12 юни 2013

Пловдив. И слънце. Събота...


Интересна авантюра - дори за хора, за които "модерното изкуство" и взаимодействието му с публиката не е "първа специалност". Има карта, има и детайлно описание на събитията, който има и желание - потегля на изследователско пътешествие...

"Вдъхни живот на улицата"

В началото на улицата срещам Любомир Младенов с отзиви за прожекцията на "Витоша" предишната вечер.

Това съм "аз" - моят пулс в проекта на Вито Валентинов, част от инсталациите в съботния ден...

Това е началото на картинния мозаечен образ на общността хора, заредени с любопитство на Улица "Отец Паисий". Обещанието на автора бе, че скоро ще видим тук как изглеждат композираните от него парчета лазаня, изпечени в микровълнова фурна за 20 удара на пулса на всеки от нас, участниците в неговия проект. И - имаше развитие още същия ден ... (виж по-долу!)

Игра - или имитация на алтернативна реалност, или...
"Обитателите действат - PS 1 Challenge" -различните кътчета на улицата изненадваха с разнообразни идеи, което си беше предизвикателство...
Така и не стигнах до "Поведението ТАБУ" на еротичния магазин "Купидон", но чух от очевидци, че не са липсвали атрактивности :) ...

...както и ентусиазъм за действие по темата "Гола Консумация" (от фестивалния раздел Улични активности). Кулинарната акция започна с хигиенизиране на "основата", а след това и с поднасяне на лакомство - лозови сармички ...

... а КЕКС "stands for" Кулинарно експериментален колектив, София :)

Улицата "Отец Паисий" е изпълнена с хора, които правят някакви неща, предлагат други неща и се наслаждават на времето, което са решили да посветят на хубавото съботно слънце...

... а това е поглед в другата посока, наоколо ни е Базар "Мон Бижу" от уличните активности на фестивала. Компанията ни се сдоби с разни неща, които подчертават чара на притежателките си :)

Фестивалната къща - оставих си я за посещение в следващ момент - и го изпуснах...
Чаровна е, и може да се превърне в интересно място за събития през цялата година...

Навсякъде срещаме ориентири...

Проектът на Хамалогика "Под шапката на местните" беше една от инсталациите, която със сигурност привлече вниманието на ВСИЧКИ минувачи по "Отец Паисий"...

...и всеки, дори да не е страстен почитател на историята като мен, намери по нещо любопитно в разказите за стари времена, с които ни срещнаха уличните шапки :)

Сред акцентите в Специалната програма беше и представянето на "Гранта" от колегата и приятел Светльо Желев (главен редактор на списанието) и Манол Пейков (издателство "Жанет 45").

Още една инсталация привлича внимание - първата ми мисъл бе Дарт Вейдър и Star Wars (защо ли?),но после се оказа, че тези устройства имат по-различни функции... Проектът на DAMA 12 Инструктиращ шлем има един голям недостатък (поне за мен) - миризмата на гума във вътрешността му беше толкова силна,че не издържах да чуя всички "указания", които бяха предвидили авторите на идеята... sorry :)

(виж по-горе!) Към края на деня проектът на Вито беше събрал още и още "образи" на хора, които подариха част от времето си на улица "Отец Паисий". Картината-мозайка сигурно продължава да расте...

... а улицата ... поне в този съботен ден аз я видях изпълнена с Живот! :)

 Ето как приключи моята разходка в слънчевия Пловдив - "саунд-чек" за едно от музикалните предложения за вечерта на 8 юни... Беше релаксиращо, приятно-приятелско и най-вече - образователно полезно! :)

01 юни 2013

Важни са, и тежат - особено в големи количества...

През декември отивам с шерп! 
Така ме посъветваха приятели, които добре, ама много добре ме познават...

А първото нещо днес, след финала на поредното гостуване нейде из България със "София Филм Фест на път" беше да пусна конкретно запитване към Блажев - "Имаш ли "Книга на мъртвите" след като вече ви изкупиха "зареждането" вчера?"

Добре, че отговори правилно.
Не че ми трябваше ускорител към Пролетния базар на книгата :)

... Още не съм я отворила. Не е страхопочитание, по-скоро е усещане, подобно на това, което имах в пети клас, когато се просвах на спалнята на мама и татко с големия том на "Илиада" и трепетно отварях твърдите корици. Тогава реших, че ще уча история - и нито за секунда не съм съжалявала! (сбъдната мечта)

Но преди да стигна до любимия щанд на Издателство "Изток-Запад", преминах през "Анубис", откъдето се сдобих с "Исторически паралел" на проф. Андрей Пантев (имах честта да бъде мой рецензент - сбъдната мечта), и през "Архонт - В" - леговището на Пратчет, където прекрасно се изненадах с нова книга, току-що излязла (така е като се пътува извън столицата, оставаш не-осведомен за някои неща...) - "Зимоковецът"!





















