за ОПЕРАЦИЯ КИНО
Този филм е моето бягство.
Може би има много кусури (или малко), може би има далеч по-добри в драматургично, диалогово или дявол знае какво друго отношение кинотворби – и кво от това?
Надали бих ги гледала така, както гледам „Кецове”.
Забравям. Срещне ли погледа ми хълмистите поляни, и зад тях – морето, което блещука, „изключвам” от реалността. Тя не ми е нужна. Съвсем за малко ставам част от шестимата. Дали Валери и Иван са предполагали, че така ще се получат нещата? Сигурно не. Действали са с усет, интуиция и много любов. Иначе щяха да сгрешат. А не са. Филмът беше моята реалност и на прес-прожекцията в Карлови Вари, и на премиерата в София. Ама имало много хора, всякакви хора, екип, продуценти – може. Голямо „браво” на всички тях, за усилията, за труда! Но вярвайте ми – аз забравям за всичко това , когато гледам „Кецове”. Потъвам в златното море, изпивам с очи изгрева на слънцето, дишам прахоляка на платото, боцкат ме тръните, засилвам се към вишката – там съм. И двата пъти. Факт.
Ако вярвате в свободата, ако обичате душата си – не пропускайте този филм! Той е за вас.
И пак – много думи написах, важната е една – БЛАГОДАРЯ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар