11 декември 2011

Книжно и панаирно 2011

Стига провокации! :D :D :D
И нямам картинки - еми, този пост ще бъде постен откъм визия :D

След като Ламотий успя да ни зареди с порядъчно количество информация (завиждам ти, все още, за някои покупки, аз не успях да похарча толкова пари - и то не защото не исках, нали се сещате!) и след като лошия (лош-лош!) Ностро обяви в социалната мрежа, че държи на отчет, ми стана ясно, че не е честно да си пазя съкровищата само за себе си...

Те повечето вече се подготвени за подаръци (дори ги надписах!), обаче после сигурно ще ми ги дадат да ги прочета - това първо, и второ - хората, които ще ги получат, посещават по изключение блог-пространството, така че е "безопасно"!

И сега ще си "крадна" една снимка на щанда на издателство "Изток-Запад", защото именно оттам се сдобих с повечето книжки:


"Китайски легенди и разкази за необичайното" (полакомих се, защото вярвам на преценката на Бла [за някои неща]; тя ще си остане за мен!!!)
"Псевдонауката" на Бен Голдейкър (рецензиите на Христо Блажев и на Ламот бяха достатъчни, за да съм уверена колко е задължителна за консумация!, ала като добра душа реших да я споделя - надписана вече)
"Икономист под прикритие" на Тим Харфорд (това ревю на inni4ka повлия на решението ми, книгата е много подходяща за един мой приятел, надписана вече)
"История на Япония" (интересен въвеждащ сборник, почти джобен формат)
"Съвременно хайку" и "Японски поетеси" (съставител и превод Братислав Иванов)
"Смеещият се Буда" и "Хайку войни" (на Дейвид Ланю, автор на прекрасното "сегаВечно")
ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ, само като ги видях на куп - и не можах да устоя!!!

Продължавам с - РАЗБИРА СЕ - ПРАТЧЕТ "Волният народец" - повече от ясно е, че НЯМА КАК да си тръгна от Панаир на книгата БЕЗ книга на Тери Пратчет. Няма изненадани.

И още три книжки-подарък - за кръщелниците ми Сава на 10 и Яне на 8 години:
"Дневникът на един дръндьо" - първата част
и двете части на трилогията "Страната на сънищата" (третата се очаква догодина), озаглавени "Любими Попътечко" и "Кралска кръв" - тях ги получих с автограф от авторката им, Юлия Спиридонова :)

А за любимата ми племенница София открих едни прекрасни "активни карти" (изтриваеми карти с маркер) - "100 игри за света и буквите"!
Успях да направя малък, но според мен качествен подбор... При ограниченията от време и (неизбежното!) финанси... Само съжалявам, че се класирах чак на предпоследния ден - със сигурност съм изпуснала много интересни неща. И не открих красивите тефтери, както и книгата-с-пъзел, които ни показа Ламотий :( Нищо - догодина пак :)

30 ноември 2011

ноември... тъга...

Острият контур на хребета
разделя розовия огън и млечното сиво...
Планината се сгушва в залеза...
Луната отмята тънък облачен кичур,
профилът е изящно очертан...

Плачеш ли от красота?

"...единственото познато лице е лицето на моята планина, 
сияеща като гранат под косите лъчи на слънцето.
Забивам нокти в дланите си, но ръцете ми не стават криле..."
"24 Views of Mt. Fuji, by Hokusai"
Roger Zelazny 

28 ноември 2011

Strawberry Fields Forever...

Обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам ги! безкрайно... 

28th November 1966: 
The Beatles were recording Strawberry Fields Forever at Abbey Road Studios. 
It was the second session recording the track, which was released in February 1967.

