С кули високо в небето...

Замъците в киното 
Кулите им гъделичкат сивите облаци. Цветните мозайки на прозорците отразяват слънчевите лъчи. Те се появяват и изчезват с повея на авторовото въображение. Замъците са част от разнообразието на аксесоари в киното.

Авторите си “играят” с тях най-често в два случая – когато сюжетът е исторически или приказен. При съчетаване и вмъкване на сатирично-гротесков елемент, се получава “Монти Пайтън и Свещеният Граал”.

След дълго “препускане” (без коне, с тропот от кокосови орехи), майтапчиите-рицари откриват Камелот, само че той е модел от картон! Колко е преходна световната слава! Решават да не влизат в него, а пътя на приключенията ги повежда към други замъци. По най-различни причини екипът на “питоните” не е получил разрешение за снимки из шотландските старини – затова пък е избродил до крайност двата частни замъка Доун и Сталкер! 

Тери Гилиам не се отказва от препратки към легенди и приказни истории – в “Братя Грим” лошата кралица обитава прокълнат замък; в “Кралят на рибарите” героят на Роби Уилямс трябва да победи своя огнен демон, а въображаемият замък се крие в дебрите на Ню Йорк (в реалността това е общежитието на “Хънтър Колидж”).

По изключение приключенски или екшън филми могат да се възползват от екзотиката на нетрадиционна за жанра “локация”. И резултатът е “с един куршум - два заека” – разнообразява се мястото на действие, което натоварва с нови идеи художник-декоратори, сценаристи и актьори, и изненадва приспаното от клишета въображение на зрителите. Като успешен пример може да послужи тайният щаб на MI 6 от “Един свят не е достатъчен”, разположен в истински замък на име “Ейлеън Донън”, Западна Шотландия.

 Когато се цели създаване на апокалиптично бъдеще, съчетано с почти приказна реалност (като в “Царството на огъня”), страхотно помага разрушен замък в английската провинция. Той става убежище за оцелелите от огнения дъх на безмилостни дракони човешки същества...

Въображението може да потегли накъдето си поиска – то е заредено с вечния стремеж за пространствено-времеви пътешествия на кинотворците. Когато правиш портрет на древността, няма как да не присъства замък на египетския фараон (филмите за “Мумията”), или пищното, разточително красиво обиталище на цар Приам от Троя.

Но когато цял замък от далечния 14 век стане жертва на драматургично безсилие, рицарите, които се борят за чест и слава, се превръщат в тъжна гледка. Пример: герои-историци, озовали се в миналото - Джерар Бътлър се опитва да спаси Били Конъли сред огнено-катранени кълба и свистящи стрели.

Съвсем различно въздействие оказва атмосферата на Средновековието, когато с помощта на киното се върнем НАИСТИНА във времето – и срещнем мускетарите на Дюма, Кралица Марго или великата английска владетелка Елизабет! Замъците са неделима част от всяка историческа кинореалност – място за тайни срещи, за подписване на договори, за бурни сцени между управници или за тайни любовни признания...

Без замъци обаче не може да мине и нито една ИСТИНСКА приказка. В най-пространният и прекрасно филмиран епос досега, въплъщението на Злото Саурон владее върховно укрепен замък в Мраколес, Барад-Дур, близо до Съдбовния връх, в който изчезва завинаги Единственият пръстен. Замъкът на Бавморда в “Уилоу” също е средоточие на сили, преклонили се пред мощта на омразата и желанието за власт.

Един замък с калейдоскопични стълби и пакостни духчета (създадени от кукления майстор Джим Хенсън) е поставен в центъра на Лабиринт, и действа като притегателна сила за младата Сара, омагьосана от приказка на пук на сивото, скучно тийнейджърство.

Скривалище за опасни и не съвсем приказни сили на мрака са далечните планински дебри на Трансилвания, където се извисява замъкът на Дракула – така е според няколко десетки филми, посветени на неговата история още от зората на киното. В страховит замък, далеч от хорските очи, се ражда и чудовището на Франкенщайн, а един много тъжен и чаровен Крал на тиквите е принуден да живее в гротескна замъчна постройка, родена от въображението на Тим Бъртън в “Кошмари преди Коледа”. 

