е трябвало да се построи допълнителна стая само за поставяне на нужните компютърни мощности за окончателното “рендване” на сцените...
Създаването на филмови авантюри вече е немислимо без най-важните приятели на човека-кинаджия – компютрите. Именно “сърфирането” с помощта на техните възможности из неизбродимите простори на нашата фантазия ражда все нови и нови идеи... Те само чакат да бъдат “облечени” в образи, обградени от детайли и “оживени” от сръчни екипи творци, посветили себе си на киното. И понеже винаги ми е било много интересно, няма да се откажа да търся свежи подробности, които не винаги забелязваме в снопа светлина, озарил магическия бял екран...