24 ноември 2011

~ one of the best Queen's songs - ever ~



It started off so well
They said we made a perfect pair
I clothed myself in your glory and your love
How I loved you,
How I cried...
The years of care and loyalty
Were nothing but a sham it seems
The years belie we lived the lie
I love you 'til I die
Save me, save me, save me
I can't face this life alone
Save me, save me, save me...
I'm naked and I'm far from home

The slate will soon be clean
I'll erase the memories
To start again with somebody new
Was it all wasted,
All that love?
I hang my head and I advertise
A soul for sale or rent
I have no heart I'm cold inside
I have no real intent
Save me, save me, save me
I can't face this life alone
Save me, save me, ooooohhhhh...
I'm naked and I'm far from home

Each night I cry I still believe the lie
I'll love you, 'till I die

Save me, save me, ohhhhhh, save me
Don't let me face my life alone
Save me, save me, ooh...
I'm naked and I'm far from home...

Колко бързо минават 20 години...

23 ноември 2011

Преди...

за ОПЕРАЦИЯ КИНО

В момента, в който чух за филма „Преди залеза”, се почувствах предадена... Защото бях убедена, че нищо не би могло да се сравни с онова непринудено, но истинско усещане за реалност и сън, което излъчва оригинала на Линклейтър-Хоук-Делпи от 1995 година „Преди изгрева”. Аз наистина смятам първия филм на триото за уникален – защото дори и написан/режисиран от единия, за да стане реалност са необходими точно тези двамата, които да го изживеят пред камерата. 

За зрителите, които не си спомнят точно по какво се прехласвам: американецът Джеси среща французайката Селин в един влак. Авантюристичното му предложение да слязат заедно, за да прекарат двамата последната негова вечер в Европа, е прието от нея и всичко онова, което си казват по улиците на Виена, вибрира в синхрон с всяко сърце, което умее да чувства. Когато една нощ е единствена и толкова съвършена – нужно ли е да „събираме” отново героите, за да преоткрием тяхното различно „аз”, което се е променило с времето? 2004 беше годината на експеримента – всички са същите, само че години по-късно, с ново неочаквано и изненадващо силно преживяване.

Така, стигнах и до новината. В интервю, дадено наскоро пред френския сайт AlloCine, Итън Хоук споменава, че от известно време той, Джули Делпи и режисьорът Ричард Линклейтър обмислят дали не е време за второ продължение.

„Не мога да предполагам какво бихме направили, но зная, че и тримата говорим много за това в последните шест месеца – някак синхронно и тримата имаме усещането, че сме готови да се срещнем отново с познатите ни персонажи. Минаха девет години между първия и втория филм, и ако решим да работим по филма следващото лято, ще се окаже, че и между втория и третия отново са минали девет години. Започнахме сериозно да обмисляме идеята. Ще се опитаме да пишем заедно.”

Може би защото Джеси и Селин са толкова близки като светоусещане до мен, може би защото те се променят синхронно във времето като герои точно от моето поколение, и може би защото съм неспасяема романтичка (въпреки скептицизма на уж-здравия-кино-разум) – ще очаквам с нетърпение следващата им среща. И с нас...

11 ноември 2011

Особен поглед: "Кецове"


за ОПЕРАЦИЯ КИНО

Този филм е моето бягство.
Може би има много кусури (или малко), може би има далеч по-добри в драматургично, диалогово или дявол знае какво друго отношение кинотворби – и кво от това?
Надали бих ги гледала така, както гледам „Кецове”.

Забравям. Срещне ли погледа ми хълмистите поляни, и зад тях – морето, което блещука, „изключвам” от реалността. Тя не ми е нужна. Съвсем за малко ставам част от шестимата. Дали Валери и Иван са предполагали, че така ще се получат нещата? Сигурно не. Действали са с усет, интуиция и много любов. Иначе щяха да сгрешат. А не са. Филмът беше моята реалност и на прес-прожекцията в Карлови Вари, и на премиерата в София. Ама имало много хора, всякакви хора, екип, продуценти – може. Голямо „браво” на всички тях, за усилията, за труда! Но вярвайте ми – аз забравям за всичко това , когато гледам „Кецове”. Потъвам в златното море, изпивам с очи изгрева на слънцето, дишам прахоляка на платото, боцкат ме тръните, засилвам се към вишката – там съм. И двата пъти. Факт.

