22 май 2012

... по пътя ...

...Моят път е път неизвървян,
сълзите ми са недоизплакани,
мойто слънце е недосънувано,
но небето помни, и небето знае...

Лек път, мила учителко...
~~~

08 май 2012

Защото...

Мълчиш и погледът ти минава през мен...
Мисълта е по-бърза от полъха в цветчетата на люляка -
мълниеносно прелита край толкова тайни завои някъде в мен,
че ме обзема тих ужас - от необятната празнота, и от опита за съществуване...

Няма те... изпратих мисълта си да те търси... Изгуби ли се?
Уплаши ли се? Или просто се отегчи... Изведнъж ти стана досадно?
Понякога така става и с мен - поднесат ли ми нещо на готово, тръпката изчезва.
Дори и да я е имало... И какво ще правим сега?
Не искам да чакам повече... Не мога...

Пороят се държи така естествено, и е така безмилостен...
Стена от небесна вода, която измива света - и очите ми...
Истинският кръговрат повелява утре пак да се усмихна - заедно със слънцето...
Без оправдание, че нямам сили. И с онази тайна мисъл, че ще уловя погледа ти...

Скоро.

Saturday Moon