"Кошмари преди Коледа" = удоволствие поне един път месечно

Помня кога се появи „Кошмари преди Коледа” - както всеки си казва „скоро беше, преди 2-3 години”, така и аз се заблуждавах, докато не осъзнах, че вече са 15! Така че съвсем основателно филмът може да се настани в моя „кът от киноисторията”. За всеобща радост популярността на „Кошмари...”-те нараства с годините, както и броят на неговите фенове.

Когато в началото на 80-те години екстравагантен млад аниматор в компанията „Disney” пише поема в три страници, озаглавена „Кошмари преди Коледа”, никой не предполага, че десетина години по-късно той ще е режисирал един „Бийтълджус”, два „Батман”-а и един-Едуард-с-ръце-ножици. През 1982г. с 60 000 долара от „Disney” Тим Бъртън прави 6 минутната „стоп-моушън” анимация „Винсънт” - история за момче, обсебено от Едгар Алън По, което е почитател на актьора Винсънт Прайс, отдавнашен идол и вдъхновение за самия Тим Бъртън. Успехът на филмчето кара компанията да се замисли дали да не направи специално за празничните дни преди Нова година 30-минутен вариант за телевизия на „Кошмари преди Коледа” - стига се до визия, стори-бордове, и дори до първообрази на някои от персонажите. Проектът замира, но Бъртън не се отказва от идеята си. През 1990г. той открива, че „Disney” все още държат правата за филмирането й и настоява, че е време да я реализират, въпреки че по това време вниманието му все по-настоятелно окупира „Завръщането на Батман”.


Първоначалният вариант за префасониране на поемата в сценарий отпада, но в главата на Бъртън все по-често се върти идеята да направи от мрачната си приказка мюзикъл. За целта той ангажира дългогодишния си приятел и сътрудник Дани Елфман. Заедно конструират сюжета и правят две-трети от песните, а режисьорът Хенри Селик поема щафетата и започва снимки с екип от 200 души аниматори през юли 1991г. в Сан Франциско.

Режисьорът използва интересна метафора - „Бъртън снесе яйцето, аз трябваше да го измътя!” Задачата му е да направи така, че филмът да изглежда като „на Тим Бъртън”, а в същото време ексцентричният автор на сюжета не успява да се навърта много около снимачната площадка (пък и за него самият процес на тази особена куклена „стоп-моушън” анимация е „убийствено бавен”), защото освен с режисиране на летящи прилепи, се занимава и с подготовката на „Ед Ууд”. Елфман, който с удоволствие и жар работи по проекта, споделя, че това е една от най-лесните задачи, с които се е справял някога - освен, че композира песните, той пее вместо Тиквения крал на град Хелоуин. За гласовете на персонажите се прави нарочен кастинг, която печелят Кристофър Сарандън - за Джак и Катрин О’Хара - за парцалената кукла Сали.

Изказани са известни резерви относно злодея Уги-Буги (големия чувал от зебло, пълен с буболечки, който е пристрастен към комара) от страна на граждански асоциации за правата на цветнокожите в САЩ, но режисьорът опровергава всякакви съмнения, че може да има дори и намек за расистки елемент при създаването на този персонаж.


Когато идва време за появата на филма на екран, „Disney” го пускат от името на „Touchstone Pictures”, защото „филмът е прекалено мрачен и страшен за деца”. Тъй като бюджетът му не може да се сравнява с тези на традиционните анимационни блокбастъри, от него не очакват нищо конкретно - всички са подготвени за лоши резултати. Премиерата на „Кошмари преди Коледа” е на 9 октомври 1993г. на Ню Йоркския филмов фестивал, пуснат е по екраните 20 дни по-късно, а печалбата от първия му „тур” пред публика е 50 млн. долара! Филмът е номиниран за „Оскар” за визуални ефекти и за наградата „Хюго”. Губи и двата приза заради „Джурасик парк”, но пък печели наградата „Сатурн” (на Академията за научна фантастика, фентъзи и хорър филми) в категорията „Фентъзи”. Промъкналата се през 2001г. идея за продължение в стил компютърна анимация е категорично отхвърлена от Бъртън. „Филмът е уникален в този вид и хората го харесват именно такъв - твърди режисьорът. – Представяте ли си „посещение” на Джак при Великденския заек? Ще се опитам възможно най-дълго да опазя идеята в чистия й вид, както я харесват хората във филма!” В света на видеоигрите „Кошмари преди Коледа” вече имат култов статус; филмът е преиздаван няколко пъти на домашни носители, с различни допълнителни материали: документални кадри, отпаднали сцени и какво ли още не. Новото пускане на екран в 3D формат в Щатите на два пъти добавя приходи в милиони долари към актива на филма - натрупаната сума до момента е почти 75 млн. долара!
Хорът на критиците е единодушен: „Кошмари преди Коледа” е шедьовър! Трудно може да се намери различно мнение, пък и познайте дали сме търсили... Нали стана ясно, че ТОЗИ филм е един от най-любимите ми?!
P.S. повече от година не съм се разделяла с една страхотна значка на Тиквения крал, и мине-не-мине месец, си пускам пак филма - ей така, да ми повиши настроението и да си попея на воля заедно с чаровните му герои. На фона на кръглата луна се очертава тънък, болезнено слаб силует. Носи фрак и папийонка, а в празните дупки на гладкия бял череп горят две пламъчета. Мъчно ли ви е за самотния Джак? И на мен - много...