Ако вярвате в свободата, ако обичате душата си – не пропускайте този филм! Той е за вас.
И пак – много думи написах, важната е една – БЛАГОДАРЯ.

07 юли 2011

някъде по пътя...

Три крила разсичат прозрачното "сега"
между узрелите нивя
и спокойните облачни купчини.
Слънце в бялата реалност.
The Road...

28 юни 2011

~

...Не зная дали те обичам,
или те мразя...
Затова, че си единствен
и неповторим...
И не си мой...

21 юни 2011

Както винаги - защо нищо вече не може да ни учуди...

published @ www.dailymail.co.uk, 17th June 2011

published @ www.dailymail.co.uk, 17th June 2011
Прекрасен, свеж поглед, дързост, желание за промяна -
тези думи ми напомнят за времето...
Преди 22 години...
Когато вярвахме, че всичко е възможно.
Когато бяхме тийнейджъри, когато искахме да уловим мига...
Кой да предположи (макар че бяхме чели Алеко!), че манталитета български и навиците на това пусто, проклето, инатливо племе няма как да се променят...
Времето ще ни погълне, годините минават и остава само онова прекрасно чувство за СВОБОДА...
Изпитваме го всеки път на ръба на платото на Камен Бряг, то си играе с погледа, отправен към Черни връх, зарейва се в безкрая на добруджанските полета и по хребетите на Родопите, потапя се в блясъка на нощна София...
Исках да се усмихвам, когато минавам през ТОЗИ парк!
Както ми се случи в няколкото дни на юни 2011 година!!!

Сега ще си спомням отново и отново всички грешни исторически стъпки на нашите мили-ненагледни правителства - и не говоря само за тези след 10 ноември, или след 9 септември, а за всички знайни и незнайни министри, председатели и президенти, ген-сек-кретени и по възрожденски наивни ентусиасти, които са имали ориста да управляват БГ-стадото след март 1878 година...
Блажени ли са вярващите?!...
Дали ни остана в какво да вярваме...
Ето как осъмна паркът днес...

photographed by Svetlana Damianova, 21th June 2011, 8.50 a.m.


photographed by Svetlana Damianova, 21th June 2011, 8.50 a.m.

30 май 2011

Бяло


на Марги

Слънце в очите...
Усмивка за света...
Обич за всички...
Твоята светлина е в сърцата ни...
Ще я пазим!...

* * *

28 май 2011

30-Movie Challenge

Ако не беше моята пътеводна светлина в блог-пространството Дрин-сан, може би щях да пропусна поредната щафетна идея по идея на Framespotting за подреждане на филми. Редовната употреба на нет-а наистина води до mристрастяване и след като чинно си попълвам книжните спомени с 30-дневното книжно предизвикателство на „Аз чета” във FB, осъзнах, че ще ми е много по-трудно да подредя филмови отговори, при това в един пост. Ето ги – по местата им... Импровизирах малко, нали така правехме в едновремешните „лексикони”?

1. Филм от детството ти„Приказка без край” на Волфганг Петерсен (ооо, Атрею), „Лабиринт” на Джим Хенсън (ах, този Дейвид Бауи) „Почти прекрасно” на Хауърд Дойч (много се ядосвах на Ерик Столц и донякъде се отъждествявах с Мери-Стюарт Мастерсън)...

2. Най-любим филм – е, не! УЖАСЕН въпрос! „Коса” на Милош Форман и „Star Wars: Empire Strikes Back”, режисиран от Ървин Кършнър, ама всъщност – цялата първа тройка на чичо Лукас, не мога да ги разделя!

