"Сделката на доктор Парнасъс" - уникален

Дързост, хазартна страст, премерено нехайство – Тери Гилиам опасно жонглира и именно с тяхна помощ изгражда поредната си философска притча. Сериозно намигване към човешката ненаситност, шеговит упрек към жаждата за величие, разрез на „ин-ян”-а на егоистичното, себелюбиво „аз”, което се крие във всеки от нас... Дръзки идеи, родени от уникалното въображение на Гилиам; хазартна надпревара с несгодите около работата по филма; нехайното подхвърляне на образи и истини, които, подобно огнени стрели, подпалват мислите на зрителите – невъзможно е да останеш безразличен в калейдоскопа на този „имагинариум”. Смъртта на Хийт Леджър променя кардинално съдбата на филма. След неизбежното подозрение, че и този Гилиам-проект е пред провал, се ражда прозрението, че в дебрите на съзнанието е възможно всичко. И се появяват другите образи – за Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фарел е чест, привилегия и приятелски дълг да продължат ролята на нехайния, дързък хазартен тип Тони. Кристофър Плъмър и Том Уейтс създават прекрасен дует – в основата на странните пътешествия из фантастични светове е сделката, която доктор Парнасъс (Плъмър) сключва с Дявола (Уейтс) и надиграването по между им изглежда безкрайно. Актьорска класа, сюжетна виртуозност, ефектна намеса на CGI-майстори и режисьорска упоритост, споени с много късмет, създават неповторимата филмова конструкция. От върха й Тери Гилиам уж нехайно подхвърля дръзката идея: „Нищо не е вечно... Дори и смъртта...” Обзалагам се, че е прав!
p.s. Ако не се убедите лично, гарантирано ще съжалявате поне до края на вечността...

Фестивалният пътепис на един ненаситен кино-маниак

(спомен от 2009 година) 
интересни детайли от 46-ия фестивал в Карлови Вари 2011 може да откриете в Операция Кино 
(тъй като Дрин - както винаги - е толкова добър!)

Дъждовно лято в Бохемия, красиви, благородни постройки са сгушени в зелените склонове на планината. Реките Огрже и Тепла се сливат в местност, известна още от 14 век с лековити минерални извори. Градът, създаден от император Карл ІV, носи неговото име – Карлсбад или Карлови Вари. През 1946 г. там за първи път се провежда кинофестивал, като седемте държави-участници не се състезават за награди.

От 1948 г. фестът има конкурсен характер и с годините се утвърждава като най-значимият форум в Централна и Източна Европа. Осем години по-късно Международната федерация на асоциацията на филмовите продуценти го поставя в престижната категория „А” – сред Кан, Венеция, Торонто, Берлин, Шанхай, Москва, Сан Себастиян, Монреал, Локарно, Мар дел Плата, Кайро и Токио.

Пристигаш пред хотел Термал – внушителна сграда в централната част на града. Ако си любопитен, разбираш, че той е бил построен през 1978 г. за 21-вото издание на фестивала специално да се стане новия фестивален център и точно в онази година за пръв път са се състезавали дебютни филми на режисьори от всички континенти. Срещу входа на два етажа са разположени удобни фойаета, кафе-кътчета, тераса, прес-център, обособен офис за професионалистите от филмовата индустрия, както и просторна зала, в която могат да те обзаведат с акредитация, пресматериали и – разбира се – билети за кино.

В самия хотел Термал има 6 кинозали – Голямата е с 1145 места, Малката и Конгресната са с 231 и 200, а трите зали, в които е основната програма на прес-прожекциите, разполагат с по 70 места. Красотата на театъра в Карлови Вари, където също се представя част от програмата, може да се мери със залата в хотел Пуп – и двете побират над 400 зрители. Фестивалните заглавия се въртят в още шест киносалона в различни части на градчето – истински разкош за филмовите маниаци!

from festival's site - www.kviff.com

При внимателна организация на времето, с разчет на разстоянията между кината и засичащите се прожекции, на ден могат да бъдат гледани средно по 5-6 филма. С подобна, не толкова амбициозна задача в началото на юли Карлови Вари се появяват хиляди млади хора от цяла Европа, които с програми в ръка и раници на гръб обсаждат касите за билети през целия ден. На тяхно разположение са лагери и къмпинги – купонът продължава по време на целия фестивал. 

from festival's site - www.kviff.com

Мобилни, ентусиазирани и свежи, тези почитатели на киното създават особена атмосфера на непринуденост и свобода, каквито не са присъщи на някои от другите фестивали с по-комерсиална, пазарна насоченост.

Вървиш по улиците, измити от поредния за деня кратък дъжд, от Термал до Пуп стигаш за 20-тина минути, и разглеждаш хората – привлечени от курортното спокойствие, минералните извори или филмовата съблазън, те са ведри и добронамерени. Досущ като организаторите на фестивала, които изкусно са подредили всички детайли и звена в дългогодишната машина и тя работи безотказно. Залите за всички прожекции са препълнени – гледка-мечта за всеки киноразпространител!

from festival's site - www.kviff.com

Билетите за филмите обикновено са продадени – ако решиш да попълваш графика си в същия ден, се налага да изчакаш, за да се настаниш в последния момент на пода.

from festival's site - www.kviff.com

Избираш заглавия от всички програми – и се радваш от сърце на попаденията. Аржентински, грузински и мексикански филм са в личната „челна тройка” на авторката-киноман – общото между „La Tigra, Chako”,  „The Other Bank” и „Black Sheep” е забравянето, че гледаш кино.

from festival's site - www.kviff.com

Веднага след тях в импровизираната класация е канадският „Nurse. Fighter. Boy”, чиито режисьор Чарлз Офисър и актьорът Кларк Джонсън бяха посрещнати топло от публиката. По петите, останал пети, го следва австрийско-италианският филм с документален елемент „La Pivellina” – двугодишна малка красавица намира своя нов дом при семейство застаряващи циркови артисти. Емиграция и етнически проблеми; преследване на партньори, които все се оказва, че са увлечени по други хора; странно пътешествие към тибетската неизвестност; комична сатира на телевизионната комерсиална реалност; драматични семейни отношения в работническа Англия; противоречие между ортодоксален юдаизъм и гей-тематика – това са част от сюжетите, оформили една киноседмица.

И, разбира се – „гвоздеят” – майсторски клас на Джон Малкович! Много звезди преминаха по червения килим на 44 издание на филмовия фест в Карлови Вари, Антонио Бандерас също връчи статуетка на закриващата церемония, но Малкович си остава ненадминат. Спокойната премереност в жестовете хармонира с мисълта, която стига с твърда сигурност до групата зрители и студенти по кино, засвидетелствали своето внимание към актьорската легенда.

from festival's site - www.kviff.com

Вероятно така би се държал истинският благородник от 17-18 век – сдържано, вежливо и с онази твърдост, която се оказва задължителна за звезди от подобна величина. Въпреки че самият Малкович би се обидил от подобна констатация – той мило подсети аудиторията, че публичната личност „Малкович” (за справка – филмът на Спайк Джоунзи) няма нищо общо с обикновения човек, който в живота носи тази фамилия. Наградата за цялостен принос към изкуството на киното той прие с усмивка и благодарност към публиката, която продължава да го дарява така щедро с вниманието си.

from festival's site - www.kviff.com

 Пътищата ни водят – пътеките в небето стигат до писти, магистралите свършват в градовете, а дъждовните улички на Карлови Вари стигат най-често до някое... кино... След като угаснат светлините, пред погледа ти се простира друг път – на всяка следваща история, оживяла с движещите се картинки, героите и емоциите си... Обичам да вървя по тези пътища – без предубеждения, без очаквания, без задни мисли... За да виждам със сърцето...

(сп. "Екран", юли 2009)

Актьори-икони в най-нетипичния уестърн от историята на киното

Имало едно време една банда обирджии някъде в Щатите. За предводителите й се разказват легенди. Преди има-няма 40 години режисьорът Джордж Рой Хил и сценаристът Уилям Голдман се наемат с предизвикателната задача да облекат в образи нейните герои. С пожълтяло от времето лого на 20-th Century Fox, подобно на фотографска антика, и с обещанието, че „по-голяма част от онова, което следва, е истина” започва легендарният филм „Бъч Касиди и Сънданс Кид”.

Робърт Лерой Паркър, Хенри Лонгабау и тяхната „Дива банда” наистина обират банки и влакове в последното десетилетие на ХІХ век.
Придружени от приятелката на Хенри, Ета Плейс, живеят спокойно няколко години в Боливия. Около 1905 г. се връщат към бандитството, но на приключенията им слага край престрелката в Сан Винсенте. Въпреки слуховете за Бъч, който се измъкнал в тъмнината на нощта след смъртта на Сънданс, по-известната версия е, че двамата са предпочели самоубийството пред възможността да бъдат заловени. По подобен начин приключва прочутият филм на Джордж Рой Хил – двамата се втурват срещу обградилите ги военни... Но преди да стигнат до финала, зрителите са прекарали забавни, страхотни минути в Дивия Запад, в компанията на уникално-синхронно-очарователния дует Нюман-Редфорд.


Съвсем не случайно „Бъч Касиди и Сънданс Кид” оглавява 10-те най-гледани филма за 1969 г. и се нарежда сред 100-те най-продавани кино-творби на всички времена – само в Щатите приходите до 1974 г. са повече от 102 милиона долара. Сценарият на Голдман, озаглавен първоначално „Сънданс Кид и Бъч Касиди”, е купен от 20-th Century Fox за 400 хиляди долара. Плановете са в главните роли да се снимат Нюман и Стив МакКуин, но последният се отказва, защото не се постига съгласие кой от двамата актьори ще е „водещата звезда” (вероятно се има предвид и финансовата страна на лидерството).

Тъй като две години по-рано продуцентската компания на Джак Лемън застава зад „Хладнокръвният Люк”, Пол Нюман предлага на Лемън ролята на Сънданс Кид. Актьорът отказва, защото не обича язденето, пък и смята, че вече е изиграл в различни филми твърде много черти от характера на Кид. Уорън Бийти (снимал се две години по-рано в „Бони и Клайд”) и Марлон Брандо също са сред обсъжданите имена, които да поемат някоя от водещите роли.


