Признайте си честно – подобни мисли са гостували и във вашата глава, нали? По интересното в случая с ПОДРОБНОСТИТЕ в киното е, че често те са навестявали сценаристите и режисьорите, преди да се мушнат в нечии сценарий или да се настанят в някоя сцена... Ваната е доста удобен атрибут – ползва се за почивка, за размисъл, за концентрация, дори за сън, за съблазняване, за секс, за игра, за убийства, често и за самоубийства. Не е ли странно, че подобен елемент от ежедневието изпълнява причудливи РОЛИ като аксесоар, при това доста успешно?



Уюта на топлата вода, изпълнила керамичното подобие на езеро, събуждат неподозирани усещания. Една вана, пълна с розов цвят, придобива страшно еротичен подтекст – особено ако в нея лежи крехко, младо женско създание – и мисълта за него измъчва нощите на един средностатистически човечец в най-обикновен щат, някъде в Америка...
Обаче не всяка вана може да се похвали, че известен супер-кино-шпионин например се е развличал в гостоприемната прегръдка на гъделичкащи сапунени мехури. През 1967 година един Джеймс Бонд “попива” японска екзотика в “You Only Live Twice”, а трийсет години по-късно и един Остин Пауърс копира примера на именития си колега.

![]() |
уупс - това е едно от гаджетата :) |
Но героинята на Катрин Зита-Джоунс разчита на доброто сърчице на сестричката, поверена на Джулия Робъртс – и получава обслужване в стил “добрата лична камериерка”. Как да не се погрижиш за някой, когото истински обичаш? Разполагаш с удобна вана, която лесно се пълни с вода, но никак не е лесно да накараш един опърничав малчуган да се напъха вътре!


Впечатляващ е броя кино-случки, които естествено се завъртат около банята като място за почивка и освежаване. Често създателите на филми ги използват като повратен драматургичен момент – струята гореща вода, която пуска Том Круз в хотелската вана, предизвиква шок и бурна реакция у неговия брат-аутист – и именно тогава младият мъж осъзнава кой всъщност е Рейнман... Още един “пример с вана” доказва безспорния талант на Дъстин Хофман – филмът е “Маратонецът”.
За сцената, в която той е принуден да се съпротивлява, напъхан във вана, Хофман е упорствал да бъде държан под водата колкото се може по-дълго. Известна е неговата вярност към “Метода”, прилаган от Лий Страсбърг в актьорската игра – максимална естественост на всяко изпълнение. И именно затова в края на най-успешния дубъл се наложило да спасяват Хофман с кислородна маска!
Без да изневеряват на интуицията си, братя Коен създават условия да се прояви “естествената непринуденост” на друг прекрасен актьор - Джеф Бриджис в “Големият Лебовски”. Защото именно в една обградена със свещи вана, докато си приготвя поредната отпускаща “дозичка” за наркотично опиянение, на Пича му е обяснено насилствено и отвратително грубиянски как вече няма да се наслаждава на мързела си, защото се е превърнал в трън в очите на “големи” хора. Наистина е гадно да си мокър, беззащитен и подозрителен в очите на мафията...

Ефектът на пеперудата – един от опитите да намериш смъртта си във вана може да не е традиционното прерязване на вените – може да пробваш да се удавиш! Колкото и да е трудна за реализиране тази идея, в един от вариантите си на бъдеще, сакатия герой на Аштън Къчър се втурва именно към нея – ваната, пълна със спасително забвение!
Дорс – Камерата постепенно се приближава към ваната, в която Джим Морисън, един от идолите на поколението “Деца на цветята”, е открил най-крайното спокойно кътче за себе си, Ездачът на бурята-живот!)

Специален доклад – във вана може да се опиташ да се скриеш от преследващи те членестоноги роботи, защото дори най-тренираните мускули не могат да действат безотказно, ако не ги направляват очите!

(списание Екран, октомври 2004)