Киното не закъснява – въпреки, че братя Люмиер снимат пристигане на влак на гара Сиота, дори в първите техни филми присъстват пристанища, пристигащи и заминаващи плавателни съдове... И все пак, каквото и да си говорим, най-известният кораб в историята на човечеството – и на киното – си остава “Титаник”. Печалната съдба на красивия, модерен и сигурен транс-океански лайнер е позната на всички поколения - 14 април 1912 година се оказва фатален, когато пътя му към американския бряг е пресечен от айсберг. Сякаш за да се подиграе с човешката надменност, дарила на “Титаник” епитета “непотъващ”, стечението на обстоятелствата – или съдбата – потопяват “гордостта на моретата” по време на най-първия й курс.
Около 80 години по-късно усилията на екип кинаджии, посветили се на идеята да възкресят “Титаник”, се увенчават с най-невероятния успех в историята на киното. Джеймс Камерън се подписва под филма с най-дълъг престой на голям екран – почти година, при това с небивал интерес. През 1998 година това беше втория филм, след “Бен Хур”, притежател на 11 награди Оскар, а и безрезервната обич на публиката.
Може би защото режисьорът е успял да прецени кое ще се превърне в най-силен магнит за зрителското внимание – той разказва една красива любовна история, обречена да потъне в ледените океански дълбини. Обсебеният от “Титаник” Камерън прави проучвания в продължение на 5 години, преди да започне работа по “възкресяването” на кораба. Безспорно е, че амбицията да се повтори пред камера една от най-големите катастрофи на миналия век, изисква специална подготовка.
След като режисьорът решава да снима в океана истинските останки от кораба, “Панавижън” и братът – Майк Камерън, разработват специална камера, която би издържала налягане от 400 атмосфери. Режисьорът признава, че подводната работа, снимките около гроба на “Титаник”, са били завладяващо емоционално изживяване; той самият е прекарал повече време с потопения кораб, отколкото пасажерите по време на краткото пътуване!
Внимателна реконструкция на детайлите от епохата, спомени на оцелели и прецизна работа на огромен инженерен екип стоят ЗАД впечатляващите екстериорни кадри, умопомрачителни каскади с пречупения на две плавателен съд, реалистичната му екранна агония и разделените сърца на двама влюбени. Любопитен е фактът, че филмът струва повече от самия “Титаник” – еквивалента на цената
на кораба от началото на века е между 120 и 150 милиона долара, докато епохалната кинотворба закръгля разходите на 200 милиона!
Но този “скъпоценен” филмов аксесоар донесе на създателите си най-невероятния финансов успех в историята на киното – 1 милиард и 800 милиона долара. Удивително бързо една изкусна творба, създадена по всички правила на холивудските закони – и шаблони – се превърна в символ на сантимента към миналото, преклонение пред една трагедия и в авантюра, затвърдила звездния статус на актьорите, гмурнали се в главните роли – Кейт Уинслет и Лео де Каприо. “Титаник” изстреля към върха на кино-индустриалния айсберг Камерън и екипа му и хвърли котва в челото на всички световни боксофис класации...
Много различен – доста по-весел и привлекателен с нестандартни опасности, е един съвсем нов плавателен съд. Той излезе на екран миналата година и се люлее по вълните с тайнствено проклятие – вози на палубата си пирати! При това измъкнали се тайно от увеселителен парк на “Дисни” и грачещи страховито в безбрежните морета “Йо-хо-хо и бутилка ром...”
“Черната перла” е любимото корабче на чаровния, неуловим Джак-Врабеца, отмъкнат му подло от безскрупулния Барбоса (тук е момента да отбележим, че не става дума за малката черупка, която потъна до върха на мачтата се в момента, когато Джони Деп стъпи на мостика в Порт Роял!) Двамата противници са в плен на магически сили, свързани със старо злато на ацтеките, а корабчето междувременно приютява неумиращи пирати и се надбягва с платноходът “Изтребител”. Безкрайните сцени на вода докарали морска болест за голяма част от екипа, ангажиран с веселия летен филм “Карибските пирати: Проклятието на Черната перла”.
Продуцентът Джери Брукхаймър (известен с мегаломанските си идеи, почти всичките – реализирани!) и режисьорът Гор Вербински искали да използват огромните декори, построени в Байа, Мексико за снимките на “Титаник” и използвани после в “Пърл Харбър”, но за зла участ именно по това време мястото вече било “резервирано” от Питър Уиър - за снимки на доста скучната океанска авантюра “Господар и командир: Далечният край на света”.
На този филм също се възлагаха големи надежди през 2003-та, но чара на Ръсел Кроу явно не притежава нужният магнетизъм. И публиката неволно обърна внимание на размития сюжет и пълната липса на атрактивност в “многоводния” филм на Уиър. Като негова противоположност – шантав, приключенски сюжет, приказни герои, боеве между лоши и добри, пирати и войници, шпаги и красавици – “Карибските пирати” предприеха съвсем неочакван рейд към Американската Академия за филмово изкуство, и успяха да отвлекат пет номинации... Нечувано, невиждано... Но още един приказен кораб изниква в спомените, защото И около неговото акостиране в леда на Нийделандия има замесени пирати...
Та кой може да забрави зловещото тиктакане, което се носи от един крокодилски търбух? Не и Капитан Хук! Той изкрещява пронизително “Смиииииии!”, още преди да сме се опомнили
дали говорим за “Хук” на Стивън Спилбърг или за новия, и първи наистина игрален филм, посветен на Питър Пан – и той беше режисиран през 2003 година от австралиеца П.Дж.Хоугън. Без кораба на Хук – и без абсолютно дезориентираните му пирати – приказката за Питър Пан щеше да бъде просто история за една невинна любов, уплашила се да разцъфне в сърцата на двама малчугани. Капитан Хук обаче е вечният зъл противник на безгрижния главатар на Изгубените момчета, а по мачтите, край платната на пиратския платноход Пан упражнява уменията си да лети – и да се появява винаги там, където е най-нужен – за да има приказката щастлив край. Особено любим момент е вълшебният полет на грациозния кораб – поръсен с праха на феята Камбанка, силуетът му се очертава върху пълната луна... В този момент почитателите на кино-приказки са сигурни, че в света наистина съществуват чудеса!
(списание Екран, септември 2004)
Няма коментари:
Публикуване на коментар