ЕЖЕДНЕВНА ТОПЛОТА и ОБИЧ versus УБИЙСТВЕНИ СТРЕМЛЕНИЯ

Бълбук... Малко мехурче се появява на повърхността... Водата с оттенък на сапфирено море гали перфектното бяло заоблено ръбче. Цвете се полюшва пред прозореца, открехнат за да влиза вечерният бриз... Разнася се ухание на мащерка, мед и мускус, защото вече е време за потапяне във ... ВАНАТА... Каква наслада!...

Признайте си честно – подобни мисли са гостували и във вашата глава, нали? По интересното в случая с ПОДРОБНОСТИТЕ в киното е, че често те са навестявали сценаристите и режисьорите, преди да се мушнат в нечии сценарий или да се настанят в някоя сцена... Ваната е доста удобен атрибут – ползва се за почивка, за размисъл, за концентрация, дори за сън, за съблазняване, за секс, за игра, за убийства, често и за самоубийства. Не е ли странно, че подобен елемент от ежедневието изпълнява причудливи РОЛИ като аксесоар, при това доста успешно?

Ваната, в която се потапя една героиня на Брайън деПалма, става моментен спасителен пристан. Но именно в него “фаталната жена” изживява насън възможно бъдеще, събужда се и променя съдбата си. Старомодната вана, с която е снабдил героите си Тим Бъртън, е любимото убежище на неговата “Голяма риба”.

Прозрачната “опитомена” вода пази Едуард Блум “да не изсъхне”, тя му дава сили да дооцветява фантастичните си разкази, а към спокойствието на годините с топла мекота се потапя любимата, любяща съпруга. В такава вана винаги ще се намери място за двама, нали?

И това не е пределната бройка! “Мечтатели”-те на Бертолучи излъчват свобода, страст, провокации и разкрепостеност. Те са трима - брат, сестра и техният общ приятел, но могат да усетят реално любовта си един към друг, без да се смущават от предразсъдъци и постулати именно в ваната, изгубена в лабиринта на един парижки апартамент, някъде в началото на 60-те...

Уюта на топлата вода, изпълнила керамичното подобие на езеро, събуждат неподозирани усещания. Една вана, пълна с розов цвят, придобива страшно еротичен подтекст – особено ако в нея лежи крехко, младо женско създание – и мисълта за него измъчва нощите на един средностатистически човечец в най-обикновен щат, някъде в Америка...

Обаче не всяка вана може да се похвали, че известен супер-кино-шпионин например се е развличал в гостоприемната прегръдка на гъделичкащи сапунени мехури. През 1967 година един Джеймс Бонд “попива” японска екзотика в “You Only Live Twice”, а трийсет години по-късно и един Остин Пауърс копира примера на именития си колега.

В релаксираща бълбукаща смес от удовлетвореност заради прекрасно свършена работа се наслаждават на съдбата си и “Календарните момичета”, като уверено доказват, че възрастта не може да е причина за оправдания, подтиснатост и лошо настроение. От прекомерно количество именно такива “лоши черти в характера” страдат и някои от “Любимците на Америка” – те също използват ваната с цел хигиена, почивка и зареждане с енергия.

уупс - това е едно от гаджетата :)

Но героинята на Катрин Зита-Джоунс разчита на доброто сърчице на сестричката, поверена на Джулия Робъртс – и получава обслужване в стил “добрата лична камериерка”. Как да не се погрижиш за някой, когото истински обичаш? Разполагаш с удобна вана, която лесно се пълни с вода, но никак не е лесно да накараш един опърничав малчуган да се напъха вътре!

Тогава Адам Сандлър прибягва до метода на визуалното убеждение – “Бащата-мечта” изнамира оранжев водолазен костюм и изтръгва обещание за пълно послушание в банята! Какво се случва, когато герой на кино-сюжет е странен образ, попаднал в странен документално-игрален филм, при това със странни разбирания за ситуационен хумор? Примерен резултат може да бъде сцената в хотелската баня от “Нощ след тежък ден”, в която Джон Ленън доказва неизживяно детство във ваната, целият покрит с пяна. Секунди след като шантавият младеж си е играл с корабчета под носа му, импресариото изтръпва, когато изпразва ваната и не намира Джон на дъното й!

От лош късмет може да се оплаче и чаровният майстор по рекламите на Мел Гибсън, който се опитва да разбере “Какво (всъщност) искат жените”. След серия козметично-акробатични опити, героят му просто пада във ваната, но ... с действащ сешоар в ръка! Резултатът е токов удар плюс изтощителна дарба да чува мислите на нежния пол...

Впечатляващ е броя кино-случки, които естествено се завъртат около банята като място за почивка и освежаване. Често създателите на филми ги използват като повратен драматургичен момент – струята гореща вода, която пуска Том Круз в хотелската вана, предизвиква шок и бурна реакция у неговия брат-аутист – и именно тогава младият мъж осъзнава кой всъщност е Рейнман... Още един “пример с вана” доказва безспорния талант на Дъстин Хофман – филмът е “Маратонецът”.

За сцената, в която той е принуден да се съпротивлява, напъхан във вана, Хофман е упорствал да бъде държан под водата колкото се може по-дълго. Известна е неговата вярност към  “Метода”, прилаган от Лий Страсбърг в актьорската игра – максимална естественост на всяко изпълнение. И именно затова в края на най-успешния дубъл се наложило да спасяват Хофман с кислородна маска!

Без да изневеряват на интуицията си, братя Коен създават условия да се прояви “естествената непринуденост” на друг прекрасен актьор - Джеф Бриджис в “Големият Лебовски”. Защото именно в една обградена със свещи вана, докато си приготвя поредната отпускаща “дозичка” за наркотично опиянение, на Пича му е обяснено насилствено и отвратително грубиянски как вече няма да се наслаждава на мързела си, защото се е превърнал в трън в очите на “големи” хора. Наистина е гадно да си мокър, беззащитен и подозрителен в очите на мафията...

ПРЕКЪСВАНЕ по изискване на отговорния редактор

Ефектът на пеперудата – един от опитите да намериш смъртта си във вана може да не е традиционното прерязване на вените – може да пробваш да се удавиш! Колкото и да е трудна за реализиране тази идея, в един от вариантите си на бъдеще, сакатия герой на Аштън Къчър се втурва именно към нея – ваната, пълна със спасително забвение!

Дорс – Камерата постепенно се приближава към ваната, в която Джим Морисън, един от идолите на поколението “Деца на цветята”, е открил най-крайното спокойно кътче за себе си, Ездачът на бурята-живот!)

Прозрачно минало – отчайващо измъчен опит за филм-"съспенс"/на ужасите (wtf!): кулминационната сцена с преследване между съпрузи е разиграна в банята и ваната, за да продължи застрашително дълго в безпощадната тъмнина на нощта – а там става направо непоносимо блудкава!)

Специален доклад – във вана може да се опиташ да се скриеш от преследващи те членестоноги роботи, защото дори най-тренираните мускули не могат да действат безотказно, ако не ги направляват очите!

Страх и безпомощност те потапят в отчаяние и за миг сковават рефлексите ти - подобно на агент Джон Андертън... Но дори да продължиш да бягаш, “системата” все ще те успее да те хване... Защото така е устроена... Добре дошли в “матрицата” на шантавите човешки взаимоотношения!

(списание Екран, октомври 2004)