23 ноември 2011

Преди...

за ОПЕРАЦИЯ КИНО

В момента, в който чух за филма „Преди залеза”, се почувствах предадена... Защото бях убедена, че нищо не би могло да се сравни с онова непринудено, но истинско усещане за реалност и сън, което излъчва оригинала на Линклейтър-Хоук-Делпи от 1995 година „Преди изгрева”. Аз наистина смятам първия филм на триото за уникален – защото дори и написан/режисиран от единия, за да стане реалност са необходими точно тези двамата, които да го изживеят пред камерата. 

За зрителите, които не си спомнят точно по какво се прехласвам: американецът Джеси среща французайката Селин в един влак. Авантюристичното му предложение да слязат заедно, за да прекарат двамата последната негова вечер в Европа, е прието от нея и всичко онова, което си казват по улиците на Виена, вибрира в синхрон с всяко сърце, което умее да чувства. Когато една нощ е единствена и толкова съвършена – нужно ли е да „събираме” отново героите, за да преоткрием тяхното различно „аз”, което се е променило с времето? 2004 беше годината на експеримента – всички са същите, само че години по-късно, с ново неочаквано и изненадващо силно преживяване.

Така, стигнах и до новината. В интервю, дадено наскоро пред френския сайт AlloCine, Итън Хоук споменава, че от известно време той, Джули Делпи и режисьорът Ричард Линклейтър обмислят дали не е време за второ продължение.

„Не мога да предполагам какво бихме направили, но зная, че и тримата говорим много за това в последните шест месеца – някак синхронно и тримата имаме усещането, че сме готови да се срещнем отново с познатите ни персонажи. Минаха девет години между първия и втория филм, и ако решим да работим по филма следващото лято, ще се окаже, че и между втория и третия отново са минали девет години. Започнахме сериозно да обмисляме идеята. Ще се опитаме да пишем заедно.”

Може би защото Джеси и Селин са толкова близки като светоусещане до мен, може би защото те се променят синхронно във времето като герои точно от моето поколение, и може би защото съм неспасяема романтичка (въпреки скептицизма на уж-здравия-кино-разум) – ще очаквам с нетърпение следващата им среща. И с нас...