Този режисьор обича да провокира – може би затова “създава” своя Едуард Ножиците в мрачен замък в покрайнините на обикновен град от средата на 20 век, за да има къде да се завърне и да се приюти различното същество, “изрязано” от общността на средностатистическите хора...

Под този знаменател могат да се пъхнат и героите на Джоан Роулинг, които в началото на всяка учебна година се запътват към тайнствен и укрепен замък, някъде между света на реалните “мъгъли” и магията. Хогуортс е декориран е подобаващо (не като училище, а като замък!), дори коридорите му са украсени с портрети, които често изненадват учениците.

Авангарден стил в одекоряването демонстрира и неуморният писач на приказки Джордж Лукас – в първия епизод на своите “Междузвездни войни” замъкът на кралица Амидала на Набу е терен на ожесточени битки, но това не му пречи да блести с константинополски разкош от златното византийско време!



И след като стигнахме до ПОЧТИ-рисуваните филми (спец-ефектите често не оставят поле за изява на снимащите кинаджии), не можем да подминем и анимираните приказки.
Спомняме си как светът ахна, когато “Дисни” създаде “Красавицата и звярът” и “Аладин” – в тях са спазени всички приказни закони! И има замъци - Звярът предоставя своите владения на красивото същество, завладяло сърцето му, а то ще развали магията.

Аладин пък е омагьосан от усмихнатите очи на едно красиво момиче, което случайно е султанска щерка и е на мушката на великия везир, а той така се отплесва в поръчки за построяване на разкошен замък, че после му се стоварват големи неприятности... Години по-късно дойде ред на “ДриймУъркс” да докаже, че рисуваните приказки все още не са демоде!

В първото си приключение добродушното зелено чудовище Шрек стига до далечния замък на принцеса Фийона и я спасява от страстно-гореща драконица.








В продължението на историята двамата влюбени отиват при тъста и тъщата в замък, съвсем подходящ за отглеждане на принцеса, но не и за бурни взаимоотношения между родители и пораснала щерка...

Затова обществото на внимателните кинозрители препоръчва – колкото и безобидна да изглежда, внимавайте в картинката - да не се окажете изведнъж пленник в страховито подземие на някой замък... и да не можете да отидете на кино...

(сп. “Екран”, октомври 2005)

МАСКИраното КИНО

Един деликатен, изискан жест поставя домино. 
Ръка в сатенена ръкавица държи маска пред лицето. 
В калейдоскопа от кинообрази изникват всякакви герои, които махват за поздрав, и отминават – 
и всички са със странни лица, със скрити черти. 
Маската се оказва полезен аксесоар в филмовите истории...

Може би защото повечето от тях разказват приказки. Или поне в основата на историите им се е скрила по някоя приказка. Добрият герой, който защитава по-слабите, неизменно присъства в сюжета. Той обикновено се влюбва в знойна красавица, тя отвръща на чувствата му, и заживяват щастливо до края на дните си! Героите от филмите за Зоро са доказателство, че формулата работи безотказно.

Маската се притича на помощ и когато е необходимо онагледяване на абсолютната противоположност на добрия герой – зловещото лицево приспособление в “Мълчанието на агнетата” е поставяно на човек, доказал бързина и безскрупулност, когато решава да захапе... човешко месо!

Маската може да бъде и оръдие на жестока отмъстителност – подобно на тази, която измъчва героят на Леонардо диКаприо в “Желязната маска”. Дюма-баща пише романа си по исторически сведения за тайнствен затворник в Бастилията, носил кожена маска на лицето до екзекуцията си. Маската може да скрие недъг и да даде сили на човека зад нея да изтръгне най-доброто от себе си в името на някакъв идеал – както това става в “Небесно царство”.