3. Филм, който те е разплакал – че аз рева постоянно! Така де, просълзявала съм се на страхотни бози... Три филма са много специални в това отношение. „Иисус от Монреал” на Дени Аркан – в момента, в който една мексиканка прогледна с очите на Даниел, след като приятелите му бяха дарили тялото му за трансплантации, избухнах в плач – толкова много символни жестове се съчетаха... „Изкуствен интелект” на Спилбърг – когато малкият герой остава под водата пред статуята на Синята фея, за да повтаря без спир молбата си да стане истинско момче, уплаших всички зрители около себе си. Дори не помня истинския финал на филма – ревах с глас, безутешно... „Коса” – още първия път, когато мама ме заведе да го гледам (вече доооста отдавна), с началото на финалната песен бях съкрушена. И двете плакахме! А когато за последно гледах филма на голям екран, мисля, че поставих рекорд по най-дълго ронени сълзи, ама за това вече съм писала тук...

4. Най-смешният филм, който си гледал – първата ми асоциация беше в посока „най-нелепия” филм и бързо щях да отговоря с „Топ Гън” на Тони Скот (горкото момче Круз, и си вярва!). Ако сe има предвид комедийния аспект – филмите, които са ми сред любимите, притежават и други качества, далеч не са само смешни... Но може би гротеската „Г.О.Р.А.” си струва да я спомена заради екзотичността, нали?!

5. Най-страшният филм, който си гледал – Не гледам страшни филми. Не разбирам този жанр. И все пак бих класирала като страховити „Птиците” и „Психо” на майстора Хичкок.

6. Любим рисуван филм – еее – хм... Преди години бих отговорила без колебание „Аладин”, ‘щото никой не може да стъпи на големия син пръст на Джини – уникален е, пък и препратките към златните години на американските мюзикъли ме пленяват безрезервно! Възхитена бях от „Аниматрицата”, когато излезе на екран, а съвсем скоро гледах с удивление и „Spirited Away” – любимите ми вървят по три, явно!

7. Филм, който никой не очаква, че харесваш – ама защо трябва да ме интересуват очакванията на другите хора, откъде да знам... Може би епохалния за купоните на моето тийнейджърство „Кънки с остър връх” на Пол Майкъл Глейзър (въпреки, че сега нищо не помня от него!)...

8. Филм с любим актьор„Защо тъгува Гилбърт Грейп” на Ласе Халстрьом с... Джони Деп! А какво ми костваше да избера ЕДИН – и филм, и актьор, просто няма да споделям...

9. Филм с любима актриса„Каквито бяхме” на Сидни Полак с моята много любима жена Барбра Стрейзънд!

10.Филм с актьор, който не понасяш„Кланът Таненбаум” на Уес Андерсън с доста неприятния за мен Оуен „Тъпото парче” Уилсън. Не казвам, че не се старае – просто не му се получават нещата... Брат му Люк е поне 5 пъти по-талантлив от него (и не толкова пре-експлоатиран)!

11. Филм с актриса, която не понасяш„Да бъдеш Джон Малкович” на Спайк Джоунзи – гениален филм и въпреки непоносимостта ми към Камерън Диас, не мога да не призная, че се справя страхотно със задачата си.

12. Филм, от който можеш да цитираш всяка реплика„Коса”, „Лунатици” на Норман Джуисън, „Когато Хари срещна Сали” на Роб Райнър.

13. Най-несправедливо спечелилият Оскар филм„Титаник” на Камерън – този филм да е един от трите в историята на Американската академия, на които са им присъдени по 11 златни статуетки, е меко казано глупаво...

14. Най-скучният филм, който си гледал„Една омъжена жена” на Годар.

15. Филм, който никога не искаш да гледаш – Не се заричам за нищо!

16. Филм, който така и не успя да догледаш„Диво сърце” на Дейвид Линч, и нямам и желание - скучен ми е...

17. Филм, който се предполага, че е тъжен, но не е – Не ми харесва въпроса! Нима може един филм да се характеризира само като „тъжен”, и всъщност не е?!...