Svetly&the Unicorn

Salzburg

"Черният рицар" - Кристофър Нолан

Светът на филмовите комикси вече не е същият. Кристофър Нолан направи нещо, което беше смятано за невъзможно. „Черният рицар” е кино от най-високо качество – и слава богу, никой не го слага в графата „лятно кинозабавление”. Въпреки че счупи всякакви рекорди по приходи, виртуозната втора част от поредицата истории за Маскирания отмъстител притежава атмосфера, която не е нужно да бъде описвана – най-добре да се почувства! Най-добрият Батман и по-добрият Жокер са достойни съперници в „Черният рицар”. Крисчън Бейл е обран, изключително точен като Брус Уейн и неговото обречено на самота алтер-его, при все че създава усещането за бомба от едва сдържан гняв, която ще избухне всеки момент. Фитилът й е поставен от онзи тип със смешната визитка, който обича огнени и взривоопасни играчки, и просто така, за удоволствие подмята хладно оръжие току пред лицата на произволно избрани жертви. Прав е Майкъл Кейн (в ролята на верния иконом Алфред), който твърди, че голямата изненада във филма е именно образът, създаден от Хийт Леджър. Жокерът не само сее ужас на екрана, той излъчва реалност. Без капка здрав разум, всички крила на мафията в Готам наемат безмилостния шегаджия, за да се върне в града огромно количество техни пари. Покрай тази своя задача, Жокерът успява да предизвика Батман и да докаже, че може да поквари със зло дори „белия рицар” на Готам – областният прокурор Харви Дент (Еърън Екхарт). Алфред, Лушъс Фокс (Морган Фрийман) и лейтенат Джеймс Гордън (Гари Олдман) отново са рамо до рамо с Батман, но в битката със собствените му терзания никой не може да помогне - дори създанието, което нагло заявава, че те взаимно се допълват! Може би фактът, че Хийт Леждър така нелепо напусна нашия свят, създава усещането за прокоба – особено с нотките лудост, които чуваме в смеха на Жокера. Но силата на изпълнението му е като ударна вълна, която те разтърсва при всеки спомен за гротескно гримираното лице. И въпреки че знаем сюжета, докато тъмнината на киносалона се слива с нощта над Готам, като малки прилепи ни нападат колебания дали доброто наистина ще победи... този път. ТОВА е постижението на добрия режисьор – конструира изненада във всякаква история, създава магия с атмосферата, и прави филма така, че да забравиш, че гледаш кино.

"Неуловим" – Тимур Бекмамбетов

Този филм е сред най-добрите летни екшън-аватюри. Защото първо - авторите на комикса, по който е направен, не са американци; второ - режисьорът е създател на филмите, предизвикали най-голям фурор в руския боксофис досега; трето - главната роля не е предоставена на красавец с мачо-излъчване. Всички условия за нетрадиционност са налице, плюс стилното присъствие на Морган Фрийман и горещо-убийствената Анджелина Джоли (може би не толкова добра, колкото в „Мистър и мисис Смит”). Има и интригуващ сюжет – обикновен средностатистически загубеняк открива, че притежава вродени способности на убиец и попада сред тайно общества, което развива заложбите му. Кървавите тренировки и упражненията с ексцентрично-летящи куршуми печелят на филма ограничение в показа, и може би затова той загуби състезанието за първия уикенд на Щатските екрани от анимацията на Pixar „Wall-e”. Най-ценна в „Неуловим” е уникалната трансформация, която прави Джеймс Макавой със своя герой - пред очите ни се превръща в бесен и безскрупулен майстор-стрелец, оставил се на вихъра на отмъщението. Стилът е непогрешимо Бекмамбетов - въпреки, че се опитват да го щамповат със сравнения, режисьорът не е нито братя Уашовски, нито Тарантино. Първият му Щатски филмов експеримент е на висотата на „Дневна стража”, но именно защото знаем какъв шедьовър е „Нощна стража”, някъде дълбоко ни човърка съмнението, че „Неуловим” можеше да е още по-... Сигурно е въпрос на различно светоусещане, и различен калибър патрони в цевта...

