Когато мисълта пресеква, когато спомените избледняват, когато живея "на педал" без да си давам сметка колко неща, хора и чувства профучават край мен - а аз просто нямам време да им обърна внимание... СПРИ! Прекъсвам веригата, обръщам старата очукана табела на "Затворено" - и потъвам... В синьото небе, в синьото море, в сияйно-синята сърдечна тръпка, в душата на онова момиче, сгушено между синьо-оранжевите завивки, което сънувам, че съм аз... разтапям се в синевата, в топлите слънчеви лъчи, огрели перваза на снежния прозорец. Остава само ритъмът на сърцето, и една нота, която ме пронизва... кога да тръгна отново?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар