Уди Алън - “Да разнищим Хари”

Опиташ ли се да дадеш определение на нещо - ти го разрушаваш. Да се съмняваш винаги - може би това е правилния подход? Този Уди - Алън ли е? А тази история от фрагменти негова ли е? Това поне е безспорно - в кадър е самото живо доказателство, великият актьор-режисьор с очилата “запазена марка”, с невротичните движения и шантавите идеи. “Да разнищим Хари” е филм на Уди Алън - защото в него откриваме най-важните елементи - свежи, остроумни реплики (ама от тези, дето предизвикват смях и размисъл) в традиционната автобиографична история с великолепен звезден състав (всеки герой е изигран от актьора, когото самият Уди е пожелал да види в ролята).


Разказът е доста объркващ и фрагментарен - както подскача мисълта между идеите, от спомен към някоя случка, която ни очаква в бъдещето. Така е и в живота на знаменития писател Хари Блок, с блокирала фантазия, потънал в депресия. Той успешно продава творбите си, но животът му е пълна каша. Защото има навика да поверява на пишещата си машина всичко преживяно, а това не винаги е приятно - за трите му жени, няколкото психоаналитици и любовници, за приятелите и досадните родители (нали не сте забравили - във филмите на Уди Алън те винаги са мърморещи евреи, а той е съмняващия се блуден син - дотам, че героят му Хари търси Бога при католиците, и дори при будистите!) Историите са навързани като кратки отклонения от червената нишка на разказа - като спомен за едно алтер-его се появява младият Тоби Макгуайър; като звезда, буквално изгубила фокус, гастролира Робин Уилямс; една от съпругите е и истерична психиатърка - в ролята Кристи Али; друга е ревностна еврейка - самата Деми Мур; бясната, решена на убийство зълва е Джуди Дейвис, а верният приятел - в една от най-добрите сцени с пътуването по етажите на Ада, е неотразимият в демонично амплоа Били Кристъл. Всичко в живота на Хари се руши, хората го изоставят - или той тях, а обърканото, самовлюбено и егоцентрично съзнание му спретва лоша шега - за да му даде основание за извода: Хари Блок не функционира правилно в живота, а само в изкуството! Нещеш ли, иззад ъгъла, със сапунен пистолет в ръка се появява един нагъл въпрос - “Не е ли прекалено авто-биографичен И този филм на Уди Алън?” Който отгатне истината, може би ще отговори и на онзи стар въпрос - “Боже мой, Боже мой! Какво си направил напоследък?...”

A.I. - Изкуствен интелект

Тази приказка на Спилбърг и Кубрик можеше да започне и така - “Ще има едно време...” - едно момче, чиято любов е истинска, но то самото не е. Може би не подозираме колко малко години ни делят от момента, в който хората ще се изкушат да научат “изкуствения интелект” как да чувства. Този бъдещ свят се ражда в проектите на Стенли Кубрик преди повече от 30 години, когато той откупува правата върху разказа на Брайън Алдис “Супер-играчките издържат цяло лято”. Дългогодишно приятелство и сътрудничество по този проект свързват Стивън Спилбърг с легендата Кубрик и само две години след смъртта му неговите фантазии оживяха. С ролята на Дейвид - детето “изкуствен интелект” прекрасно се справя Хали Джоел Осмънд.

За семейството, избрано да проведе експеримента с обучението в любов, е почти невъзможно да приеме създанието - и то като заместител на собствения им болен син. Дейвид обиква майката Моника - защото така е програмиран, но предразсъдъците надделяват и той потегля на път към своята единствена мечта - да стане истинско момче... Самият Кубрик прецизно обмисля детайлите по любимия си проект. Той създава образите в “Изкуствен интелект”, дори рисува своя свят, после Спилбърг доусъвършенства по стори-бордове и скици колективната им творба. На много места във филма се усеща почерка на Кубрик, а критиците направо упрекват Спилбърг в почти механично смесване на двата коренно различни режисьорски стила. И въпреки, че някои наричат “Изкуствен интелект” прекалено дълга и мрачна приказка в три действия, филмът без съмнение е изумителен. Като въртележка от образи връхлитат безпощадния “Панаир на плътта”, бляскавия Руж Сити, отломките на потъналия град и сред тях гротескната статуя на Синята фея, в която цели две хилядолетия е вперил поглед с надежда за чудо малкият Дейвид-Пинокио... Някои скептици смятат, че филмът е прекалено поучителен, но има приказки, които не се уморяваме да препрочитаме отново. А усещането за обреченост се настанява почти незабележимо в нас, защото “неизкуственият” интелект все търси нови отговори на вечните въпроси - за обичта и щастието...

“Star Wars” - любовта

Колкото повече приближава месец май, толково по-безмилостно се скъсява времето на очакването. Не можете да отречете, че най-голямото блаженство се крие именно в предусещането за нещо ново, нещо страшно обичано, нещо неотразимо като чувство – нещо, което само истинските фенове на “Междузвездни войни” могат да усетят… Е, не забравяме, че точно “истинските” могат да си позволят заслужената критичност – почитателите бяха безумно сърдити на Лукас, че “Епизод І” се оказа това, което е. И въпреки разочарованието, верните фанатици на тема звездни приключения потръпват развълнувано всеки път, когато се спомене новото очакване – “Епизод ІІ” пристига. Идва продължението на сагата, предстои ни да се срещнем с порасналия Анакин – и ново поколение тинейджърки да се влюбят безпаметно в изгряващата звезда, както хиляди момичета въздишаха по Люк и Хан преди години… Но – не се разсейвайте по миловидния Хайден Кристенсен или невинната Натали Портман – внимавайте в историята! Защото Джордж Лукас разчита безкрайно много на “забранената любов” – чувството, родило се в сърцата на неговите главни герои. Точно в тази обич – най-чистото и обсебващо чувство, се крие тайният път на изкусителната мощ, по който е предопределен да поеме Анакин, за да предаде себе си и Силата - и да предпочете мощта на Тъмната страна. Той е гневен и нетърпелив – но трябва да хване юздите на емоциите си, за да е неуязвим за изкушенията. Уви, съветите на учителя Оби Уон остават само пожелания – защото никой, дори и най-добрия сценарист, не може да заповядва на чувствата. И така – войната на клонингите се превръща просто в шумна, напрегната атмосфера, във фон за любовната история, чиято развръзка ще е отправната точка за следващия “Епизод ІІІ”. И както знаем – накрая побеждава Тъмната страна, страстта е подвела младия Анакин и силата на чувствата го тласка към ръба напропастта, отвъд която е Дарт Вейдър… И все пак жалко е, че скоро ще дойде краят на Очакването – само месец ни остава да предвкусваме изненадите на Лукас. И да се надяваме, че “Епизод ІІ” ще бъде достойна награда за феновете-ценители, които вярват в красивата притча за Силата…

“Таласъми ООД”

Кой от вас като малък не се е страхувал от тайнствената врата на килера? Зад нея често са струпани най-различни стари вещи, тя поскърцва леко и вътре е доста тъмно. Ами вратата на гардероба? Добре, че вечер можеш да се завиеш през глава в спасителното креватче и само да си представяш какви чудесии се крият вътре... Чорапите и пуловерите оживяват, прахосмукачката тръгва на разходка – защо ли – просто сте попаднали на единственото място за връзка между света на хората и подредения Град на Таласъмите. И не казвайте скептично – “Не е вярно, подобни същества живеят само в приказките!” Напротив – бодри, свежи, здрави-прави, във всякакви големини и форми, те са пълни с въображение и амбиция, и трябва да си свършат работата. А тя е да събират енергия, с която се храни, диша, живее техния таласъмски свят. Къде е източникът? Зад вратата на килера – когато таласъм я отвори, отвъд се чува прекрасен детски писък, а един помощник-плашльо натъпква писъка в контейнер. И така поред на номерата – докато не изпълниш нормата за деня... Дано не ви звучи прекалено шантаво – дори и за анимационен филм – защото “Таласъми ООД” само на пръв поглед изглежда детска история. Поредната авантюра на студия “Пиксар” (влюбените в експериментите автори на “Играта на играчките” и бивше подразделение на “Лукасфилм”) е да заложат на детския страх от неизвестното и да изградят цял свят отвъд... Разбира се, че в него има герои – при това уважавани ударници в кошмарното ежедневие да се преструваш на мно-о-о-го по-страшен от колкото си. Синият рошав и тромав добряк с голямо сърце е Съли, негов пръв помощник е зеленият топчест едноочко Майк Уазовски, а в отбора по “оживяване на образи” към сценаристи, аниматори и режисьора Пийт Доктър са се присъединили с гласовете си Джон Гудман и неотразимия Били Кристъл. Кошмарът за техните герои започва, когато едно момиченце на име Бу най-неочаквано се вмъква в света на таласъмите. “Децата са токсични!” реват службите за сигурност, но Съли и Майк се убеждават в обратното. Достатъчно е малката Бу да нарече гигантския подвижен губер Съли “котенце” – тя не само вижда таласъмите, дори никак не ги смята за ужасяващи, напротив – иска да си играе... И тогава настъпва една каша – направо не е за разправяне! Пълно е с приключения, има страхотни рисувани преследвания, има си и “хепи-енд” – но той не е полезен за големите, които случайно са забравили, че са били деца... Не се страхувайте, поровете в килера на спомените си – там няма да се натъкнете на таласъм, най-много да откриете забравена детска усмивка. Порадвайте й се – този филм ще ви помогне...