Имало едно време една банда обирджии някъде в Щатите. За предводителите й се разказват легенди. Преди има-няма 40 години режисьорът Джордж Рой Хил и сценаристът Уилям Голдман се наемат с предизвикателната задача да облекат в образи нейните герои. С пожълтяло от времето лого на 20-th Century Fox, подобно на фотографска антика, и с обещанието, че „по-голяма част от онова, което следва, е истина” започва легендарният филм „Бъч Касиди и Сънданс Кид”.
Робърт Лерой Паркър, Хенри Лонгабау и тяхната „Дива банда” наистина обират банки и влакове в последното десетилетие на ХІХ век.
Придружени от приятелката на Хенри, Ета Плейс, живеят спокойно няколко години в Боливия. Около 1905 г. се връщат към бандитството, но на приключенията им слага край престрелката в Сан Винсенте. Въпреки слуховете за Бъч, който се измъкнал в тъмнината на нощта след смъртта на Сънданс, по-известната версия е, че двамата са предпочели самоубийството пред възможността да бъдат заловени. По подобен начин приключва прочутият филм на Джордж Рой Хил – двамата се втурват срещу обградилите ги военни... Но преди да стигнат до финала, зрителите са прекарали забавни, страхотни минути в Дивия Запад, в компанията на уникално-синхронно-очарователния дует Нюман-Редфорд. 
Съвсем не случайно „Бъч Касиди и Сънданс Кид” оглавява 10-те най-гледани филма за 1969 г. и се нарежда сред 100-те най-продавани кино-творби на всички времена – само в Щатите приходите до 1974 г. са повече от 102 милиона долара. Сценарият на Голдман, озаглавен първоначално „Сънданс Кид и Бъч Касиди”, е купен от 20-th Century Fox за 400 хиляди долара. Плановете са в главните роли да се снимат Нюман и Стив МакКуин, но последният се отказва, защото не се постига съгласие кой от двамата актьори ще е „водещата звезда” (вероятно се има предвид и финансовата страна на лидерството).
Тъй като две години по-рано продуцентската компания на Джак Лемън застава зад „Хладнокръвният Люк”, Пол Нюман предлага на Лемън ролята на Сънданс Кид. Актьорът отказва, защото не обича язденето, пък и смята, че вече е изиграл в различни филми твърде много черти от характера на Кид. Уорън Бийти (снимал се две години по-рано в „Бони и Клайд”) и Марлон Брандо също са сред обсъжданите имена, които да поемат някоя от водещите роли. 
Накрая режисьорът настоява пред колебаещите се продуценти Нюман – вече утвърдено „звездно” име, да влезе в ролята на Бъч, а за Сънданс да бъде ангажиран Робърт Редфорд. Той по-късно отбелязва, че след този филм известността му започва да расте и кариерата му се променя завинаги. Четири години по-късно двамата повтарят екранното си партньорство (със същия омагьосващ резултат) в „Ужилването”, режисирани отново от Джордж Рой Хил. Нюман и Редфорд винаги са твърдели, че имат огромно желание да работят отново заедно, като ги е възпирала само липсата на добър сценарий, но вече дуетът им е неосъществим – Пол Нюман си отиде завинаги...
В този филм поразяват динамичните, страхотни приятелски отношения между актьорите, които непрестанно си подават топката – словесни закачки, престрелки с погледи и думи и пълен синхрон властват пред камерата, докато зад нея важните идейни решения са дело на Хил. Не за първи път в историята на киното се използва съществуването на силна връзка между двама приятели на екрана, но след „Бъч Касиди и Сънданс Кид” този елемент придобива такава популярност, че се копира, преповтаря, отразява във филмите до края на ХХ век.
Творбата става модел за съчетаване между екшън, приключение и приятелско пътешествие – където им видят очите, само да е по-далече от властта! Режисьорът прави няколко промени в традиционните елементи на жанра – ограничава насилието (много хора умират, но не се леят кървища), развива характера на любимата на Сънданс, ограничава музиката до три определени момента във филма (един от тях съдържа “Raindrops Keep Falling On My Head”, увенчана с награда „Грами”) и насища драматичното напрежение с лек хумор – независимо от това колко е напечена ситуацията, двамата бандити винаги имат готова по някоя шантава, дори смехотворна реплика.
Хил е очарован от чувствителността на Катрин Рос и й поверява ролята на Ета, но отношенията им се обтягат значително, след като отговорният оператор й предлага да застане зад едната от камерите на терена (операторът й в момента липсвал). Стига се дотам, че Хил забранява присъствието на Рос на площадката, освен ако не участва в сцена. Тя пък му връща „комплимента” като казва, че най-приятия момент от снимките по филма е бил епизода с колелото – тя и Пол Нюман сред поляните, защото тези сцени са били заснети от втория екип. Говори се, че е нейна репликата „Хубав е всеки ден, прекаран далеч от Джордж Рой Хил”.
Сестрата на истинския Бъч Касиди често посещава снимачната площадка и разказва истории за прочутия си брат – тя е изумена от точността, с която сценарият и Пол Нюман пресъздават неговата личност, и се съгласява да участва в кратки реклами, които се въртят по кината преди тръгването на филма. 
Всички сцени, които трябва да представляват Боливия, са заснети в Мексико и целият екип е повален от „Отмъщението на Монтесума” (жестока диария, причинена от замърсената местна вода). Пощадени са единствено Нюман, Редфорд и Рос, защото през времето там пиели само сода и алкохол. Непълната достоверност на предаване на събитията (военните, които обграждат двамата бандити, са много по-малко; финалната престрелка се случва през нощта) кара боливийското правителство да забрани първоначално филма да бъде показван в страната. Но подобни неточности не пречат на „Бъч Касиди и Сънданс Кид” да получи седем номинации и четири награди „Оскар”, музиката да бъде наградена със „Златен глобус”, а филмът да постави рекорд с присъдени девет награди BAFTA.
И публиката, и целият екип са влюбени във филма, образите на двамата герои стават емблематични и част от тях остава жива в реалния свят - благотворителният лагер за болни деца, организиран от Пол Нюман, носи името на бандата от филма - „Дупка в стената”, а известния ски-курорт в Юта, където всяка година се провежда най-прочутият фестивал за независимо кино, са наречени от създателя си Робърт Редфорд на името на неговия герой – Сънданс.