LINKIN PARK - “What I’ve Done”

Виждали ли сте полет на орел? Вдигате ли поглед нагоре - към небето, към слънцето, към всичко, което ни е създало и ни пази - нас, разумът... А колко от нас се питат “Какво направих?” Тази група има отговор. Той е впечатляващ. Използвали са много свидетелства - за всичко човешко, което не ни е чуждо. И най-вече за грешките. Слава богу, че киното е изобретено толкова късно историята, иначе щяхме да сме свидетели на още по-разнообразни и многобройни лудости. Войни, спомен за диктатури, за нещастия, които продължават да ни напомнят колко незначителни сме пред силата на природата и съдбата... Какво направихме - какво сторихме в своя собствен, малък, уж незначителен човешки животец? Нищо, нали? Защото от никой от нас нищо уж не зависи - да, удобно оправдание. Но ледовете на Севера и Юга се топят и скоро ще залеят част от земната суша. Защото замърсяването на атмосферата е повече от значително и се задържа повече топлина по-близо до земната кора. А и “пробойните” в озоновия слой не са малко на брой; пък и зелените маси, които произвеждат кислород, все повече намаляват; а въртенето на водните маси ражда все повече урагани, които се превръщат в страхотни бедствия. Като “добавка” “разумното” човечество се разнообразява с тероризъм плюс наказателни операции. И не слиза от личните си автомобили, които май не са много екологични. Залъгва се, че бяга от реалността с вещества, които промиват мозъка и волята. Упорито и системно се опитва да се самоизличи от красивата планета, която блести със сапфирена мекота в космическия безкрай. Бум - и край! Колко взрива са нужни, за да разтърсят ледената епоха, сковала умовете и душите ни? Колко стряскащи и добри парчета трябва да се завъртят в ефира, за да проникне - или поникне - в сърцата ни въпросът “Какво направих?” Важен е отговорът. От него зависи дали ще живеем и докога ще има кой да слуша “Linkin Park”...

С обич – към всички, които вярват, че можем да спасим Земята!

Svetly

"Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп"

Какъв ли не го наричаха – неостаряващ, неустрашим, пълен с енергия, майстор в оцеляването... Истината е една – син поглед и леко кривнала, иронична усмивка. Никой не може да го сбърка – дори и на възраст Харисън Форд си е Харисън Форд. Приключенията на доктор Джоунс този път са в джунглите на Перу – изчезнал череп трябва да бъде върнат на мястото му в Акатор (Ел Дорадо). Безмилостен отряд руски агенти, начело с любознателна любимка на Сталин (Кейт Бланшет) вървят по петите на Индиана, за да се доберат до свръхестествени знания, с който може да ги дари тайнствения кристален феномен. В гонитбата се включват младока Мът (Шая Лебоф се пробва да кара мотор досущ като Марлон Брандо), майка му Мериън - старата сърдечна тръпка на Инди (Карън Алън) и професор на по-преклонна възраст от главния герой (Джон Хърт). Колкото и забележки да имаме по него, филмът събужда познатото старото чувство на гъделичкане в стомаха, в самото начало – та-та-рам-та, там-та-ра, и мелодията на Джон Уилямс те кара да подскочиш на седалката, защото... Не се съмнявайте, Инди може да оцелее и след мини-атомна бомба – буквално! Бързите реакции в рискови моменти винаги са му били специалитет. Както режисурата - на Спилбърг. Обещанието е спазено – четвъртата част носи духа на предишните, не е прекалявано (много) със спец-ефектите, и резултатът е приключенско кино, каквото всички очакваха. То може и да не е по вкуса на по-младите зрители, но затова пък феновете се забавляват страхотно! Знаем го от личен опит!