"Магнолия"

Имало едно време – наричали го края на 20 век, тогава навсякъде витаело чувството за нещо недоизказано, имало един млад режисьор само с два филма зад гърба си, и той решил да направи още един “малък и скромен” кино-опит. Започнал да пише – за няколко обикновени хора, които живеят на една улица в долината Сан Фернандо, в Съединените Щати. Колкото повече пишел, все по-недостатъчно му изглеждало. Затова се захванал с филма и направил от човешките животи една странна тричасова мозайка. Всеки от героите му се оказал с нещо по-особен, не толкава обикновен, както изглеждало отначало. В ролята на телевизионен “гуру”, изкуствено връщащ самочувствието на мъжете, се пъхва Том Круз и открива, че героят му е всъщност изгубеният блуден син (жестока игра – неслучайно Круз имаше номинация за Оскар за тази роля!). Джейсън Робартс се превръща в бащата, който на смъртния си одър тегли чертата за равносметка и открива силата да прости. Джулиан Мур е доста по-младата му жена, която се стъписва пред чувствата и е поразена от промяната у себе си. Уилям Х. Мейси е бивш шампион от телевизионно шоу за деца-генийчета, но на 40 години все още не е открил своя живот, а водещият на същото това шоу осъзнава, че в края на дните му неговият собствен свят се разпада. Това са само част от героите на Пол Томас Андерсън – младият разказвач, който майсторски отделя нишките на историите, за да ги вплете във филма си на точното място – така, че да се получи изкусна картина. Заслушайте се във филма – ще усетите болката, която не може да се обясни с киносимволи. Тя няма да изчезне, докато не открием, че сме се сдобили с мъдрост и сме намерили разковничето на собствения си живот. Обич, грижа, вяра, цел, прошка, умиротворение – всичко е толкова просто и толкова изящно. Като малките бели листенца на магнолията. Като чувството за нещо, което някога сме имали и лесно можем да си го върнем пак… Имало едно време… Ако и времето ви се изплъзва – не се предавайте, преследвайте го… и ще стигнете до “Магнолия”…