Кътчето на Ozone.bg е много добре позиционирано, и се обзалагам, че по него са работили приятелите от Puket Studio. Там зад гърба си чух реплика "Вчера за пръв път влязох в "Книголандия"... и се зачудих - има ли все още хора, които се интересуват от книги, и не са попадали на този блог?...

Когато стигнах в края на единствения етаж, отпуснат за панаира, дългият, обзет от книгите човек беше унесен в обяснения пред мила дама на възраст и аз чинно си изчаках реда преди да изрецитирам: "Книга на мъртвите", Сафон (разбира се, най-новият - "Принцът на мъглата") и ти кажи какво още!"

Е, каза. Връчи ми "Слепоглед" на Питър Уотс, който така горещо препоръчва от известно време. Вярвам му - там е разковничето :) Както и много други четящи, мислещи и търсещи хора (а как мразя причастия, защо го написах така?)...

После се сетих, че мога да изненадам Дрин с книжен подарък - и не, няма да кажа какво му купих! Но пак е по съвет на дългия Бла ;)

А той се провикна към съседите отсреща ("Жанет 45") - "Нали познавате Светла?", с което елегантно ме прехвърли в ръцете на Милена Ташева. От приказка на приказка, категоричната препоръка от нейна страна беше "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис, на което аз казах бързо и лесно "да" и книжните пакети застрашително натегнаха...

Чак след като пожелах успешна вечер на приятелския "ъгъл", обиколих централната част на базара.
И резултатът еше нови две книги на любимия ми Реймънд Фийст - "Войната на демоните". Та равносметката е сравнително-притеснително малка - само и единствено поради финансови причини, вЕрвайте ми!
И разбира се, по традиция може да се завижда (както аз на Огата за "Фондация", например... Но ще стигна и до нея!)!
Всъщност аз отдавна зная безпрекословно, че фантастика и фентъзи са едни от най-най-любимите ми читателски "пътешествия с изгубване от реалността", и защо продължавам да не съм чела цял куп от задължителните книги в тези жанрове - ето това е загадка за мен...
До следващия базар на книгата! :)

19 март 2013

Trashed / Островът на мъртвите

"... Животът - ако ми позволите кратък изблик на философия преди да сте наясно с картинката, която смятам да ви нарисувам - е нещо, което ужасно ми напомня за крайбрежието на Токийския залив.
Вярно, че от векове не съм виждал нито Залива, нито крайбрежието му и може би малко се изхвърлям. Казаха ми обаче, че не се е променил кой знае колко - ако се изключат кондомите - от времето, когато го помня.
А това, което помня, е непрестанното и заплажително настъпление на мръсната вода, малко по-светла и вероятно по-чиста навътре в океана, но воняща, покрита с лигава кора и леденостудена съвсем близо до брега - също като времето, което състарява предметите, отнася ги с вълните си или ги изхвърля обратно. Не минава ден, в който Токийският залив да не изхвърли нещо от недрата си. Каквото ви скимне, достатъчно е само да го кажете и мътната вода ще го изплюе: било то разложен труп или мида, която може да се окаже и алабастрова, розова и ярко блестяща, със спираловидна извивка наляво, завършваща с изящен рог, като от някой приказен еднорог; бутилка с или без бележка вътре, която вие ще можете или няма да можете да прочетете; захвърлен човешки зародиш, парче съвсем гладко дърво с дупка от пирон в средата - може би късче от Христовия кръст, не зная, и бели камъчета и черни камъчета, риби, празни лодки, омотан кабел, водорасли и дори перли - като застинали очи. Ей такива неща. Оставяте ги да си лежат там, на пясъка, и не след дълго океанът си ги прибира. Такива ги върши той..."

Роджър Зелазни, "Островът на мъртвите"

Ето този цитат изникна в ума ми, когато видях Джеръми Айрънс да броди из тоновете боклук, фабрикуван от лудото, ненормално-безразсъдно човечество... Оставаш... без думи!

Мястото е кино "Люмиер",
денят - неделя, 24 март,
часът - 18,30,
програмата - София Филм Фест!
Не пропускайте...

22 януари 2013

729

... Заспивам ...
... и се събуждам
с луда мисъл
- обичала ли съм някога? ... 

... там, където ...