18. Филм, който смяташ, че е надценен – ооо, слава богу, че ми е пресен – „Дървото на живота” на Терънс Малик!

19. Филм, който смяташ, че е подценен – отново три филма, при това на един и същи режисьор – Тери „Гениалния” Гилиъм – „Бразилия”, „Кралят на рибарите” и „12 маймуни”.

20. Филм, който описва характера ти – не е филм, герои са – Сали (вж.№12) и Хан Соло, хахаха!

21. Филм, който си гледал безброй пъти – отговорът е идентичен с този на №2 + №12 (айде стига, де!)

22. Филм, който те е срам да кажеш, че харесваш – Не се срамувам от вкуса си!

23. Филм с любим саундтрак„Иисус Христос Суперзвезда” на Норман Джуисън – знам го наизуст (още един филм към отговора на №12, хаха!)

24. Любим филм, правен по книга – амиии, след дълги пътешествия в спомените ми, реших да поставя тук телевизионната адаптация на ВВС „Гордост и предразсъдъци” от 1995 година, „Ромео и Жулиета” на Дзефирели и „Опасни връзки” на Стивън Фриърс.

25. Любима романтична история във филм„Може би любов” на Питър Чан – много неочаквана и прекрасна история.

26. Най-ужасният филм, препоръчан от приятел – Не съм злопаметна. Не помня такъв!

27. Филм с най-добър туист – дали е най-добър не знам, но тук отговорът ми би бил „Психо” на Хичкок. Може би не се замислям достатъчно върху тази част от драматургията, задължителна за някои сюжети. Всъщност може би гледам кино много повърхностно, мухахаха!

28. Филм, който не разбираш – цели жанрове не разбирам! Филмите на ужасите, вампирската тема и зомби-уклоните са ми изключително далечни и мнооого изкуствени – ха, познавам един-двама киномани, които биха спорили горещо на тази тема, ама не виждам смисъл. Киното е като самия живот – всеки има право на вкус, а демокрацията е измислена преди хилядолетия...

29. Най-красив филм„Герой” на Джан Имоу – безапелационно!

30. Любим стар филм – еее, толкова са мнооого... ще си избера „Великият диктатор” на Чаплин, „Пея под дъжда” на Стенли Донън и Джин Кели и „Някои го предпочитат горещо” на Били Уайлдър.

Е, филмите не се оказаха 30, но пък се надявам да ви е било интересно :)
Ето и отговорите на други кино-маниаци

Дринов
Нели
Иво
Никс
Влади Неколов
Карим
Ностромо (по-добре късно...)

Нали е излишно уточнението, че във "веригата" се включва всеки, който пожелае... :)

06 май 2011

Moonstruck

...Playing safe is one of the most dangerous things a woman like you can do... The only thing that's here is you... and me... Love doesn't make things nice. It ruins everything. It breaks your heart. We aren't here to make things perfect - snowflakes are perfect, stars are perfect - not us. We are here to ruin ourselves and to break our hearts. And love the wrong people and die... Now would you come upstairs with me... and get in my bed!...



...No! That's it! Thank you for answering my question!... 
(съвършена реплика! страхотна актриса - Олимпия Дукакис!!!)

03 април 2011

Елфично...

Когато бях малка, понякога се питах "Какво ли бих взела със себе си, ако бягам от природно бедствие и светкавично трябва да изчезна?" Представях си как мъкна един куфар с любимите ми книги и музика... Тогава в пространствените измерения не присъстваше интернет, нямаше хард-дискове за съхраняване на достойно количество информация... И въпреки че днес да пуснем компютъра е неизбежно ежедневие, част от мен си остава искрен почитател на книгите :)

Вярно е, че написаното в твоя виртуален свят се пази - някъде там...
Предполага се, че думите ти ги очакваме и четем - всички ние (по)читателите...
Вероятно историите ти провокират - тръпка, гняв, размисъл, обич, душевен оргазъм...
Сигурно е обаче, че "красотата се крие другаде" - да те държим под ръка, в една ръка ;)
Елфът - откровено непредпазен от това, което е - и слава богу!
Страхотно е, че излезе на хартия!
Дори и само с "69 вербални инсталации, подходящи за неподходящите Ви емоционални състояния", които се поглъщат за отрицателно време ;)
Искам още (и сигурно не само аз)!
Благодаря за благия дар!

