15 юли 2008

"Черният рицар" - Кристофър Нолан


Светът на филмовите комикси вече не е същият. Кристофър Нолан направи нещо, което беше смятано за невъзможно. „Черният рицар” е кино от най-високо качество – и слава богу, никой не го слага в графата „лятно кинозабавление”. Въпреки че счупи всякакви рекорди по приходи, виртуозната втора част от поредицата истории за Маскирания отмъстител притежава атмосфера, която не е нужно да бъде описвана – най-добре да се почувства! Най-добрият Батман и по-добрият Жокер са достойни съперници в „Черният рицар”. Крисчън Бейл е обран, изключително точен като Брус Уейн и неговото обречено на самота алтер-его, при все че създава усещането за бомба от едва сдържан гняв, която ще избухне всеки момент. Фитилът й е поставен от онзи тип със смешната визитка, който обича огнени и взривоопасни играчки, и просто така, за удоволствие подмята хладно оръжие току пред лицата на произволно избрани жертви. Прав е Майкъл Кейн (в ролята на верния иконом Алфред), който твърди, че голямата изненада във филма е именно образът, създаден от Хийт Леджър. Жокерът не само сее ужас на екрана, той излъчва реалност. Без капка здрав разум, всички крила на мафията в Готам наемат безмилостния шегаджия, за да се върне в града огромно количество техни пари. Покрай тази своя задача, Жокерът успява да предизвика Батман и да докаже, че може да поквари със зло дори „белия рицар” на Готам – областният прокурор Харви Дент (Еърън Екхарт). Алфред, Лушъс Фокс (Морган Фрийман) и лейтенат Джеймс Гордън (Гари Олдман) отново са рамо до рамо с Батман, но в битката със собствените му терзания никой не може да помогне - дори създанието, което нагло заявава, че те взаимно се допълват! Може би фактът, че Хийт Леждър така нелепо напусна нашия свят, създава усещането за прокоба – особено с нотките лудост, които чуваме в смеха на Жокера. Но силата на изпълнението му е като ударна вълна, която те разтърсва при всеки спомен за гротескно гримираното лице. И въпреки че знаем сюжета, докато тъмнината на киносалона се слива с нощта над Готам, като малки прилепи ни нападат колебания дали доброто наистина ще победи... този път. ТОВА е постижението на добрия режисьор – конструира изненада във всякаква история, създава магия с атмосферата, и прави филма така, че да забравиш, че гледаш кино.