24 юли 2012

Моята "абсолютна" истина

Добре дошъл е всеки, нали така?!

Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота си?
А колко често се замисляме дали правим точно това? То се получава интуитивно, всеки от нас иска да променя - света повече, себе си - по-малко. Много ми се иска да си науча урока - то-ле-рант-ност. Не ми е ясно кое е най-доброто, знам кое е най-правилното. Понякога това "знание" ми изяжда главата, но както е присъщо на инатливите хора - рядко отстъпвам. Сигурно в тази упоритост има и амбиция, която подклажда стремежа. Искам да ми е интересно, нямам нищо против да ми е трудно, пък и не се страхувам, май... Казвали са и за мен "шило в торба не стои", обаче колко пъти съм се забивала в неправилната посока - просто не е истина!

На какво си готов, за да ставаш все по-добър?
Мога да се спра и да наблюдавам. Мога да замълча. А също и да се заровя в планини от книги, в море от информация. Преди седмица си отворих случайно дипломната работа от преди 15-тина години, и се сащисах какви неща съм знаела за толкова много детайли около Първата световна война... Сега обаче имам повече опит. О, да - и знания в други области, но винаги ми е интересно. Не съм готова да правя нещо, в което не влагам душа и сърце - ако ще и това да ме направи по-добра... Така де - по-добра в какво? Винаги съм искала да опитам дали ще ми повлияе медитацията - може и да стана по-спокойна (за малко), но това ще ме направи ли по-добра? Готова съм да слушам - ако слушаш децата, и наистина чуваш какво ти говорят, и съумееш да общуваш с тях, ама не като леля, кръстница или някой "голям", а да влезеш в техния свят - ето, тогава ставаш по-добър! Ама защото децата около мен - на сестра ми и на мои близки приятели, ме пускат наистина до себе си: факт!

С какво е различно ежедневието ти от това на останалите?
Ритъмът затова е ритъм, за да подрежда нещата. Ден след друг, и после пак - сън/будуване/сънища наяве/куп задачи за свършване/куп приятели... Мислите са различни. Обичам да ги провокирам. Чакам ги да се родят. Харесва ми да ги подреждам. Шансовете са различни - дали ще поема в една посока и случайно е срещна някого, който ще се окаже любовта на живота ми, или ще откарам до нощите пред служебния компютър в една висока сграда - всеки ден, час и миг имат нов образ, а аз - нови очи, с които да гледам. Щастлива съм и знам това със сигурност - може би с това ежедневието ми е по-различно! Не забравям да си го повтарям, както и онази древна-фентъзи истина "fear is the mind-killer". И двете помагат...


Ето това е пример за предизвикателство,
на което не мога да устоя.
Признавам - случайно научих
от блога на Sabina за кампанията на водка Absolut с блогъри, и реших да се включа. Има доста участници, но и вдъхновяваща награда - посещение на дестилерията на Absolut в град Ахаус и обиколка на Стокхолм. Условието е да се дадат отговори на три въпроса. Сега е ваш ред - ако искате, може да използвате бутоните Like/Share ето тук.

20 юли 2012

едва ли... както...

... 546 - 78 ...
дните и седмиците
в онези 18 месеца
(без два дни)
от деня, в който
си въобразих...