15 март 2011

Never Let Me Go

...We didn't have the Gallery in order to look into your souls.
We had the Gallery to see if you had souls at all...

Всички сме донори. Всеки миг, час, ден и нощ даряваме кръв, сперма, влагалищен сок, мозъчни импулси, сърдечни тръпки. Няма значение дали има кой да приеме (и оцени) даровете - всеки от нас се раздава. Щастието е споделяне - когато осъзнаеш, че сърцето до теб тупти с твоя ритъм и погледите ви са отправени в една посока, пусни душата в свободен полет. Тайната е в посоката, синхрона и в умението да уловиш нежния полъх на вятъра. Той ще ви води. Не питай къде - довери се на чувството. И не забравай да благодариш - за пътя, за уроците, за споделянето... и за любовта ~

15 февруари 2011

.~.

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Какво не бива
да забравя душата,
получила просветление.

14 февруари 2011

*~*

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Перспективата —
или я използваш, или я губиш.
Щом си отгърнал тази страница,
забравяш,
че каквото и да става край теб,
то не е истинско.
Помисли върху това.
Не забравяй
откъде си дошъл,
къде отиваш и най-вече
защо си забъркал кашата,
от която не можеш да се измъкнеш.

13 февруари 2011

...~...

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Не забравяй, смъртта ти ще е ужасна.
Всичко е добра подготовка за нея
и ти ще й е зарадваш,
ако не забравяш и за миг фактите.
И все пак подходи сериозно
към смъртта си.
Смееш ли се по пътя към лобното си място,
по-изостаналите форми на живот,
общо взето, няма да те разберат
и ще отсъдят, че си ненормален.

12 февруари 2011

~*~

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Да се учиш, ще рече да откриваш онова,
което вече знаеш.
Да правиш нещо, ще рече да показваш,
че го умееш.
Да учиш другите, ще рече да ги подсещаш,
че те знаят точно колкото теб.
Всички ние се учим, вършим нещо,
учим другите.
Единственото ти задължепие
през всичките животи
е да си верен на себе си.
Не само че е невъзможно да си верен
на някой друг или на нещо друго,
това е белег и че си лъжемесия.
Най-дълбоки са най-простите въпроси.
Къде съм роден? Къде е моят дом?
Къде отивам? Какво правя?
Замисляй се от време на време
върху тях и наблюдавай
как отговорите ти се променят.
Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш най-голяма нужда
да научиш.

11 февруари 2011

~<>~

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Живей така,
че никога да не те е срам,
в случай че онова,
което правиш или говориш,
бъде публикувано някъде по света,
дори публикуваното да не отговаря
на истината.
Още в първия миг, в който те срещнат,
приятелите те познават
по-добре,
отколкото познатите ти
и след хиляда годили.
Най-добрият начин да се измъкнеш
от отговорност
е да кажеш: „Нося отговорност.“

