28 юни 2011

~

...Не зная дали те обичам,
или те мразя...
Затова, че си единствен
и неповторим...
И не си мой...

21 юни 2011

Както винаги - защо нищо вече не може да ни учуди...

published @ www.dailymail.co.uk, 17th June 2011

published @ www.dailymail.co.uk, 17th June 2011
Прекрасен, свеж поглед, дързост, желание за промяна -
тези думи ми напомнят за времето...
Преди 22 години...
Когато вярвахме, че всичко е възможно.
Когато бяхме тийнейджъри, когато искахме да уловим мига...
Кой да предположи (макар че бяхме чели Алеко!), че манталитета български и навиците на това пусто, проклето, инатливо племе няма как да се променят...
Времето ще ни погълне, годините минават и остава само онова прекрасно чувство за СВОБОДА...
Изпитваме го всеки път на ръба на платото на Камен Бряг, то си играе с погледа, отправен към Черни връх, зарейва се в безкрая на добруджанските полета и по хребетите на Родопите, потапя се в блясъка на нощна София...
Исках да се усмихвам, когато минавам през ТОЗИ парк!
Както ми се случи в няколкото дни на юни 2011 година!!!

Сега ще си спомням отново и отново всички грешни исторически стъпки на нашите мили-ненагледни правителства - и не говоря само за тези след 10 ноември, или след 9 септември, а за всички знайни и незнайни министри, председатели и президенти, ген-сек-кретени и по възрожденски наивни ентусиасти, които са имали ориста да управляват БГ-стадото след март 1878 година...
Блажени ли са вярващите?!...
Дали ни остана в какво да вярваме...
Ето как осъмна паркът днес...

photographed by Svetlana Damianova, 21th June 2011, 8.50 a.m.


photographed by Svetlana Damianova, 21th June 2011, 8.50 a.m.