Йерусалимският крал Балдуин ІV, изигран от Едуард Нортън, е може би най-добрият образ в целия филм, посветен на  кръстоносен поход през Средновековието. Той носи златна маска, скривайки раните от проказата и младостта си, затова може да си позволи да е безпристрастен, далновиден, щедър и мъдър – истински достоен владетел.Не над сарацини и кръстоносци, а над тъмните подземия в Парижката опера властва друг филмов герой, скрил изкривеното си лице зад атлазената белота на маска.

Години са били нужни на Андрю Лойд Уебър да открие екип от творци, “заразени” с неговата музика и да сътворят на кино още една приказка – за красавицата с прекрасен глас и маскираният “фантом”, жаден за обич и за своята “музика на нощта”. Във впечатляващия филм на Джоуел Шумахер има една много стилна сцена – танца “Маскарад”. Стиховете и музиката са й отредили важно място в действието: Фантомът е част от гостите на тържеството, и след Танца на Маските той диктува правилата на играта!

В подобни маскарадни веселби участват и героите на Милош Форман в “Амадеус”. Но там най-важната маска е човекът с тъмната пелерина, който поръчва последните творби на гениалния Моцарт. С всяка поява на черната маска, сянката на Смъртта се прокрадва все по-уверено, като символ на проклятие...

Съдбата хвърля лоши зарове и за героя на Том Круз – няколко века по-късно, в един от най-оживените центрове на днешната цивилизация, обезобразен мъж се събужда от кома и трябва да започне живота си отначало. Бялата ергономична маска е неговия щит, макар че никой друг не го заплашва в реалността на “Ванила Скай”, освен собствените му демони. Още преди да се роди предположението, че Том Круз е пристрастен към филмите с маски – специално си купува една в “Широко затворени очи” – ще го оправдаем, че аксесоарите не са от значение при избора на роля. Във всички случаи те само допълват нюанси, подчертават акценти, помагат на действието – и на режисьора.

Във филма на Кубрик героят на Круз се поддава на любопитство, което за малко не го убива! Неканен гост, той става свидетел на специални събирания и оргии - високопоставените им гости до един носят маски, защото не могат да си позволят да бъдат идентифицирани като сластолюбци в общество, пълно с морални ограничения...

Лицемерието е основна отличителна черта на почти всички социални структури – от древността до наши дни. Затова не е чудно, че дори във филмите маските се използват или като предпазен щит за героя (който запазва нещо свое, непокварено зад нея), или като унифициране на анонимността (аз не съм аз, това сме ние – онези, които трябва да бъдем според конюнктурата и ситуацията).

В “Стената” на “Пинк Флойд” може да се открие илюстрация на последното твърдение: голямата анимационна карикатура на учителя наподобява чудовищна дървена маска, всяваща страх и отвращение у възпитаниците. Лицата на децата в училището на живота постепенно се превръщат в маски – точно преди да ги натъпчат – като рисувани малки късчета месо в месомелачката на хора. За да станат поредната “тухла в стената”. Защо ли подобна асоциация напомня за гигантската машина на киноиндустрията, захранвана от всякакви сюжети, истории, фабули и идейни нишки?!

Лица – и маски – се размиват пред погледа на зашеметения зрител, който понякога успява да се ориентира в пъстротата, но често се и изгубва сред причудливите образи на Арлекино, Пиеро, Коломбина, Пулчинела и кой ли още не в познатата и вечно нова “Комедия дел арте” на живота... (край на лиричното отклонение ~)

Една уникална политическа алегория, създадена въз основата на комикс и просмукана от бунтовния дух на бъдещето, възроди образа-маска на Гай Фокс и рефрена ‘Remember, remember the 5th of November’, а Хюго Уийвинг се справи повече от вдъхновяващо с „отмъстителната” си актьорска задача във “V като Вендета”. Маските се котират добре и в пародиите.

В нелепите си закачки Братята Уейънс включват и бяла гротескна маска, само и само малко да разнообразят сюжетно историята в “Страшен филм”.

“Маската” пък заплашвала да бъде много мрачен филм на ужасите.

