
За семейството, избрано да проведе експеримента с обучението в любов, е почти невъзможно да приеме създанието - и то като заместител на собствения им болен син. Дейвид обиква майката Моника - защото така е програмиран, но предразсъдъците надделяват и той потегля на път към своята единствена мечта - да стане истинско момче... Самият Кубрик прецизно обмисля детайлите по любимия си проект. Той създава образите в “Изкуствен интелект”, дори рисува своя свят, после Спилбърг доусъвършенства по стори-бордове и скици колективната им творба. На много места във филма се усеща почерка на Кубрик, а критиците направо упрекват Спилбърг в почти механично смесване на двата коренно различни режисьорски стила. И въпреки, че някои наричат “Изкуствен интелект” прекалено дълга и мрачна приказка в три действия, филмът без съмнение е изумителен. Като въртележка от образи връхлитат безпощадния “Панаир на плътта”, бляскавия Руж Сити, отломките на потъналия град и сред тях гротескната статуя на Синята фея, в която цели две хилядолетия е вперил поглед с надежда за чудо малкият Дейвид-Пинокио... Някои скептици смятат, че филмът е прекалено поучителен, но има приказки, които не се уморяваме да препрочитаме отново. А усещането за обреченост се настанява почти незабележимо в нас, защото “неизкуственият” интелект все търси нови отговори на вечните въпроси - за обичта и щастието...
Аз съм момче на близо 17 и съм гледал филмът.Трудно е да се опише какво видях.
ОтговорИзтриванеФилмът е повече от интересен, невероятен е.