Накрая режисьорът настоява пред колебаещите се продуценти Нюман – вече утвърдено „звездно” име, да влезе в ролята на Бъч, а за Сънданс да бъде ангажиран Робърт Редфорд. Той по-късно отбелязва, че след този филм известността му започва да расте и кариерата му се променя завинаги. Четири години по-късно двамата повтарят екранното си партньорство (със същия омагьосващ резултат) в „Ужилването”, режисирани отново от Джордж Рой Хил. Нюман и Редфорд винаги са твърдели, че имат огромно желание да работят отново заедно, като ги е възпирала само липсата на добър сценарий, но вече дуетът им е неосъществим – Пол Нюман си отиде завинаги...


В този филм поразяват динамичните, страхотни приятелски отношения между актьорите, които непрестанно си подават топката – словесни закачки, престрелки с погледи и думи и пълен синхрон властват пред камерата, докато зад нея важните идейни решения са дело на Хил. Не за първи път в историята на киното се използва съществуването на силна връзка между двама приятели на екрана, но след „Бъч Касиди и Сънданс Кид” този елемент придобива такава популярност, че се копира, преповтаря, отразява във филмите до края на ХХ век.



Творбата става модел за съчетаване между екшън, приключение и приятелско пътешествие – където им видят очите, само да е по-далече от властта! Режисьорът прави няколко промени в традиционните елементи на жанра – ограничава насилието (много хора умират, но не се леят кървища), развива характера на любимата на Сънданс, ограничава музиката до три определени момента във филма (един от тях съдържа “Raindrops Keep Falling On My Head”, увенчана с награда „Грами”) и насища драматичното напрежение с лек хумор – независимо от това колко е напечена ситуацията, двамата бандити винаги имат готова по някоя шантава, дори смехотворна реплика.


Хил е очарован от чувствителността на Катрин Рос и й поверява ролята на Ета, но отношенията им се обтягат значително, след като отговорният оператор й предлага да застане зад едната от камерите на терена (операторът й в момента липсвал). Стига се дотам, че Хил забранява присъствието на Рос на площадката, освен ако не участва в сцена. Тя пък му връща „комплимента” като казва, че най-приятия момент от снимките по филма е бил епизода с колелото – тя и Пол Нюман сред поляните, защото тези сцени са били заснети от втория екип. Говори се, че е нейна репликата „Хубав е всеки ден, прекаран далеч от Джордж Рой Хил”.

Сестрата на истинския Бъч Касиди често посещава снимачната площадка и разказва истории за прочутия си брат – тя е изумена от точността, с която сценарият и Пол Нюман пресъздават неговата личност, и се съгласява да участва в кратки реклами, които се въртят по кината преди тръгването на филма.


Всички сцени, които трябва да представляват Боливия, са заснети в Мексико и целият екип е повален от „Отмъщението на Монтесума” (жестока диария, причинена от замърсената местна вода). Пощадени са единствено Нюман, Редфорд и Рос, защото през времето там пиели само сода и алкохол. Непълната достоверност на предаване на събитията (военните, които обграждат двамата бандити, са много по-малко; финалната престрелка се случва през нощта) кара боливийското правителство да забрани първоначално филма да бъде показван в страната. Но подобни неточности не пречат на „Бъч Касиди и Сънданс Кид” да получи седем номинации и четири награди „Оскар”, музиката да бъде наградена със „Златен глобус”, а филмът да постави рекорд с присъдени девет награди BAFTA.


И публиката, и целият екип са влюбени във филма, образите на двамата герои стават емблематични и част от тях остава жива в реалния свят - благотворителният лагер за болни деца, организиран от Пол Нюман, носи името на бандата от филма - „Дупка в стената”, а известния ски-курорт в Юта, където всяка година се провежда най-прочутият фестивал за независимо кино, са наречени от създателя си Робърт Редфорд на името на неговия герой – Сънданс.

"Кошмари преди Коледа" = удоволствие поне един път месечно

Помня кога се появи „Кошмари преди Коледа” - както всеки си казва „скоро беше, преди 2-3 години”, така и аз се заблуждавах, докато не осъзнах, че вече са 15! Така че съвсем основателно филмът може да се настани в моя „кът от киноисторията”. За всеобща радост популярността на „Кошмари...”-те нараства с годините, както и броят на неговите фенове.

Когато в началото на 80-те години екстравагантен млад аниматор в компанията „Disney” пише поема в три страници, озаглавена „Кошмари преди Коледа”, никой не предполага, че десетина години по-късно той ще е режисирал един „Бийтълджус”, два „Батман”-а и един-Едуард-с-ръце-ножици. През 1982г. с 60 000 долара от „Disney” Тим Бъртън прави 6 минутната „стоп-моушън” анимация „Винсънт” - история за момче, обсебено от Едгар Алън По, което е почитател на актьора Винсънт Прайс, отдавнашен идол и вдъхновение за самия Тим Бъртън. Успехът на филмчето кара компанията да се замисли дали да не направи специално за празничните дни преди Нова година 30-минутен вариант за телевизия на „Кошмари преди Коледа” - стига се до визия, стори-бордове, и дори до първообрази на някои от персонажите. Проектът замира, но Бъртън не се отказва от идеята си. През 1990г. той открива, че „Disney” все още държат правата за филмирането й и настоява, че е време да я реализират, въпреки че по това време вниманието му все по-настоятелно окупира „Завръщането на Батман”.


Първоначалният вариант за префасониране на поемата в сценарий отпада, но в главата на Бъртън все по-често се върти идеята да направи от мрачната си приказка мюзикъл. За целта той ангажира дългогодишния си приятел и сътрудник Дани Елфман. Заедно конструират сюжета и правят две-трети от песните, а режисьорът Хенри Селик поема щафетата и започва снимки с екип от 200 души аниматори през юли 1991г. в Сан Франциско.

Режисьорът използва интересна метафора - „Бъртън снесе яйцето, аз трябваше да го измътя!” Задачата му е да направи така, че филмът да изглежда като „на Тим Бъртън”, а в същото време ексцентричният автор на сюжета не успява да се навърта много около снимачната площадка (пък и за него самият процес на тази особена куклена „стоп-моушън” анимация е „убийствено бавен”), защото освен с режисиране на летящи прилепи, се занимава и с подготовката на „Ед Ууд”. Елфман, който с удоволствие и жар работи по проекта, споделя, че това е една от най-лесните задачи, с които се е справял някога - освен, че композира песните, той пее вместо Тиквения крал на град Хелоуин. За гласовете на персонажите се прави нарочен кастинг, която печелят Кристофър Сарандън - за Джак и Катрин О’Хара - за парцалената кукла Сали.

Изказани са известни резерви относно злодея Уги-Буги (големия чувал от зебло, пълен с буболечки, който е пристрастен към комара) от страна на граждански асоциации за правата на цветнокожите в САЩ, но режисьорът опровергава всякакви съмнения, че може да има дори и намек за расистки елемент при създаването на този персонаж.


Когато идва време за появата на филма на екран, „Disney” го пускат от името на „Touchstone Pictures”, защото „филмът е прекалено мрачен и страшен за деца”. Тъй като бюджетът му не може да се сравнява с тези на традиционните анимационни блокбастъри, от него не очакват нищо конкретно - всички са подготвени за лоши резултати. Премиерата на „Кошмари преди Коледа” е на 9 октомври 1993г. на Ню Йоркския филмов фестивал, пуснат е по екраните 20 дни по-късно, а печалбата от първия му „тур” пред публика е 50 млн. долара! Филмът е номиниран за „Оскар” за визуални ефекти и за наградата „Хюго”. Губи и двата приза заради „Джурасик парк”, но пък печели наградата „Сатурн” (на Академията за научна фантастика, фентъзи и хорър филми) в категорията „Фентъзи”. Промъкналата се през 2001г. идея за продължение в стил компютърна анимация е категорично отхвърлена от Бъртън. „Филмът е уникален в този вид и хората го харесват именно такъв - твърди режисьорът. – Представяте ли си „посещение” на Джак при Великденския заек? Ще се опитам възможно най-дълго да опазя идеята в чистия й вид, както я харесват хората във филма!” В света на видеоигрите „Кошмари преди Коледа” вече имат култов статус; филмът е преиздаван няколко пъти на домашни носители, с различни допълнителни материали: документални кадри, отпаднали сцени и какво ли още не. Новото пускане на екран в 3D формат в Щатите на два пъти добавя приходи в милиони долари към актива на филма - натрупаната сума до момента е почти 75 млн. долара!
Хорът на критиците е единодушен: „Кошмари преди Коледа” е шедьовър! Трудно може да се намери различно мнение, пък и познайте дали сме търсили... Нали стана ясно, че ТОЗИ филм е един от най-любимите ми?!
P.S. повече от година не съм се разделяла с една страхотна значка на Тиквения крал, и мине-не-мине месец, си пускам пак филма - ей така, да ми повиши настроението и да си попея на воля заедно с чаровните му герои. На фона на кръглата луна се очертава тънък, болезнено слаб силует. Носи фрак и папийонка, а в празните дупки на гладкия бял череп горят две пламъчета. Мъчно ли ви е за самотния Джак? И на мен - много...

Svetly&the Unicorn

Salzburg

"Черният рицар" - Кристофър Нолан

Светът на филмовите комикси вече не е същият. Кристофър Нолан направи нещо, което беше смятано за невъзможно. „Черният рицар” е кино от най-високо качество – и слава богу, никой не го слага в графата „лятно кинозабавление”. Въпреки че счупи всякакви рекорди по приходи, виртуозната втора част от поредицата истории за Маскирания отмъстител притежава атмосфера, която не е нужно да бъде описвана – най-добре да се почувства! Най-добрият Батман и по-добрият Жокер са достойни съперници в „Черният рицар”. Крисчън Бейл е обран, изключително точен като Брус Уейн и неговото обречено на самота алтер-его, при все че създава усещането за бомба от едва сдържан гняв, която ще избухне всеки момент. Фитилът й е поставен от онзи тип със смешната визитка, който обича огнени и взривоопасни играчки, и просто така, за удоволствие подмята хладно оръжие току пред лицата на произволно избрани жертви. Прав е Майкъл Кейн (в ролята на верния иконом Алфред), който твърди, че голямата изненада във филма е именно образът, създаден от Хийт Леджър. Жокерът не само сее ужас на екрана, той излъчва реалност. Без капка здрав разум, всички крила на мафията в Готам наемат безмилостния шегаджия, за да се върне в града огромно количество техни пари. Покрай тази своя задача, Жокерът успява да предизвика Батман и да докаже, че може да поквари със зло дори „белия рицар” на Готам – областният прокурор Харви Дент (Еърън Екхарт). Алфред, Лушъс Фокс (Морган Фрийман) и лейтенат Джеймс Гордън (Гари Олдман) отново са рамо до рамо с Батман, но в битката със собствените му терзания никой не може да помогне - дори създанието, което нагло заявава, че те взаимно се допълват! Може би фактът, че Хийт Леждър така нелепо напусна нашия свят, създава усещането за прокоба – особено с нотките лудост, които чуваме в смеха на Жокера. Но силата на изпълнението му е като ударна вълна, която те разтърсва при всеки спомен за гротескно гримираното лице. И въпреки че знаем сюжета, докато тъмнината на киносалона се слива с нощта над Готам, като малки прилепи ни нападат колебания дали доброто наистина ще победи... този път. ТОВА е постижението на добрия режисьор – конструира изненада във всякаква история, създава магия с атмосферата, и прави филма така, че да забравиш, че гледаш кино.

"Неуловим" – Тимур Бекмамбетов

Този филм е сред най-добрите летни екшън-аватюри. Защото първо - авторите на комикса, по който е направен, не са американци; второ - режисьорът е създател на филмите, предизвикали най-голям фурор в руския боксофис досега; трето - главната роля не е предоставена на красавец с мачо-излъчване. Всички условия за нетрадиционност са налице, плюс стилното присъствие на Морган Фрийман и горещо-убийствената Анджелина Джоли (може би не толкова добра, колкото в „Мистър и мисис Смит”). Има и интригуващ сюжет – обикновен средностатистически загубеняк открива, че притежава вродени способности на убиец и попада сред тайно общества, което развива заложбите му. Кървавите тренировки и упражненията с ексцентрично-летящи куршуми печелят на филма ограничение в показа, и може би затова той загуби състезанието за първия уикенд на Щатските екрани от анимацията на Pixar „Wall-e”. Най-ценна в „Неуловим” е уникалната трансформация, която прави Джеймс Макавой със своя герой - пред очите ни се превръща в бесен и безскрупулен майстор-стрелец, оставил се на вихъра на отмъщението. Стилът е непогрешимо Бекмамбетов - въпреки, че се опитват да го щамповат със сравнения, режисьорът не е нито братя Уашовски, нито Тарантино. Първият му Щатски филмов експеримент е на висотата на „Дневна стража”, но именно защото знаем какъв шедьовър е „Нощна стража”, някъде дълбоко ни човърка съмнението, че „Неуловим” можеше да е още по-... Сигурно е въпрос на различно светоусещане, и различен калибър патрони в цевта...

LINKIN PARK - “What I’ve Done”

Виждали ли сте полет на орел? Вдигате ли поглед нагоре - към небето, към слънцето, към всичко, което ни е създало и ни пази - нас, разумът... А колко от нас се питат “Какво направих?” Тази група има отговор. Той е впечатляващ. Използвали са много свидетелства - за всичко човешко, което не ни е чуждо. И най-вече за грешките. Слава богу, че киното е изобретено толкова късно историята, иначе щяхме да сме свидетели на още по-разнообразни и многобройни лудости. Войни, спомен за диктатури, за нещастия, които продължават да ни напомнят колко незначителни сме пред силата на природата и съдбата... Какво направихме - какво сторихме в своя собствен, малък, уж незначителен човешки животец? Нищо, нали? Защото от никой от нас нищо уж не зависи - да, удобно оправдание. Но ледовете на Севера и Юга се топят и скоро ще залеят част от земната суша. Защото замърсяването на атмосферата е повече от значително и се задържа повече топлина по-близо до земната кора. А и “пробойните” в озоновия слой не са малко на брой; пък и зелените маси, които произвеждат кислород, все повече намаляват; а въртенето на водните маси ражда все повече урагани, които се превръщат в страхотни бедствия. Като “добавка” “разумното” човечество се разнообразява с тероризъм плюс наказателни операции. И не слиза от личните си автомобили, които май не са много екологични. Залъгва се, че бяга от реалността с вещества, които промиват мозъка и волята. Упорито и системно се опитва да се самоизличи от красивата планета, която блести със сапфирена мекота в космическия безкрай. Бум - и край! Колко взрива са нужни, за да разтърсят ледената епоха, сковала умовете и душите ни? Колко стряскащи и добри парчета трябва да се завъртят в ефира, за да проникне - или поникне - в сърцата ни въпросът “Какво направих?” Важен е отговорът. От него зависи дали ще живеем и докога ще има кой да слуша “Linkin Park”...

С обич – към всички, които вярват, че можем да спасим Земята!

Svetly

"Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп"

Какъв ли не го наричаха – неостаряващ, неустрашим, пълен с енергия, майстор в оцеляването... Истината е една – син поглед и леко кривнала, иронична усмивка. Никой не може да го сбърка – дори и на възраст Харисън Форд си е Харисън Форд. Приключенията на доктор Джоунс този път са в джунглите на Перу – изчезнал череп трябва да бъде върнат на мястото му в Акатор (Ел Дорадо). Безмилостен отряд руски агенти, начело с любознателна любимка на Сталин (Кейт Бланшет) вървят по петите на Индиана, за да се доберат до свръхестествени знания, с който може да ги дари тайнствения кристален феномен. В гонитбата се включват младока Мът (Шая Лебоф се пробва да кара мотор досущ като Марлон Брандо), майка му Мериън - старата сърдечна тръпка на Инди (Карън Алън) и професор на по-преклонна възраст от главния герой (Джон Хърт). Колкото и забележки да имаме по него, филмът събужда познатото старото чувство на гъделичкане в стомаха, в самото начало – та-та-рам-та, там-та-ра, и мелодията на Джон Уилямс те кара да подскочиш на седалката, защото... Не се съмнявайте, Инди може да оцелее и след мини-атомна бомба – буквално! Бързите реакции в рискови моменти винаги са му били специалитет. Както режисурата - на Спилбърг. Обещанието е спазено – четвъртата част носи духа на предишните, не е прекалявано (много) със спец-ефектите, и резултатът е приключенско кино, каквото всички очакваха. То може и да не е по вкуса на по-младите зрители, но затова пък феновете се забавляват страхотно! Знаем го от личен опит!

Switzerland 2007

"КЪЩАТА НА МУЗИКАТА”, брой 23 - тема НОВИНИ - 08.07.2007

ШАПКА - АНТРЕТО на Къщата

ВИКТОР: Е тва е. Вятър ни вее... в опити да променим климатичните условия. Тези дни никой не може да бъде сигурен какви ще са температурите. Много е променливо времето – в този наш свят...

МАРТО: Кризите са за това – да се опитваме да ги разрешаваме... Ама времето няма нищо общо с въздушните маси, които в момента се изливат срещу нас. Ако трябва да сме честни, за камерите има климатици, ама през следващите 50 минути ние двамата ще се пържим на бавен огън.

ВИКТОР: Новините, които сме ви подготвили са горещи. Даже не мисля, че нещо ще се промени с тоя вентилатор тука. Не стига, че са горещи, ами са и много...

МАРТО: Опитали сме се да наблъскаме в скромната ни къща всичко де що ще се появи на бял свят този, следващия и началото на по-следващия месец. Край на сезона – какво да направим...

ВИКТОР: Къщата ни е станала направо ваканционна! Искахме да подберем и поднесем всичко най-важно от света на музиката в нашите КУХНЯ, ДНЕВНА, СПАЛНЯ, КИЛЕР И 2 БАЛКОНА!

МАРТО: Ситуацията с балкона днес е такава, поради факта, че всичко живо пътува през лятото – това е най-благодатното време за турнета и концерти.

ВИКТОР: Ако сте се записали на мейла ни, записали. Ако не... пробвайте да се класирате на телефон 9 444 999. Обаждате се, играете една стая и си тръгвате, защото и други чакат на опашката.

МАРТО: Здрасти на първия! Бързо избирай стая, че да остане време да ги изиграем всичките. Възможни са ДВАТА БАЛКОНА – единия за ветерани на турне, а другия за по-младичките изпълнители и техните концерти, КИЛЕР – какво ново се случва с по-старички звезди, в КУХНЯТА са изпълнителите, които се борят да направят света по-добро място за живот, в СПАЛНЯ се намират мислите на млади и стари рокаджии и в ДНЕВНАТА ни има нови албуми.

КУХНЯ – ЗРИТЕЛ №1

МАРТО: В Кухнята става въпрос за избиването на невинни хора в Судан. Защо, ще разбереш от информацията, която трябва да прочетеш внимателно.

ВИКТОР: Ще научиш кои изпълнители и как се опитват да помогнат за решаването на поредното безумие, което извършва човечеството...

ВИДЕО – КУХНЯ – “Музиката за хората в Дафур”

МАРТИН: Тегаво е, не му се играе на човек след такива истории, но така или иначе, трябва да избереш въпрос за 5, 10 или 15 точки.

ЗРИТЕЛ №1: Избирам въпрос за 15 точки!

ВИКТОР: А той е - ... ... ... Твой ред е!

ЗРИТЕЛ №1: ... ... ... /отговор/

МАРТО: Железен отговор! Поздравявам те. С тези парички на море не можеш да отидеш, но поне за бански ще ти стигнат.

ВИКТОР: Айде, следващия! Здрасти! Килер, Спалня, Дневна или някой от двата балкона?

ДНЕВНА - ЗРИТЕЛ №2

МАРТО: Най-обичам дневната, защото там правим сефтето на новите албуми или сингли на музикалните изпълнители.

ВИКТОР: Те пък, как поне веднъж едно благодаря, не казаха, за това че им хвалим продукцията, ама... както и да е.

ВИДЕО – ДНЕВНА

МАРТО: Трябва да избираш – въпрос за 5, 10 или 15 точки?

ЗРИТЕЛ №2: За 15 точки

МАРТО: Питаме те ... ... И чакаме – верен отговор...

ЗРИТЕЛ №2: ... ... ... /отговор/

МАРТО: Само така! И ти получаваш финансова инжекция за морето...

ВИКТОР: Здрасти на следващия ... Къде отиваме? Балконите, Килер или Спалня!

СПАЛНЯ – ЗРИТЕЛ №3

ВИКТОР: В спалнята те посрещаме по рокаджийски...

МАРТО: Ама без бира и скара. Вътре ще чуеш приказките на младите рок надежди и старите рок легенди!

ВИДЕО – СПАЛНЯ – ROCK&ROLL

ВИКТОР: Обърна ли внимание какви юнаци сме подбрали? Само сър Пол Маккартни не успя да се появи на концерта “Live Earth – Save Our Selves” – и Крис Корнел, и Джон Майер бяха там! Избери въпрос - 5, за 10 или за 15 точки?

ЗРИТЕЛ №3 - Въпрос за 15 точки

ВИКТОР: Логичният избор - слушай внимателно...

ЗРИТЕЛ №3: ... ... ... /отговор/

МАРТО: Браво! Браво! Тези пари ще стигнат за една каса бира! Със здраве да си я пиеш.

ВИКТОР: Оф, тука все едно сме на гарата. Хората минават и си заминават. Кой е следващия?... Здрасти! Имаме два Балкона, и Килер...

КИЛЕР – ЗРИТЕЛ № 4

МАРТО: Ха сега – гледай внимателно. Музикантите от две много известни банди се събират. Ако не си разбрал кои са, значи тъкмо в Килера ти е мястото.

ВИКТОР: Гледай и помни.

ВИДЕО – КИЛЕР – колаж

МАРТО: Очакваме твоя избор на въпрос - за 5, 10 или 15 точки!

ЗРИТЕЛ №4: За 15 точки!

МАРТО: Мда – няма скромност, няма златна среда – така стоят нещата в днешно време... Въпросът за 15 точки е .....

ЗРИТЕЛ № 4: Отговор ...

МАРТО: Айде... И ти отпътуваш, за да си харчиш парите на воля! Да влиза следващия?

ВИКТОР: Всъщност, ти влизаш, за да излезеш на един от двата ни балкона...

БАЛКОН ветерани – ЗРИТЕЛ № 5

ВИКТОР: Стоунс и Аеросмит – как ти звучи?

МАРТО: Нямат равни, братче – просто не се уморяват! А как постигат това – виж, никак не сме наясно...

ВИДЕО – БАЛКОН

ВИКТОР: Връщам те в настоящето - сега трябва да си избереш въпрос за 5,10 или 15 точки, и да отговориш на него – по възможност вярно!

ЗРИТЕЛ № 5: Избирам въпрос за 15 точки.

ВИКТОР: Няма да се излагаме! Въпросът е...

ЗРИТЕЛ №5: ...

ВИКТОР: Браво – това се казва бърз и точен отговор! Благодарим ти! Хубав неделен следобед!

МАРТО: Кой е следващият? ... Здравей! За теб няма възможност за избор, защото ни остана само още един Балкон – как оползотворяват времето по-младите рокаджии и една “захарна” девойка...

ВИДЕО – БАЛКОН по-младите

МАРТО: Дойде моментът да избираш – бройка точки, при правилен отговор, се умножава по 5 и толкова български левчета получаваш като награда – та значи – 5, 10 или 15 точки?

ЗРИТЕЛ № 6: Избирам въпрос за 15 точки.

ВИКТОР: Помисли добре! Щото тези въпроси обикновено са с трудност “убийци” – да ти кажа честно, понякога си мисля, че нарочно така ги измислят...

МАРТО: Изборът си е избор – слушай въпроса ... Имаш 30 сек. За размисъл и отговор...

ЗРИТЕЛ №6: ...

МАРТО: Ми. То не остана... Не остана нищо, освен да ви кажа, че ще се видим на 23 септември. Тогава планираме да ви позабавляваме с PRINCE. Издава албум, моя човек. Време беше да го вкараме в играта.

ВИКТОР: Пишете ни, съберете ни миди от морето и ни ги пратете. И снимки приемаме...Чао

МАРТО: Ще се видим през септември, по-мургавели и по-помъдрели, надявам се! Чао...

ФИНАЛНИ НАДПИСИ – върху Evanescence

“КЪЩАТА НА МУЗИКАТА”, брой 23 - НОВИНИ - 08.07.07

КИЛЕР

Garbage
Не бъдете буквалисти - не взимайте на сериозно заглавието на новия сборен албум с най-добрите песни на Garbage – “Absolute Garbage”. Петата по ред компилация на групата ще излезе на CD и DVD, с 15 клипа. За първи път освен тях, феновете ще могат да притежават и екслузивни кадри, изпълнения на живо и интервюта, обхващащи цялата кариера на шотландците. Към диска с хитове е прибавен и втори диск с ремикси – като за колекционери. “Tell Me Where It Hurts” е новият сингъл, предшестващ албума “Absolute Garbage”. След 18 месеца слухове и догадки, вече е ясна и датата, на която ще се появи ретроспективната порция “боклук” - 17 юли за Северна Америка, но без DVD приложението. На 23 юли на световния музикален пазар ще се появи и пълното специално издание.

The Verve
Много опитваха, но така и никой не достигна тяхната мощ. Почти 10 години минаха, откакто “The Verve” се разпаднаха, но много фенове помнят горчиво-сладкия привкус на тяхната музика. Ще го опитаме отново! На 26 юни тази година, в ефира на радио BBC групата обяви, че се събира - според техните думи, за да изпитат отново удоволствието да творят заедно. В края на лятото, най-новият албум на “The Verve” ще бъде готов. Билетите за концертите на турнето им, планирано за ноември, СВЪРШИХА още на предварителните продажби! На няколко порции 10 000 билета са купени за 2 минути в Интернет. Турнето започва на 2 ноември в Глазгоу и ще включи концерти в The Carling Academy Glasgow, The Empress Ballroom and the London Roundhouse.

Spice Girls
“Spice Girls” се събират отново! В самия край на месец юни момичешката сензация от 90-те години обявиха, че ще се завърнат за “финално сбогом” със световно турне на 6 континента. Виктория, Мел С, Мел В, Ема и Гери продадоха повече от 50 милиона копия от албумите си и се превърнаха в модел за поведение на милиони малки момичета по света. “Спайс-майките” обещават, че на турнето ще пътуват колективно – заедно с децата, бавачките и мъжете-“половинки”. Скоро се очаква Ема Бънтън да се сдобие с първото си дете - репетициите за турнето няма да започнат без нея! През ноември петте “Спайски” планират да издадат албум “Greatest Hits”, а турнето ще бъде зимно – декември 2007 – януари 2008.

Шиниъд О’Конър
Каква ти умора – бойките момичета не признават тази дума! Четвъртото дете на Шиниъд О’Конър навърши 6 месеца, а майка му издаде осмия си студиен албум! Песните са в два диска – със студийно звучене, записани в Лондон, и акустичен вариант, реализиран у дома, в Дъблин. Албумът носи многозначително име – “Theology”, но певицата твърди, че в него няма нищо религиозно, защото “вяра и религия са две съвсем различни неща”. Може би за да се зареди наново с енергия от почитателите, О’Конър ще изнася концерти в Европа през юли и август, а октомври е запазен за пътуване към Северна Америка...

Velvet Revolver
Ех, този втори албум! Той е истински препъни камък, ама не би трябвало да важи в този случай, защото говорим за “майстори” – трима екс-Guns N’Roses и един екс-Stone Temple Pilots. В средата на 2004 г. Слаш, Дъф МакКейган, Мат Соръм, Дейв Къшнър и Скот Уейлънд издадоха “Contraband” - първия албум на Velvet Revolver. Още следващата година обявиха, че работят по втория, отказаха се да е концертен, от декември 2005 г. си има и заглавие – “Libertad”. Вече е факт – от началото на изминалата седмица! Новите песни са свирени в Южна Америка през пролетта - Velvet Revolver се присъединили на концерти на Aerosmith. Отзивите за парчетата в новия диск са прекрасни – музикалните спецове свалят шапка на Слаш, Уейлънд и компания. В най-близките планове на Velvet Revolver е включено турне в Северна Америка през август, а после ще обърнат поглед към Европа и Азия.

БАЛКОН – ветерани

Rolling Stones
Няма умора за най-великите от ветераните! Турнето “A Bigger Band” е подновено, след прекъсване заради палавия Кийт Ричардс и катераческите му подвизи през миналата година. Началото на европейската обиколка беше преди месец в Белгия, пред 33 хиляди почитатели и 50 километрово задръстване от коли на фенове, не успели да хванат началото на шоуто! До 26 август са предвидени повече от 30 концерта, включително в Санкт Петербург, Украйна и Сърбия. Миналогодишната част от турнето постави рекорд по най-продавано в историята на “музиката на колела” и качи “динозаврите” на върха на Щатския списък с най-богатите музиканти – групата спечели повече от 100 милиона долара. Rolling Stones преливат от енергия – удивителен факт, особено ако обърнем внимание на сбора от годините им – 252 (!), и са във възторг, че на концертите им идват фенове с децата, и дори с внуците си! Нужно ли е друго доказателство за издръжливостта на рока?

Genesis
Genesis са група с история – началото е поставено преди 40 години! Със завидна известност в целия свят, с продадени повече от 130 милиона албуми, и няколко смени в състава, след 15 годишна пауза Фил Колинс, Майк Ръдърфорд и Тони Банкс отново тръгнаха на турне. То се нарича “Turn It On Again” и започна на 4 юни в Брюксел. Европейската му част приключва на 14 юли в Рим, а обиколката на Северна Америка е до 7 септември в Торонто.

Hard Rock Ambassadors & Aerosmith
Питър Гейбриъл и Crowded House бяха част от пътуващия фестивал “Посланици на Рока”, започнал от Лондон в края на юни. До средата на септември (засега!) са предвидени големи концерти в градове по целия свят – Дубай, Мексико Сити, Каракас, Буенос Айрес, Токио, Осака, Сингапур, Ню Йорк, Лас Вегас, Чикаго, Холивуд. Приходите от турнето, организирано от веригата Hard Rock Cafe, ще бъдат връчени на благотворителни организации в съответните държави – тези от Лондонския Хайд Парк ще осигурят музикална терапия за деца-аутисти. В събитието се включиха и ветераните от Aerosmith, които не са били на турне в Европа вече 8 години. В шоуто участва и Дарил МакДаниелс – D.M.C. от Run D.M.C., и изпълнява заедно с групата хита “Walk This Way”, излязъл преди повече от 20 години като едно от първите рок-рап сътрудничества в света на музиката. Aerosmith продължават обиколката на Европа – вдругиден те също ще стигнат до Санкт Петербург! За юли и септември в Щатите и Канада са планирани последните 12 концерта от световното турне на Aerosmith, започнало на 12 април в Бразилия!

БАЛКОН – младите

Project Revolution 2007 (LP/MyChR/HIM/Placibo)
По-младите поколения рокаджии не отстъпват на ветераните! Linkin Park постигнаха страхотен успех с новия си албум - “Minutes To Midnight”, поставил рекорд по продажби за първа седмица (1 178 000 копия) сред албумите, излезли досега през 2007 г. Това не означава, че момчетата са се отказали от традиционната си инициатива - турнето “Project Revolution”. Изпълнители на различни стилове музика отново ще делят една сцена, предвидени са концерти в Щатите и Канада, обиколката ще продължи от 25 юли до 3 септември, а към Linkin Park ще се присъединят HIM, Placеbo и My Chemical Romance, които имаха повече от 60 концерта с The Black Parade World Tour - в Щатите и част от Европа, от 22 февруари до 22 май.

Family Values Tour 2007 (Evanescence/Korn)
От 20 юли до 2 септември предстои още едно традиционно колективно турне - Family Values Tour. Началото на това рок-събитие е поставено през 1998 г. от Korn, те са и първите хедлайнери. В следващите две години водещи групи са Limp Bizkit и Stone Temple Pilots. След 5 годишно прекъсване и организационни недоразумения през миналата година, лятото на 2007 ще зарадва почитателите на Korn, Evanescence и още доста хеви и алтернатив-рок банди. Билети се продават само срещу 10 долара! Предвидени са 30 концерта в Съединените Щати, а някъде в средата на натоварения график – на 31 юли, се очаква да излезе и още неозаглавения нов албум на Korn.

Christina Aguilera
Турнето, популяризиращо третия албум на Кристина Агилера – “Back To Basics”, стартира през ноември миналата година. След 80 концерта в Европа, Щатите, Азия и Австралия, финалът му е предвиден за 3 август в Нова Зеландия. Като подгряваща група за шоутата в Съединените Щати бяха ангажирани Pussycat Dolls. Засега на “захарното момиче” му остават само концертите в Австралия, и вероятно няма да се потвърди идеята за продължаване на обиколката в Латинска Америка – Кристина е бременна вече в третия месец и е време да отдели повече внимание на себе си. Въпреки сгъстения график, певицата се присъедини към инициативата на Аmnesty International и Warner Brothers за издаване на “Instant Karma: The Campaign To Save Darfur” – албум с кавъри на John Lennon, създаден с цел да се привлече общественото внимание към кризата в Дафур, западен Судан.

СПАЛНЯ – различни поколения рокаджии и думите им

Paul McCartney на 65 години (18 юни 1942)
Преди 20 дни сър Пол Маккартни навърши 65 години. Но никого не бива да подвежда заглавието на последния му албум – “Memory Almost Full”, който излезе в началото на юни. Място на неговия хард-диск все още има, а и енергия за нови подвизи – в Лондон и Ню Йорк той изнесе малки, тайни концерти пред по малко от 1000 души. “Memory Almost Full” е първият албум, издаден от новата музикална компания “Hear Music” – съвместно начинание на веригата кафенета “Starbucks” и “Concord Music Group”. Последното – 22 соло творение на Маккартни дебютира на трета позиция в класациите на Билборд.

Пол Маккартни
Концертите са доста интимни, но знаете ли... мисля, че дори са по-вълнуващи от обичайните големи шоута, защото мога да видя очите на хората пред мен. Свирил съм на много такива малки концерти. Чакам с нетърпение да се върна отново... (пее)

Chris Cornell – 43 години (20 юли 1964)
Още един рокаджия, но от следващо поколение, издаде албум в началото на юни. “Carry On” е вторият соло-проект на Крис Корнел, 8 години след “Euphoria Morning”. Гласът на Soundgarden, Temple of The Dog и Audioslave споделя, че очаквал с нетърпение как хората ще приемат музиката му, и се радва, че “никой не го е прострелял в коленете” след като албумът вече е факт – очевидно феновете харесват особената смес от блус, кънтри мотиви и психиделичен рок. “You Know My Name” – музикалната емблема на последния Бонд-филм, постигна впечатляващ успех в класациите. В момента Крис Корнел обикаля Щатите, за да популяризира албума си “Carry On”, очаква се да направи същото и в Европа.

Крис Корнел
Всеки заслужава да чуе музиката, която обича. Аз пък съм в привилегированата позиция да създавам песни и с това да изкарвам хляба си. Предполагам, че в продължение на година и половина, дори две ще пътувам и ще свиря нещата от новия албум. Така ще отбележа и факта, че вече 20 години съм в музикалния бизнес. Започнахме да репетираме с момчетата за предстоящите концерти, готови са 40 песни, съвсем скоро ще бъдат 80 – ще свирим навсякъде, където можем да отидем!

John Mayer (16 октомври 1977)
Само след 3 месеца Джон Майер ще навърши 30 години, ала знае със сигурност, че е изключително щастлив да прави това, което умее и да бъде, какъвто е. За неговия трети солов албум “Continuum”, продължава да се говори, въпреки че излезе през септември 2006 г. След мултиплатинените “Room For Squares” (2001) and “Heavier Things” (2003), Майер за пръв път продуцира сам творението си, което получи “Грами” за най-добър албум, а и дебютният сингъл за очакваната промяна в света също беше награден с “грамофонче”. До 8 август Джон ще обикаля Щатите, за да радва феновете си с изпълнения на живо, и ще подготвя участието си в MTV “Unplugged”. Да бъде част от шоу, в което е гледал с възхита Pearl Jam когато самият той е бил на 16 години, си е сбъдната мечта и щастливо затваряне на кръга от изпълнени желания.

Джон Майер
Двайсет и седмата ми година беше решаваща – питах се “какво, по дяволите, става?” Успях да преодолея колебанията и сега продължавам да правя това, което обичам. Радвам се на всичко, което съм постигнал. Забавно е, може би трябва да споделя това с психоаналитик. Цялата ми кариера се въртеше около продажбите на албума – как вървят, и кой ще дойде на поредния концерт; или къде се намира сингълът в класациите. Може би по някое време това лято осъзнах себе си И просто като човек без китара. Ето така се чувстваш, когато приближава 30-тия ти рожден ден...

КУХНЯ – в помощ на Дафур, Судан

Green Day – “Working Class Hero”
Дафур е област в Западен Судан, Африка. По стечение на историческите обстоятелства, през 2002-2003 г. там започват да действат две бунтовнически групировки – “Движение за справедливост и равенство” със Суданска Армия за освобождение и “Национален фронт за спасение”. Правителството на Судан не приема тези действия и се стига буквално до гражданска война. Неспособни да се справят със ситуацията, властите насъскват “Джаняуийд” – “хората с пушки на коне”, черните араби, които стават удобни наказателни отряди. Религиозен конфликт няма – на огневата линия са изповядващи исляма, но бунтовниците твърдят, че правителството подтиска не-арабите – именно затова е предприето етническо прочистване и геноцид, подправя се информацията, арестувани са чуждестранни журналисти. Подкрепяна от правителството, въоръжена милиция от Джаняуийди изтребва цивилно население. Судан приема международната заинтересованост и всяка намеса от страна на Европа и Щатите като реколонизация и не иска да допусне чужди военни сили на територията си. На 4 май 2004 г. Обединените нации обавяват ситуацията в Дафур за една от най-жестоките хуманитарни кризи в света. През септември 2004 г. от официален доклад на “Световната здравна организация” става известно, че между 6 и 10 хиляди човешки същества умират всеки месец в Дафур – 6 пъти по-висока смъртност от регистрираната в Африка! До октомври 2006 г. бежанците са 2,5 милиона, области основно с не-арабско население са обезлюдени, поселения са опожарявани и сривани със земята... Целта на кампанията за издаване на албума “Instant Karma: The Amnesty International Campaign to Save Darfur” е да допринесе и със средства за разрешаването на хуманитарната криза в Дафур. Правата върху песните на Ленън са дарени от Йоко Оно на “Amnesty International”. Албумът – със силата на музиката на Джон – вероятно ще вдъхнови ново поколение активисти, които да се борят за отстояване на човешките права. Според Йоко е нужна кардинална промяна, а хората наистина могат да направят света много по-добро място! Продуцентите на албума изтъкват, че Джон е бил социалната съвест на своето поколение и с пресъздаването на неговата музика се запалва малка светлинка в мрака на конфликта в Дафур. Албумът беше издаден в Щатите на 12 юни, малко по-късно излезе и на световния пазар. Освен включените в двойния албум парчета, над 50 изпълнители участват в кампанията и правят кавъри на Джон Ленън – някой от които могат да бъдат открити на сайта makesomenoise.com. Освен на Green Day, в албума има кавъри на U2, R.E.M., Christina Aguilera, Aerosmith, Lenny Kravitz, The Cure, Black Eyed Peas, Snow Patrol, Duran-Duran, A-ha, Maroon 5, Avril Lavigne… Всички те са обединени от едно послание – “Дайте шанс на мира!” Защото без него за света няма да има бъдеще...

ДНЕВНА

Kelly Rowland & Eve
През далечната 2004 г. Kelly Rowland започва работата по втори соло албум. Първоначално е замислен като “My Story”, но в последствие се преименуван на “Ms. Kelly”. И трябваше да излезе преди около година, но се появи на бял свят на 22 юни 2007 г. за Европа и преди пет дни в Щатите и Австралия. Пилотния сингъл “Like This” е в ефира от 13 март и достигна топ 10 в няколко европейски страни, в американските класации все още има да наваксва. Бившата “Дестънис-чайлд” певица е поканила рап изпълнителката Eve да й партнира в песента. От своя страна Eve не си губи времето само в рапиране по чужди песни, а подготвя излизането на своя четвърти албум – по план трябва да бъде на пазара на 7 август. Нарича се “Here I Am”, а сред продуцентите му са Dr. Dre, Timbaland, The Neptunes, Swizz Beatz и Scott Storch. Тази година, на опашката в музикалните класации вече се е наредил първият сингъл от новата творба на Eve - "Tambourine", задава се и втори - "Give It To You".

Mario
Подобно на Kelly Rowland, американския R&B изпълнител Mario също протака излизането на новия си албум. Сред първите дати е 28 ноември 2006 г. с името “Mario Barrett – Effortless”. Следват надежди за април, май и юли 2007 г., а заедно с плануваните дати, се мени и заглавието на албума, който вече се казва “Go” и по последни данни ще излезе на пазара на 21 август. В албума са замесени като автори известни изпълнители от американския музикален свят като Ne-Yo, Akon и Pharrell, Dre & Vidal, The Neptunes, Timbaland, Sean Garrett, а също и гласовете на Alicia Keys и Nelly, че и още... Албумът включва 12 песни, към тях в листата има още 5 непотвърдени заглавия.

P.O.D.
“When Angels and Serpents Dance” - това име ще носи новият, седми по ред, студиен албум на калифорнийския рап-метъл квартет P.O.D. Това е и първото участие на китариста Маркос Кюриъл, след като напусна бандата през 2003 г. Албумът трябваше да се появи в средата на август, ала плановете са затова – да се променят – момчетата ще го пуснат чак през есенния месец октомври...

James Blunt
На 07.07.2007. този изпълнител бе част от грандиозния концерт “Live Earth” на сцената в Лондон. Преди 3 години излезе дебютният му албум “Back To Bedlam”, който стана вторият най-успешно продаван албум на десетилетието, а Джеймс Блънт престоя доста седмици по върховете на световните класации и получи десетки номинации и награди. Музикантът е готов с втория си албум – “All The Lost Souls”, който ще излезе на световния пазар в средата на септември. Пилотният сингъл от него е “1973” и заедно с още няколко парчета вече са свирени пред публика на турнето миналата година. Eдна от целите на концертите му е да повиши съпричастността на хората към каузата на организациите “Медици без граници”, които Джеймс Блънт подкрепя.

“КЪЩАТА НА МУЗИКАТА”, брой 22 - тема P!NK - 17.06.2007

ШАПКА - АНТРЕТО на Къщата

МАРТО: 10 секунди мълчание, за да се насладите на тази мелодийка и да помислите защо, аджеба, ви я пущаме...

ВИКТОР: Имате 3 думи – Пинко розовата пантера, 2 от които ключови – пинко и розов.

МАРТО: Дано сте загрели, иначе напъните ни да измисляме оригинални асоциации ще са били напразни... Не за Пинко розовата пантера, а за Пинк-а розовата пънкарка ще си говорим днес!

ВИКТОР: За онези, които си джиткат непрекъснато с розовите очила, предупреждавам, сваляйте ги, щото розовото днес ще ви дойде малко в повечко, пък е неделя и в Пирогов едва ли им се занимава с някви хора взели свръхдоза розово. Съвсем задължително е - ако вече не сте ни пратили и-мейл с вест, че искате да играете днес, имате време да звъните упорито на 9 444 999. Чакаме МНОГО хора – събудете се, ей – днес играем с тези, които са й фенове! Пинк е темата!

МАРТО: Майтапа настана. Дайте сега да си кажем по едно Здрасти, както си му е редът. Аз съм Марто.

ВИКТОР: Здрасти, аз съм Виктор!

МАРТО: Честито на онези от вас, които са ни пуснали мейл, за да участват в предаването ни посветено на Пинк и успех на онези, които макар и малък, все пак имат шанс да играят в “Къщата на музиката”.

ВИКТОР: В нея, разбира се, както винаги стаите са 5. Лятото мислим да надграждаме, за да може да поберем още и още музика, ама ще видим дали ще ни се позволи такъв мащабен ремонт.

МАРТО: Абе, да ти кажа, да ни позволят да си правим предаването всяка седмица ни устройва перфектно, ама...

ВИКТОР: Да, би било чудесно, ама дай да оставим мечтите за извънефирно време. Както ви казах – 5 стаи – КИЛЕР, СПАЛНЯ, ДНЕВНА, КУХНЯ и просторен БАЛКОН с прекрасна гледка към Витоша... Избирате място, ние ви пускаме вътре. Влизате, гледате, учите, помните 5 минутки, след което излизате, избирате въпрос за 5, 10 или 15 точки, отговаряте правилно, радвате се, черпите и така нататък. Тези от вас, които успеят да изиграят 2 стаи ще ги признаем за сериозни фенове и ще им отдадем чест в СТАЯТА ЗА ГОСТИ, където ще си ги мерят знанията и така...

МАРТО: Викам да зема да кажа “ало” на първия ни зрител. Ало, здрасти! Кажи сега къде отиваме.

СПАЛНЯ – ЗРИТЕЛ №1

ВИКТОР: В Спалнята днес има едно дълбокомислено интервю на Пинк Розовата Пънкарка, посветено на нейния последен албум озаглавен “I’m Not Dead”.

МАРТО: Изумително наистина, откъде се е взел толкова много мозък под тази розова главица. Сигурно и ти ще се учудиш. Но преди това искам да се направя на много умен и да ти кажа, че първоначално Пинка е имала идеята да кръсти албума си “Long Way To Happy” или казано по български “Дълъг път до щастието”, ама решила да не бъде лигла като повечето си американски колежки и съчинила т’ва брутално заглавие за албума.

ВИКТОР: Айде, марш в Спалнята...

ВИДЕО – СПАЛНЯ – интервю на P!nk за албума “I’m Not Dead”

ВИКТОР: Кажи сега за колко точки ще играеш...

ЗРИТЕЛ №1: Избирам въпрос за 15 точки!

ВИКТОР: А той е - ... ... ... Твой ред е! Имаш 30 секунди за да помислиш, и да ни отговориш. Предпочитаме верните отговори...

ЗРИТЕЛ №1: ... ... ... (отговор)

ВИКТОР: Супер! Взимаш си точките и избираш още една стая.

МАРТО: Останаха двете К-та – Кухня и Килер, плюс Дневна и Балкон.

ДНЕВНА – ЗРИТЕЛ №1

ВИКТОР: Хубав избор – но за жалост вече си използвахме умните думи по адрес на новия албум на Пинк.

МАРТО: Хубавото е, че там те очакват повече фактология, вместо думичките на певицата, така че, ако имаш някакви пропуски, да си ги запълниш!

ВИДЕО – ДНЕВНА – клип на Пинк – “Nobody knows”

МАРТО: Пак трябва да избираш – въпрос за 5, 10 или 15 точки?

ЗРИТЕЛ №1: За 15 точки

МАРТО: А въпросът е ... ... От теб очакваме отговор...

ЗРИТЕЛ №1: ... ... ... (отговор)

МАРТО: Ммм – да, отлично се справи!

ВИКТОР: Честито. В джобчето ти дрънкат вече 30 точки. Отиваш в Стаята ни за гости, където ще се опитаме да вкараме и още един участник да ти пра`й компания. Останаха ни Килер, Кухня и Балкон. Избери си!

КУХНЯ – ЗРИТЕЛ №2

ВИКТОР: Тъкмо навреме, защото тъкмо манджата загоря и трябва някой да я разбърка, за което ще те помоля. След като го направиш, ще видиш, че в кухнята има мейкинг на последния клип на Пинк към песента “Nobody Knows”

МАРТО: Айде, на бегом в Кухнята

ВИДЕО – Кухня – мейкинг на “Nobody Knows”

ВИКТОР: Айде на въпросите. За 5, за 10 или за 15 точки?

ЗРИТЕЛ №2 - Въпрос за 15 точки

ВИКТОР: Е, няма да се излагаме, това си е сигурно, нали? Сега слушай внимателно...

ЗРИТЕЛ №2: ... ... ... /отговор/

ВИКТОР: Смело подходи с най-трудния ни въпрос, оценяваме го, но за жалост още не си готов за такива дръзки въпроси. Нищо, опитай пак следващия път, когато направим предаване за друг твой любим изпълнител или пък група.

МАРТО: Здрасти! Ще отговаряш на въпроса или ще ходиш в друга стая? Останаха ни Килер и Балкон

КИЛЕР – ЗРИТЕЛ № 3

ВИКТОР: В килера сме приготвили стари клипове, ако въобще са имали време да престареят за седемгодишната кариера на американката! Но ето ти пък шанс за по непаметливите, да си ги припомнят и за теб да научиш нещо ново за кариерата на Пинк.

ВИДЕО – КИЛЕР – колаж от клипове

МАРТО: Очакваме твоя избор на въпрос - за 5, 10 или 15 точки!

ЗРИТЕЛ №3: За 15 точки!

МАРТО: Въпросът е ...

ЗРИТЕЛ № 3: Отговор ...

ВИКТОР: Айде, осиротяхме с 15 точки, но се радваме, че отиват точно в твоите ръце. Надяваме се да се справиш също толкова добре и в последната ни стая - Балкона, за да те изпратим в Стаята за гости.

