(спомен от 2009 година)
интересни детайли от 46-ия фестивал в Карлови Вари 2011 може да откриете в Операция Кино
(тъй като Дрин - както винаги - е толкова добър!)
Дъждовно лято в Бохемия, красиви, благородни постройки са сгушени в зелените склонове на планината. Реките Огрже и Тепла се сливат в местност, известна още от 14 век с лековити минерални извори. Градът, създаден от император Карл ІV, носи неговото име – Карлсбад или Карлови Вари. През 1946 г. там за първи път се провежда кинофестивал, като седемте държави-участници не се състезават за награди.
От 1948 г. фестът има конкурсен характер и с годините се утвърждава като най-значимият форум в Централна и Източна Европа. Осем години по-късно Международната федерация на асоциацията на филмовите продуценти го поставя в престижната категория „А” – сред Кан, Венеция, Торонто, Берлин, Шанхай, Москва, Сан Себастиян, Монреал, Локарно, Мар дел Плата, Кайро и Токио.
Пристигаш пред хотел Термал – внушителна сграда в централната част на града. Ако си любопитен, разбираш, че той е бил построен през 1978 г. за 21-вото издание на фестивала специално да се стане новия фестивален център и точно в онази година за пръв път са се състезавали дебютни филми на режисьори от всички континенти. Срещу входа на два етажа са разположени удобни фойаета, кафе-кътчета, тераса, прес-център, обособен офис за професионалистите от филмовата индустрия, както и просторна зала, в която могат да те обзаведат с акредитация, пресматериали и – разбира се – билети за кино.
В самия хотел Термал има 6 кинозали – Голямата е с 1145 места, Малката и Конгресната са с 231 и 200, а трите зали, в които е основната програма на прес-прожекциите, разполагат с по 70 места. Красотата на театъра в Карлови Вари, където също се представя част от програмата, може да се мери със залата в хотел Пуп – и двете побират над 400 зрители. Фестивалните заглавия се въртят в още шест киносалона в различни части на градчето – истински разкош за филмовите маниаци!
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
При внимателна организация на времето, с разчет на разстоянията между кината и засичащите се прожекции, на ден могат да бъдат гледани средно по 5-6 филма. С подобна, не толкова амбициозна задача в началото на юли Карлови Вари се появяват хиляди млади хора от цяла Европа, които с програми в ръка и раници на гръб обсаждат касите за билети през целия ден. На тяхно разположение са лагери и къмпинги – купонът продължава по време на целия фестивал.
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
Мобилни, ентусиазирани и свежи, тези почитатели на киното създават особена атмосфера на непринуденост и свобода, каквито не са присъщи на някои от другите фестивали с по-комерсиална, пазарна насоченост.
Вървиш по улиците, измити от поредния за деня кратък дъжд, от Термал до Пуп стигаш за 20-тина минути, и разглеждаш хората – привлечени от курортното спокойствие, минералните извори или филмовата съблазън, те са ведри и добронамерени. Досущ като организаторите на фестивала, които изкусно са подредили всички детайли и звена в дългогодишната машина и тя работи безотказно. Залите за всички прожекции са препълнени – гледка-мечта за всеки киноразпространител!
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
Билетите за филмите обикновено са продадени – ако решиш да попълваш графика си в същия ден, се налага да изчакаш, за да се настаниш в последния момент на пода.
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
Избираш заглавия от всички програми – и се радваш от сърце на попаденията. Аржентински, грузински и мексикански филм са в личната „челна тройка” на авторката-киноман – общото между „La Tigra, Chako”, „The Other Bank” и „Black Sheep” е забравянето, че гледаш кино.
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
Веднага след тях в импровизираната класация е канадският „Nurse. Fighter. Boy”, чиито режисьор Чарлз Офисър и актьорът Кларк Джонсън бяха посрещнати топло от публиката. По петите, останал пети, го следва австрийско-италианският филм с документален елемент „La Pivellina” – двугодишна малка красавица намира своя нов дом при семейство застаряващи циркови артисти. Емиграция и етнически проблеми; преследване на партньори, които все се оказва, че са увлечени по други хора; странно пътешествие към тибетската неизвестност; комична сатира на телевизионната комерсиална реалност; драматични семейни отношения в работническа Англия; противоречие между ортодоксален юдаизъм и гей-тематика – това са част от сюжетите, оформили една киноседмица.
И, разбира се – „гвоздеят” – майсторски клас на Джон Малкович! Много звезди преминаха по червения килим на 44 издание на филмовия фест в Карлови Вари, Антонио Бандерас също връчи статуетка на закриващата церемония, но Малкович си остава ненадминат. Спокойната премереност в жестовете хармонира с мисълта, която стига с твърда сигурност до групата зрители и студенти по кино, засвидетелствали своето внимание към актьорската легенда.
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
Вероятно така би се държал истинският благородник от 17-18 век – сдържано, вежливо и с онази твърдост, която се оказва задължителна за звезди от подобна величина. Въпреки че самият Малкович би се обидил от подобна констатация – той мило подсети аудиторията, че публичната личност „Малкович” (за справка – филмът на Спайк Джоунзи) няма нищо общо с обикновения човек, който в живота носи тази фамилия. Наградата за цялостен принос към изкуството на киното той прие с усмивка и благодарност към публиката, която продължава да го дарява така щедро с вниманието си.
 |
| from festival's site - www.kviff.com |
Пътищата ни водят – пътеките в небето стигат до писти, магистралите свършват в градовете, а дъждовните улички на Карлови Вари стигат най-често до някое... кино... След като угаснат светлините, пред погледа ти се простира друг път – на всяка следваща история, оживяла с движещите се картинки, героите и емоциите си... Обичам да вървя по тези пътища – без предубеждения, без очаквания, без задни мисли... За да виждам със сърцето...
(сп. "Екран", юли 2009)
Пристигаш пред хотел Термал – внушителна сграда в централната част на града. Ако си любопитен, разбираш, че той е бил построен през 1978 г. за 21-вото издание на фестивала специално да се стане новия фестивален център и точно в онази година за пръв път са се състезавали дебютни филми на режисьори от всички континенти. Срещу входа на два етажа са разположени удобни фойаета, кафе-кътчета, тераса, прес-център, обособен офис за професионалистите от филмовата индустрия, както и просторна зала, в която могат да те обзаведат с акредитация, пресматериали и – разбира се – билети за кино.
