Уди Алън - “Да разнищим Хари”

Опиташ ли се да дадеш определение на нещо - ти го разрушаваш. Да се съмняваш винаги - може би това е правилния подход? Този Уди - Алън ли е? А тази история от фрагменти негова ли е? Това поне е безспорно - в кадър е самото живо доказателство, великият актьор-режисьор с очилата “запазена марка”, с невротичните движения и шантавите идеи. “Да разнищим Хари” е филм на Уди Алън - защото в него откриваме най-важните елементи - свежи, остроумни реплики (ама от тези, дето предизвикват смях и размисъл) в традиционната автобиографична история с великолепен звезден състав (всеки герой е изигран от актьора, когото самият Уди е пожелал да види в ролята).


Разказът е доста объркващ и фрагментарен - както подскача мисълта между идеите, от спомен към някоя случка, която ни очаква в бъдещето. Така е и в живота на знаменития писател Хари Блок, с блокирала фантазия, потънал в депресия. Той успешно продава творбите си, но животът му е пълна каша. Защото има навика да поверява на пишещата си машина всичко преживяно, а това не винаги е приятно - за трите му жени, няколкото психоаналитици и любовници, за приятелите и досадните родители (нали не сте забравили - във филмите на Уди Алън те винаги са мърморещи евреи, а той е съмняващия се блуден син - дотам, че героят му Хари търси Бога при католиците, и дори при будистите!) Историите са навързани като кратки отклонения от червената нишка на разказа - като спомен за едно алтер-его се появява младият Тоби Макгуайър; като звезда, буквално изгубила фокус, гастролира Робин Уилямс; една от съпругите е и истерична психиатърка - в ролята Кристи Али; друга е ревностна еврейка - самата Деми Мур; бясната, решена на убийство зълва е Джуди Дейвис, а верният приятел - в една от най-добрите сцени с пътуването по етажите на Ада, е неотразимият в демонично амплоа Били Кристъл. Всичко в живота на Хари се руши, хората го изоставят - или той тях, а обърканото, самовлюбено и егоцентрично съзнание му спретва лоша шега - за да му даде основание за извода: Хари Блок не функционира правилно в живота, а само в изкуството! Нещеш ли, иззад ъгъла, със сапунен пистолет в ръка се появява един нагъл въпрос - “Не е ли прекалено авто-биографичен И този филм на Уди Алън?” Който отгатне истината, може би ще отговори и на онзи стар въпрос - “Боже мой, Боже мой! Какво си направил напоследък?...”