МАРТО: На Балкона има информация за турнетата на Пинк. Сигурно знаеш, че тя ще дойде на гости след около 2 седмици и че на 1-ви юли ще изнесе концерт. Ако нямаш билет за него, заповядай гратис на нашия балкон, който си е баш като на истински концерт на Пинк.

ВИДЕО – БАЛКОН – колаж от концертни изпълнения

ВИКТОР: Прецени кой въпрос те устройва най-много. Ние, разбира се, ти препоръчваме да играеш за 15 точки.

ЗРИТЕЛ №3: За 15 точки!

МАРТО: И въпросният въпрос за 15 точки е ...

ВИКТОР: Браво, отивай в стаята за гости. Даваме ти по-малко от минутка да отдъхнеш, а през това време зрителите ще видят част от клипа на Пинк “... ...”

ВИДЕО - СТАЯ ЗА ГОСТИ – клип “... ...”

ВИКТОР: Внимавайте сега. Имаме 6 въпроса. По три за всеки един от вас. Верните отговори се възнаграждават с 15 точки. А ако и двамата преминете и през 3-те въпроса, пускаме в акция нашия въпрос везна.

МАРТО: Първият по ред в “Стаята” отговаря на първия въпрос. Ако сгреши, вторият участник отговаря вместо него - ако може, разбира се.

ВИКТОР: На мен остана да ви поднеса най-добрата информация, която със сигурност ще ви мотивира още повече! Общият резултат от точките ви умножаваме по 5 и така се разбира кой с колко парички си тръгва от “Къщата” ни. Състезателят с повече верни отговори и съответно по-голяма цифра получава еквивалента й в хубави конвертируеми български левчета...

МАРТО: ... а останалият на втора позиция редуцира резултата си на две и също получава сума, равна на точките, умножени по 5. Вече започваме!

ВИКТОР: задава въпрос № 1

ЗРИТЕЛ 2 – отговаря правилно = 45 точки

МАРТО: задава въпрос № 2

ЗРИТЕЛ 3 – отговаря правилно = 45 точки

ВИКТОР: задава въпрос № 3

ЗРИТЕЛ 2 – отговаря правилно = 60 точки

МАРТО: задава въпрос № 4

ЗРИТЕЛ 3 – отговаря правилно = 60 точки

ВИКТОР: задава въпрос № 5

ЗРИТЕЛ 2 – отговаря правилно = 75 точки

МАРТО: задава въпрос № 6

ЗРИТЕЛ 3 – отговаря правилно = 75 точки

ВИКТОР: Въпросите свършиха, отговорите бяха до един верни, ала пак имаме равен резултат! Време е за последен напън.

МАРТО: С последното правило за последния въпрос в играта ще дадем още 5 точки за този от вас, който е по-бърз и отговори първи!

ВИКТОР: Въпросът-ВЕЗНА е...

Примерно ЗРИТЕЛ 3 е по-бърз и отговаря...

МАРТО: А така! Свърши се! Очакваме колегите да ни съобщят резултатите.

ВИКТОР: Зрител номер 1 печели ... лева, а зрител номер 2 ...! Айде, честито море на печелившия.

МАРТО: Пак ще се видим като за последно, преди да ни пуснат в творчески отдих.

ВИКТОР: Следващото предаване ще бъде посветено на Новините в музикалния шоу бизнес! И ние не знаем още какви ще бъдат, но сме убедени, че ще са добри!

МАРТО: Ще се видим на 7-ми юли! Така, че ако сте планирали да ходите на море, отложете го и ни гледайте.

ПЕТЬО: Записвайте се на пощата ни musichouse@bnt.bg или използвайте за целта телефоните 9 444 999 и 814 2696!

ФИНАЛНИ НАДПИСИ – върху клип

“КЪЩАТА НА МУЗИКАТА” - брой 22 - тема P!NK - 17.06.2007

КИЛЕР

Един от най-забавните моменти във филма на Тарантино “Глутница кучета” (от преди 15 години!) е разпределянето на “цветните” имена между гангстерите. Тогава, въпреки протестите на Стив Бушеми, му се пада да е мистър Пинк и той хич не е доволен. Именно заради него, вдъхновена от филма, точно с този прякор се подвизава в музикалните среди - от 1998 г. до днес - певицата Алиша Мур. P!nk е родена на 8 август 1979 г. в Дойлстаун, Пенсилвания. Преди да направи първите си солови стъпки, тя е вокалистка в две рок банди и диджей в нощен клуб във Филаделфия. Там е забелязана и поканена да участва в R&B триото Choice. Групата така и не издава албум, но Алиша записва гласа си като бек-вокал в песни на Даяна Рос, 98 Degrees и още няколко добре продавани изпълнители. Така на 13 години P!nk преминава школите на трите най-важни музикални направления – рок, хип-хоп и клубен саунд. През 2000 г. издава своя дебютен албум “Can't Take Me Home”. Той постига сравнително добър успех и е два пъти платинен за Щатите с милиони продадени копия и с два сингли, класирани в топ 10 - “There You Go” и “Most Girls”. В началото на 2001 г. излиза трети сингъл, който е част от саундтрака към филма “Save the Last Dance”. Въпросното парче - “You Make Me Sick”, не постига успех в Щатите, но пък става топ 10 хит в Британските класации. След време P!nk признава, че не харесва музиката, която е направила в дебютния “Can't Take Me Home”, нито имиджа си с крещящо розова коса, наложен от звукозаписната й компания и затова я напуска. През май 2001 г. P!nk се появява вече по-семпло розова в кавъра на песента “Lady Marmalade”, изпълнена заедно с Кристина Агилера, Мия и Лил Ким. Песента е част от саундтрака към филма “Мулен Руж” и получава “Грами” в категорията за най-добро вокално сътрудничество - още едно отличие в колекцията на Пинк сред статуетките на MTV, Billboard, VH-1... След горчивия вкус от първия албум, през същата 2001 г., P!nk подбира внимателно професионалисти, които полагат усилие във втория солов проект да няма разочароващи мелодии. “M!ssundaztood” е продуциран от Далас Остин (работил за TLC и Madonna), Скот Сторч и екс-вокалистката на “4 Non Blondes” Линда Пери, чиято заслуга са рокаджийските елементи в албума. Блус-баладата “Misery” e дует на P!nk с фронтмена на “Аеросмит” Стивън Тейлър и с участието на соло китариста на Bon Jovi - Ричи Самбора. А сингълът "Get The Party Started" изстрелва певицата в челните позиции на класациите по целия свят. В средата на 2003 г. с песента си “Feel Good Time”, P!nk става част от музикалния фон на филма “Charlie's Angels: Full Throttle”. Това е първият сингъл на певицата, който не достига дори топ 40, въпреки, че е хит в Европа и Австралия. Песента е в плейлистата на всички останали албуми, освен в американската версия от третия солов диск на P!nk. “Try This” се появява на музикалния пазар на 11 ноември 2003 г. Макар, че попада в топ 10 на класациите за албуми в Щатите, Канада, Обединеното Кралство и Австралия, продажбите са значително по-малки в сравнение с тези на предходния “M!ssundaztood”. Продадени са около 720,000 копия за Америка и приблизително 3 милиона диска в целия свят. Слабите продажби няма как да бъдат компенсирани от успеха на песента “Trouble”, с която P!nk печели своята втора награда Grammy за “най-добро рок изпълнение”.

ДНЕВНА

След турнето, посветено на третия й албум, P!nk прави малка почивка, в която пише дебютния сингъл “I'm Not Dead” от най-новия си албум със същото заглавие. Дава му това име, защото то с най-малко думи описва “усещането да си жив, да не се предаваш и да не си затваряш устата дори когато си мислиш, че точно това искат хората”. В този албум певицата работи с продуцентите Макс Мартин, Били Ман, Кристъфър Рохас, Бъч Уокър, Люк Готуалд и Джош Ейбрахам. “I'm Not Dead” се позиционира в топ 10, става платинен и златен в 17 държави. Продажбите на албума възлизат на 5 милиона копия. През първата седмица надхвърля 126 000 продадени диска в Щатите и 272 000 в целия свят. Това е значителен успех в световен мащаб, но първоначалните продажби в Америка не са обнадеждаващи - до момента, когато в началото на 2007 г. се появява сингълът "U + Ur Hand". Преди него от новия албум в ефир се завъртат първият и вторият сингъл - “Stupid girl” и “Who Knew”. Парчетата покоряват класациите по целия свят, но не “продават албума”. Това се променя, след като излиза клипът към песента "U + Ur Hand" и когато P!nk участва в турнето на Джъстин Тимбърлейк “FutureSex/LoveShow”, където, популяризирайки сингъла, засилва интереса към албума. Видеоклипът към песента включва няколко изображения на добре познатия от комиксите новозеландски герой Мартин Емонд, а песента става най-печелившия хит на певицата след “Just like a Pill” от 2002 г. Подобно на предишните, и четвъртия албум на P!nk е най-успешен в Австралия, където достига върха в класациите за албуми. Пак там става седем пъти платинен с продажби, надхвърлящи 500 000 копия. Ех, какви фенове!