10 февруари 2011

~~~

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

През живота те води
едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество,
което е истинският ти Аз.
Не обръщай гръб
на възможните бъдещета,
преди да си се убедил,
че няма какво да научиш от тях.
Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.

09 февруари 2011

~...~

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Не съществува проблем,
който да не ти носи подарък.
Търсиш проблемите,
защото имаш нужда
от техните дарове.

08 февруари 2011

<*>

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Онова, което свързва
истинското ти семейство,
не е кръвта, а уважението
и радостта от съвместния ви живот.
Рядко членовете на едно семейство
израстват под един
и същ покрив.

07 февруари 2011

...#

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Захванеш ли да доказваш,
че нещо ти пречи,
бъди сигурен,
то наистина започва
да ти пречи.

Представи си Вселената прекрасна,
справедлива и съвършена.
И после можеш да бъдеш сигурен в едно:
Азът си я е представил
мъничко по-прекрасна, отколкото ти.

06 февруари 2011

...#...

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Облакът не знае защо се движи
точно в тази посока и точно с тази скорост.
Той просто усеща подтик…
тъкмо насам трябва да се движа сега.
Небето обаче знае движщите сили
и пътищата на всички облаци,
ти също ще ги знаеш,
стига да се извисиш достатъчно,
за да надникнеш отвъд хоризонта.

05 февруари 2011

#...

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Никога не те спохожда желание,
без да те споходи и силата,
с която да го осъществиш.
Но все пак може да се наложи
и да се потрудиш за това.

04 февруари 2011

******

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Светът е твоята тетрадка,
върху нейните страници
ти правиш своите сметки.
Светът не е реален,
въпреки че, ако искаш,
может да изразиш в нея реалното.
Освен това разполагаш със свободата
да пишеш глупости, лъжи
или да късаш страниците.

03 февруари 2011

*/_\*

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Ако известно време
се опиташ да си измислен,
ще се убедим, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.

Съвестта ти е мерило за това,
доколко честен си в своя егоизъм.
Вслушвай се внимателно в нея.

02 февруари 2011

*...*

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Всички хора, всички случки в живота ти
присъствуват в него,
защото си ги привлякъл ти.
Твоя работа е да решиш
какво ще правиш с тях.

Истината, която изричаш,
няма нито минало, нито бъдеще.
Тя просто съществува
и от нея не се иска нищо друго.

01 февруари 2011

-< >-

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах  

За да живееш свободен и щастлив,
трябва да пожертваш скуката.
Тази жертва невинаги е лесна.



31 януари 2011

*-*-*

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах 

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш.
За да срещнеш някого отново,
първо трябва да се сбогуваш с него.
А щом сте приятели,
непременно ще се срещнете,
било след броени мигове
или след няколко живота.

30 януари 2011

* * *

Наръчник на Месията - "Илюзии" на Ричард Бах

Мерило за невежеството ти
е доколко вярваш в неправдата и трагедията.
Онова, което за гъсеницата е краят на света,
за Учителя е пеперуда.

25 януари 2011

Пулс

Когато мисълта пресеква, когато спомените избледняват, когато живея "на педал" без да си давам сметка колко неща, хора и чувства профучават край мен - а аз просто нямам време да им обърна внимание... СПРИ! Прекъсвам веригата, обръщам старата очукана табела на "Затворено" - и потъвам... В синьото небе, в синьото море, в сияйно-синята сърдечна тръпка, в душата на онова момиче, сгушено между синьо-оранжевите завивки, което сънувам, че съм аз... разтапям се в синевата, в топлите слънчеви лъчи, огрели перваза на снежния прозорец. Остава само ритъмът на сърцето, и една нота, която ме пронизва... кога да тръгна отново?...

24 януари 2011

*-*

Червен кичур върху белия сняг на перваза.
Клепачите са затворили зеленото на очите ми.
Очакване...
Тръгваш ли... към мен...

08 януари 2011

Спомен за есен

(поздрав за именниците в първата януарска седмица!)

Черни сенки рамкират реалността.
Копия от светлина пронизват нощта.
Звезди в морето край Пътя...

(Созополска утрин)

01 януари 2011

Животът, Вселената и всичко останало...

Обичам ги - независимо от предизвикателствата,
независимо от препятствията,
независимо от ВСИЧКО! ...
Успешна и весела да бъде новата 2011 година!!! ,
Наздраве и наслука на всички, които се отбиват тук :) :) :)