Оказало се обаче, че артефакта от викингите добре пасва на разтегателното, шантаво лице на Джим Кери и филмът се превръща в комедийно събитие! Отраканият маскиран герой е и “другото аз” на мухльото на Кери.

В подобна ситуация изпада героят на Джони Деп в “Новият Дон Жуан” – той носи доминото си, за да се “отлепи” от реалността, с нея успява да прекрачи прага на свободните фантазии.

Какво биха били супер-героите в киното, ако ги нямаше техните маски? С тяхна помощ (и с набор от допълнителни “джаджи”, като пелерини, камшици, свръх-издръжливи паяжинни нишки) обикновените Брус Уейн, Пейшънс Филипс и Питър Паркър се превръщат в нещо МНОГО повече – оживели на екран комиксови образи!

Съвсем същото важи и за четиримата членове на семейство “Феноменалните” – в смисъл, че могат да си сложат черните домина и да се вмъкнат светкавично в специалните костюми, за да се превърнат в ... нещо съвсем различно – дори и за герои на анимационен филм!

При това – доста по-добър (доказано и с два “Оскара”) от новата игрална вариация на тема комикси, с еластични, невидими, огнени и страхотно-силни герои. Във “Фантастичната четворка” маска носи петият герой със свръх-способности – лошото момче, което иска да завладее света и се разхожда с черна дегезировка в стил “Вейдър”.

Но той съвсем не може да се сравнява с първия герой, създаден от Джордж Лукас за неговата 30 годишна сага. Дарт Вейдър е може би най-известният герой в маска! Дори и да не е така, той със сигурност най-популярният “лош” герой, донесъл със самото си съществуване милиони и милиарди долари на всички, свързали живота си с “Междузвездни войни”. Всеизвестен факт е, че актьорът Дейвид Проус е в ролята на Вейдър, и той доста се ядосал, когато разбрал, че гласът му няма да звучи във филма – никой не му бил казал, че ще го дублират!? Оригиналният избор на глас бил самият Орсън Уелс, но впоследствие Лукас се спрял на Джеймс Ърл Джоунс. “Тялото” и “Гласът” на Дарт Вейдър никога не са се срещали на снимачната площадка на “Междузвездни войни” – но затова пък създават един от най-великите символи в историята на киното... Нали всички ние вярваме на Люк, който сваля черната маска, за да види доброто в очите на баща си?...
Оказва се вярно предположението, че маската е полезен аксесоар – дори и в киното, ала винаги е добре да се интересуваме и какво всъщност се крие зад нея... 

(сп. “Екран”, септември 2005, partially-edited version 2011)

Къщите за книги в услуга на киното

Тихо проскръцва тежката дървена врата... Млечнобял лъч светлина се прокрадва по пода... Още малко и... книгите ще усетят посетителите, залите ще се напълнят с хора, към рафтовете ще се протягат любознателни ръце, а очите ще поглъщат жадно милиардите думи. Намираме се в БИБЛИОТЕКАТА – скривалище за неуверените, хранилище на знания за любопитните, тайнствен портал между световете за авантюристите и... удобен сюжетен аксесоар за кинаджиите.

Вековното човешко познание, подвързано в книги и подредено в лавици, заразява със своето спокойно величие, внушава респект. Библиотечните хранилища притежават тайни – опасни за непосветените, предизвикателни за неустрашимите. Сред последните кино-герои попада брат Уилям от Баскервил, който търси истини в лабиринта на манастирската библиотека от “Името на розата”.

Доста години по-късно отново Шон Конъри облича кожата на друг почитател на книгите – писателя Форестър. Убежището му от света, обречен на промени, е скромен апартамент, претъпкан с книги, и именно там неговият млад цветнокож ученик открива магията, заключена в писаното слово. Двамата изграждат мост за общуване и взаимно си помагат в сложния лабиринт на човешките взаимоотношения.