БАЛКОН

През 2001 г. P!nk е част от американското турне на Лени Кравиц. След това се присъединява и към концертните изяви на N’Sync и Джанет Джаксън през 2002 г. и към последното световно турне на Джъстин Тимбърлейк. P!nk не изнася концерти, които да популяризират нейния първи албум. През 2002 г. започва да пътува и да пее на сцена пред публика, за да представи песните от втория си албум - “M!ssundaztood”. На сцената на “The Party Tour” заедно с певицата са само нейната група, без никакви танцьори. P!nk изпълнява само две песни от дебютния си албум, но затова пък в репертоара й има кавъри на парчета на Дженис Джоплин, Мери Джей Блайдж и “4 Non Blondes”. През 2004 г. “розовокоската” поема на концертно пътешествие из Европа, за да популяризира своя трети албум. Заради ниските му продажби по света ,“Try This Tour” не излиза извън пределите на Стария континент, но шоуто е значително по-пищно в сравнение с предходното “Party Tour”. Този път, освен нейната банда, на сцената я съпровождат трима танцьори, огромен сценичен декор и многообразни костюми. Шоуто само по себе си се състои от 4 части, включващи изпълнения от дебютния албум, парчета от втория “M!ssundaztood”, акустична част и, разбира се, песни от албума “Try This”. За финал на концерта P!nk се появява на сцената, облечена като Guns’NRoses от снимката на обложката им към сингъла “Welcome to the Jungle”, и изпълнява тяхната песен. Американката прави и втора част на турнето с напълно различна компилация от изпълнения – набляга на най-добрите песни от “M!ssundaztood” и парчетата от “Try This”, които до момента е изпълнявала. Запис от “Try This Tour” в Манчестер, Англия излиза на DVD, озаглавено “P!nk – на живо в Европа и извън Европа в началото на 2006”. Видео компилацията включва цялото шоу и бонус филма “On The Road with P!nk”. Само няколко месеца след официалното появяване на албума “I'm Not Dead”, P!nk тръгва на голямо световно турне, което жъне невероятен успех навсякъде, при напълно разпродадени билети и нечувана еуфория сред публиката на три континента. Турнето стартира в Чикаго на 24 юни миналата година и е планирано да свърши на 21 декември в Милано. Обиколката ще включва и 32 концерта в Австралия, първият от които беше на 18 април. Това е най-големия проект – с 35 концерта плюс допълнителните, правен до момента от международен изпълнител, като брой шоу-спектакли в историята на континента. В Европа, турнето минава с не по-малък успех. Билетите за двата концерта на стадион “Уембли” се разпродават за броени часове. Грандиозното събитие от 4 декември 2006 г. излиза на DVD през април 2007 г. за Европа и на 26 май - за Австралия. Включва уникални кадри със зашеметяващи светлинни ефекти, танцьори, акробатични изпълнения на трапец и разбира се вдъхновяващия глас на Пинк в хитовете "Knows", "Stupid Girls", “Trouble" и “Get The Party Started". След главозамайващия успех на турнето, феновете чакат зашеметяващото шоу на P!nk в София на 1-ви юли на стадион “Академик”.

КУХНЯ - мейкинг на клипа “Nobody Knows”

Аз съм Пинк. Това е снимачната площадка на новия ми клип “Nobody Knows”, ние сме в Лондон.
“Nobody Knows” ще е възможно най-малко стилизиран – в клипа ще бъда просто аз, такава, каквато съм като човек – не в образа на Пинк, просто като човешко същество.

– Плейбек – (снимане) – Стоп!
мъж – Аз съм Джейк Нова и режисирам клипа на Пинк за песента “Nobody Knows”. Предвидили сме да заснемем кулминацията така, че да изглежда сякаш тя излиза на сцената. Очакването е залата да е пълна, но после откриваме, че това е доста личен момент за нея самата, защото е просто генерална репетиция, и всъщност няма никой в залата!

- Добро утро – това е ден 2ри, аз проверявам пощата си. Ще снимаме кадрите с депресията в хотела, работим доста съсредоточено.
- Готови, смнимаме, плейбек!
- Голяма част от клипа е заснет в хотелската стая, просто защото голяма част от живота ми преминава именно там!

Около 80 процента от времето си прекарвам така – в хотелска стая, сама със себе си – и реших - защо да не покажа това в един клип? ...
- Харесвам енергията на Джейк, идеите му, че трябва да си твърд и издържлив.
мъж - Мисля, че клипът ще изглежда относително суров, тя ще бъде органична, истинска в него, защото за мен атмосферата, която създаваме, е наистина подходяща.
– Харесва ми това, че той иска да избяга от клишетата в клиповете, и че иска да приложи повече кинаджийски похвати, да създаде усещане за документалност, твърдост и упорство, емоционалност. Не искам в тази песен да има конкретна история, искам да е пълна с емоции!

мъж – Тя успява да предаде на всички много чувства с изпълнението си, но и когато играе, влага истинска емоция. Може би защото познава детайлите в песента по-добре от всеки друг.
– Аз съм създала песента и знам,... знам откъде идва всичко, имах вече готови образи в главата си, когато пишех текста и музиката.
- Мисля, че самотата е част от човешката природа. А най-голямото желание на всеки човек е да бъде разбран, да бъде нужен на някой друг човек. Ако не усещаш тази връзка, ти си много-много сам...
мъж – Тук, по улиците на Лондон, ще трябва да заснемем няколко драматични кадри. Ще ни помогнат машините за дъжд...
мъж – пускайте дъжда... започваме... начало... и плейбек!...
мъж – Тя върви под дъжда, сигурно изпитва онова чувство, което се поражда посреднощ – иска ти се да станеш, да излезеш навън и да ходиш, за да излееш част от енергията си!...
мъж – Благодарим на всички, беше шантава нощ, приключихме – благодаря ви!
- Всички сме мокри, но е хубаво... Благодаря много на всички, оценявам какво направихте за мен! Отиваме си у дома!

СПАЛНЯ - интервю за “I’m Not Dead”

– за смисъла, който влага в заглавието на албума
“I’m Not Dead” определено се появи внезапно – беше като пробуждане. Усетих в себе си, че е много хубаво отново да си способен да чувстваш... Да, може би се пробудих, станах на 25 и се пробудих. Изведнъж осъзнах, че имам толкова много още да уча – а преди си мислех, че знам всичко! И това определено се съдържа също в заглавието.

– за онова, което е придобила като опит по време на писането на новия албум “I’m Not Dead”
Не очаквах да съм толкова емоционално ангажирана с този албум, защото предишния буквално ме изцеди. Но аз бях почти принудена да се обвържа с проекта, заради хората, с които работих – с Били Ман, който е удивителен, и стана мой духовен брат... Това момче е наистина страшно умно!
... Предполагам, че просто се оказах във фаза от живота си, когато осъзнах, че имам какво да кажа – отново - на света; виждах дупка, която знам как да запълня. Хората няма да говорят глупости повече. Просто чувствах съзидателна сила в себе си и емоционално бях отново на разположение. Албумът стана много добър – написах повече от 40 песни. В началото не знаех дали ще имам какво да кажа, не знаех дали ще мога да направя това, а после бяха готови 45 песни! И си казах – добре, вече може да спреш! 

– за парчето “Converstaions...” за 13 годишната й същност...
Kогато бях на 13 – бях ядосана, самотна и объркана, склонна към експерименти, търсех път за изява...
Беше терапия за мен да напиша песента “Converstaions With My 13 Year Old Self”. Терапевтично ми подейства да се върна в миналото и да мисля за себе си от позицията на сегашните 26 години – това е направо побъркващо ... Тогава просто имах нужда някой да ме гушне! Имах нужда от нежност. Беше удивително, защото трябваше да си дам сметка коя всъщност съм била, какво е било най-важно за мен, от какво съм имала нужда – какво аз бих могла да дам на малката 13 годишна Алиша. Ако можех да я срещна, тя щеше да се скара с мен, да ми каже да ходя по дяволите, че не съм й нужна. Но ако бих могла да я сграбча и да я прегърна – тя щеше да се разтопи в ръцете ми и да заплаче!

– записването на песента “I Have Seen The Rain” с баща й
Записах “I Have Seen The Rain” с моя татко – започвам да звуча като малко момиченце, когато говоря за баща си – аз обичам татко си! Това е първата песен, която научих, той ми показа как да хармонизирам, израснах с неговата акустична китара и винаги съм искала... той винаги е искал да бъде певец, да пише песни, да създава музика – това е една от неговите мечти, която така и не постигна. Имаше група във военновъздушните сили, после отиде във Виетнам – така се случи животът му. Аз реших да си доставя малко щастие, като споделя това, което правя, с баща си. Той е една от причините аз да съм тук, да съм онова, което съм! Отидохме в студиото, а той беше толкова нервен и смутен – страхотно е за едно момиче да види в такава светлина суровия си, авторитетен татко Джим Мур. Беше невероятно – едно от най-удивителните мои преживявания въобще! В такива моменти си казваш – наистина постигнах онова, което исках! Това е нещо много важно за мен...

Как предложих брак на съпруга ми Кери Харт? Вярно е - хората имат определено мнение по въпроса, особено момчетата – какво правиш, каква е тая глупава идея гаджето ми да предлага брак, не съм готов! Е - съжалявам! Да – той беше на едно състезание – прекрасен уикенд, слънцето блестеше както трябваше. Аз бях на линията, където обикновено механикът държи дъска с пояснения за състезателя – дишай, отпусни се, на четвърто място си, на последно място си, споко - няма да спечелиш, или пък – първи си, невероятен си, върхът... И така – аз съм край трасето заради него, нищо не бях планирала, нищо не ми се беше заформило в главата. Мина първия манш. Видях баща му и му казах – ще помоля сина ти да се ожени за мен! А той отвърна – крайно време е! Тогава си казах добре, и написах... казах му – Кери, гледай внимателно, защото ще ти напиша въпрос, на който да отговориш с да или не, като например дали розово е любимия ти цвят... Аз написах – Ще се ожениш ли за мен? И отдолу “сериозно”, за да не си помисли, че се шегувам. Той не видя табелата, но разклати главата си настрани, защото има такъв нервен тик, когато кара и е под напрежение. Аз си помислих, че е прочел какво съм написала и ми е отговорил с НЕ! И всички наоколо са могли да прочетат надписа, и сега ме гледат съчувствено!!! Просто не можех да повярвам, че е видял какво пише и е отговорил с НЕ! Дълга история е, не знам как да я преразкажа накратко... Не видял табелата, а аз си казах – Добре, може би това е знак, не е прочел – но и аз няма да го напиша отново! Но все пак размислих – ако и на третата обиколка не успее да прочете, тежко му и горко! Написах отново думичките, той погледна и както минаваше през терена, зад него имаше друг мотоциклетист, той направо го засече, мина по диагонал и излезе от трасето на състезанието! Наоколо всички ни аплодираха, а той ме попита – Ти сериозно ли? Аз му отговорих – Да, обаче се връщай в състезанието, защото няма да се омъжа за човек, който губи!