Вярно, че от векове не съм виждал нито Залива, нито крайбрежието му и може би малко се изхвърлям. Казаха ми обаче, че не се е променил кой знае колко - ако се изключат кондомите - от времето, когато го помня.
А това, което помня, е непрестанното и заплажително настъпление на мръсната вода, малко по-светла и вероятно по-чиста навътре в океана, но воняща, покрита с лигава кора и леденостудена съвсем близо до брега - също като времето, което състарява предметите, отнася ги с вълните си или ги изхвърля обратно. Не минава ден, в който Токийският залив да не изхвърли нещо от недрата си. Каквото ви скимне, достатъчно е само да го кажете и мътната вода ще го изплюе: било то разложен труп или мида, която може да се окаже и алабастрова, розова и ярко блестяща, със спираловидна извивка наляво, завършваща с изящен рог, като от някой приказен еднорог; бутилка с или без бележка вътре, която вие ще можете или няма да можете да прочетете; захвърлен човешки зародиш, парче съвсем гладко дърво с дупка от пирон в средата - може би късче от Христовия кръст, не зная, и бели камъчета и черни камъчета, риби, празни лодки, омотан кабел, водорасли и дори перли - като застинали очи. Ей такива неща. Оставяте ги да си лежат там, на пясъка, и не след дълго океанът си ги прибира. Такива ги върши той..."
Роджър Зелазни, "Островът на мъртвите"
Ето този цитат изникна в ума ми, когато видях Джеръми Айрънс да броди из тоновете боклук, фабрикуван от лудото, ненормално-безразсъдно човечество... Оставаш... без думи!
Мястото е кино "Люмиер",
денят - неделя, 24 март,
часът - 18,30,
програмата - София Филм Фест!
Не пропускайте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар