Преимуществата на бързото хранене, или как закусвалнята помага на сюжетите в киното

Навсякъде има местенца за хапване на крак. Те са буквално зад ъгъла – който и да е ъгъл, на почти всички улици, в градове и селца къде ли не по света. Малки, просторни, квартални, централни, “халка” от някоя световна верига или последна надежда на семейния бизнес – заведенията за бързо хранене са наистина ВСЯКАКВИ. 
Като нас – хората, които се отбиваме в тях, и като филмите, които обичаме да гледаме. 
Знаем, че ще ни подгони скуката, ако се пристрастим САМО към един жанр кино, затова и не разчитаме само на Макдоналдс или KFC за разнообразие в хранителното меню. Оказва се, че същият принцип следват и създателите на кино-сюжети. Ако се опитате да “пробягате” мислено през всички филми, които сте гледали в последните 10, 20, че и повече години, със сигурност ще се сетите поне за едно заведение във всеки от тях. Именно защото са толкова много, ние далеч не претендираме за изчерпателност в желанието да представим МЕСТАТА за БЪРЗО ХРАНЕНЕ като АКСЕСОАР на филмовите сюжети... 

Спомняте ли си двамата влюбени, които си шепнат на една от масите в средностатистическа закусвалня, в някое ъгълче на Щатите? Те са почти незабележими. И никой не предполага, че само след секунди обичайните посетители, които спокойно отпиват от кафето си, ще станат статисти в един зловещ оръжейно-куршумен сценарий... Така започва “Криминале”.

Тарантино е решил, че именно заведение за бързо хранене може да стане своеобразна рамка на най-успешния му филм. Защо ли? Защото точно в такива места могат да се открият всевъзможни типове – най-пълна колекция от характери и образи, които да бъдат от полза...

И не само на него... Едната от сервитьорките, която след малко ще се върне за поръчка, вероятно се нарича Луиз. Съвсем малко й остава, докато я стегне съвсем шапката – защото мизерен живот като нейния трудно се издържа! И след като се убеди окончателно в това, ще тръгнат заедно с Телма да търсят нещо различно – далече, свободни, по пътя...

В далечния ъгъл на закусвалнята се е потулил един герой на име Брус, който не е съвсем сигурен дали Господ не се бъзика с него – и пробва “могъществото” си над една доматена супа! След като успява да “раздели Червеното море”, смешникът изглежда съвсем луд в очите на част от посетителите, защото диалогът му с Всемогъщия в отпуска прилича на бълнуване на шизофреник...

През няколко маси в посока към вратата в ляво се е настанил един герой с измъчен, блуждаещ поглед. Той очаква нещо да се случи. Буквално след секунди влиза една жена, оглежда се и се запътва към неговата маса. 

Познават ли се? Трябва ли да се срещнат? Сигурно – защото това са героите от “Мементо”, обречени да събират късчетата истина, за да изградят отново една изгубена реалност. В тази най-обикновена закусвалня всеки може поне за момент да се почувства на мястото си, да се опита да забрави всичко, от което го ограждат (и защитават!) стъклените стени...

Тази сутрин е претъпкано с народ. Около най-слънчевата маса в източната част на заведението са приятелите на Сам – всеки държи да се изкаже по въпроса дали Сам ще може да се грижи сам за малката си дъщеричка, която само след няколко години ще изпревари много умственото развитие на баща си... 

На бара пред вратата са седнали двама души. Единият поръчва палачинки, другият - подобно прескачаща грамофонна плоча, неуморно повтаря, че те трябва да са с кленов сироп. Иначе не може! Съвсем случайно сервитьорката наблизо разпилява клечки за зъби. Пристрастеният към палачинките клиент (познат на зрителите като “Рейнман”) светкавично преброява малките пръчици по пода и предизвиква удивлението на персонала, и на брат си – странните хора често притежават интересни и необичайни дарби... Докато двамата коментират кленовия сироп, вниманието на наблюдаващите е привлечено от шума в далечния край на обслужващия сектор. Обичайните поръчки, светкавично изпълнени и опаковани за бързащи шофьори, ги подава любезно усмихнат сервитьор. Странна гледка е обаче да видиш под бейзболната шапка и слушалките-микрофон лицето на човечец на средна възраст – обикновено в тази роля влиза мацка тип Дрю Баримор, която сладко-сладко се усмихва и пожелава “Лек път!”

Кризата на средната възраст обаче рядко изпуска жертвите си, с помощта на киното прави живи техни портрети, а от тях конструира мозайка на обществото – какъвто е случая с “Американски прелести”... Денят е вече към своя край. Вратата на закусвалнята се отваря със замах и една симпатична къдрава блондинка заявява убедено, че доста често й се е случвало да “прави хубав секс”.
Стресната от всеобщото внимание, и все още ядосана на иронично подсмихващия се Хари, тя се приютява на една празна маса, и се приготвя да поръчва. Приятелят е шокиран от подробните изисквания на Сали, които се изливат като водопад върху летаргичната сервитьорка. Но най-големият шок тепърва предстои!

Няколко години по-късно, двамата са все така един срещу друг, на друга маса, потънали в дълбок разговор. Съвсем тенденциозно, но доста неочаквано за горкия Хари, Сали прави “показно” на аудиторията и със завидни артистични умения симулира доста шумен оргазъм. Жените наоколо започват да проявяват нездрав интерес към сандвича, който тя си е поръчала, а киноманите се убеждават за пореден път, че дори в най-обикновена закусвалня могат да се случат какви ли не неща... 

Важното е някой да си ги намисли, да ги напише в сценарий, режисьорът да ги хареса и да каже “Начало!” на поредния дубъл за същия този кадър. Спокойните посетители дори не подозират (или добре изиграват това) как влюбената двойка от масата в дъното само след секунди ще извади оръжието... и вместо куршумен откос, ще се чуе познатото “Стоп! Проверете лентата!”. Нашият малък “Епизод “Заведения за бързо храпване” приключи, но филмовите герои претендират, че много от тях предпочитат по-здравословната храна. Затова е възможно темата да се сдобие с продължения...

Забравено, но незабравимо ;)
Любимо местенце за пиене на кафе и хапване “на крак” е традиционното френско “бистро”. Част от невероятната история на едно чаровно момиче се случва именно тук. Амели Пулен дарява с грижа и доброта всеки, прекрачил прага на “бистрото”, докато чака нейното щастие да разлюлее входното звънче...

(списание Екран, ноември 2004)