Личната библиотека, пазителка на ценни съкровища, е любимо място за уединение и за доктор Джоунс-старши (в ролята е отново неуморимият шотландец!). Но по-важният момент в третата част от приключенията на чаровните археолози е разгадаването на следите към Свещения граал – съвсем не случайно Индиана попада на тях в раннохристиянски храм, превърнат във Венецианска библиотека. Една читалня в Монреал пък е мястото за размисъл за героя на Лотар Блюто – Даниел, нагърбил се с почти непосилната задача да разкаже истината за последните дни на Христос в невероятния филм на Дени Аркан “Исус от Монреал”.

Изолираната затворническа библиотека в “Изкуплението Шоушенк” става пристан за отчаянието на невинния герой на Тим Робинс, а високо интелектуалните му задължения “по вътрешен правилник” се превръщат в трамплин за плановете по пътя към заветната свобода.

В една уютна читалня, някога след бъдещето на утрешния ден, две млади души посрещат апокалиптична реалност според авторите на поредната супер-продукция от холивудския конвейр. Филмите, произведени с щампата “екшън за ширпотреба”, може би се отличават по известни вариации в сюжетите, но поразително си приличат в използването на шаблони, и дори аксесоари! Например - сборният пункт за “раздаване на задачки” на малките послушни “ангелчета” е именно библиотека, а сред томовете ценна литература звучи отчетливо гласа на Чарли.

Сръчната секси мацка Лара Крофт пък има аристократично минало, внушително имение и още по-внушителна библиотека. Добре подвързаните томове не са само красив интериор стават и за упражнения по мятане на остри предмети от собственичката – особено преди началото на поредната мисия. Във втората приключенска история на Стивън Сомърс за възкръснали египетски мумии, преследвачите на Брендън Фрейзър и Рейчъл Уайз така вандалски опустошават семейното им гнездо, че разпердушинването на библиотечните рафтове може да съперничи само на пукотевицата в “Лигата на необикновените”.

Вярно – книгохранилището тук е доста по-внушително, има простор за размах на картечния откос, а и героите разполагат със стълбички на колелца за разнообразяване на гонитбата покрай “високите етажи”, плътно изпълнени с ръкописи. Може да ви се стори странно затварянето на екшън-сцена в ограничено пространство, но авторите са готови на всичко, за да фокусират вниманието на зрителите. 

Затова ще изглежда все по-старомодна идеята за изолиране от света в уютната самота на семейната библиотека – такава е реакцията на Рет Бътлър в “Отнесени от вихъра”, когато умира от страх за живота на своята ненагледна Скарлет О’Хара!

Един прекрасен нискобюджетен филм буквално “прелетя” по екраните у нас преди няколко години – може би затова малко хора успяха да спрат поглед в героите му, да поемат дъх и да се насладят на увлекателната история на Лоне Шерфиг. Светът на братята Харбър и Уилбър (който много иска да умре) изпитва неотложна нужда от подреждане – също както фамилната им прекрасна книжарница за стари и ценни издания. Тя играе важна роля във филма – сред лавиците с томове литература се завихрят любовта, състраданието, нежността и сърдечната грижа, за да се превърнат в лечебен елексир за душите на героите.

Друга малка книжарница, “точно зад ъгъла”, е принудена да изпразни рафтовете си с увлекателни книги за деца, защото правилата на големия бизнес са безпощадни, не се съобразяват с традициите и никакви скрупули не могат да ги спрат. “Имаш поща” на Нора Ефрон носи скромното етикетче “романтична комедия”, но всъщност е реквием за специалното отношение към книгите, присъщо на фамилните традиции в книжарството и великодушно забравено в миналото...

Тъжна констатация, особено ако си спомним как светът Фантазия в “Приказка без край” зависи само и единствено от желанието на хората да творят добро, като дават простор на въображението си. Съвсем не случайно Бастиян попада в онази книжарница със странния дядо-библиотекар, който уж неволно приковава вниманието му с тайнствена книга – героите в това приключение може да бъдем самите ние, ако не забравяме, че с всяка мисъл добавяме още цвят в палитрата на нашия свят... И това се случва не само на кино...

(сп. “Екран”, август 2005)