22 април 2007

“КЪЩАТА НА МУЗИКАТА” - брой 19 - тема LINKIN PARK - 22.04.2007

КИЛЕР – колаж от клипове

Историята за раждането на Linkin Park е най-обикновена. Три приятелчета от училище създават своя “бандичка”. Това са Майк Шинода, Брад Делсън и Роб Бъртън. Завършват средното си образование, решават да излязат от гаража, където до момента са репетирали и да се захванат по-сериозно с музиката. Към състава им с името Xero се включват Джо Хан, Дейв “Феникс” Фарел и Марк Уейкфийлд. Първите си записи момчетата правят през 1996 г. в импровизираното студио, в спалнята на Майк Шинода. Не след дълго вокалистът Марк и басистът Дейв намират друг път към музиката в различни проекти и напускат групата. Останалите момчета от Xero, вече с ново име Hybrid Theory, прекарват известно време в търсене на нов вокалист и го намират. Говори се, че Честър Бенингтън е одобрен за кастинг с телефонно прослушване, а когато се явил и показал какво може, някои от присъстващите други кандидати просто си тръгнали – били сигурни, че групата ще избере него! Първоначално гласът на новия вокалист се оказва пречка. Няколко звукозаписни компании отказват да издават песните им, заради неговото “отривисто крещене”. Но творческата “спойка” между Честър и Майк помага за оцеляването на групата. Новият вокалист предлага ново име - Linkin Park, подсказано от парка Lincoln, покрай който той често минава. Но договор все още няма... Момчетата се обръщат към Джеф Блу, бивш вицепрезидент на Zomba Music, по това време шеф в Warner Bros. Records. Сключват договор през 1999 г., с което официално напускат спалнята на Майк и влизат в истинско звукозаписно студио. Една година по-късно, на 24 октомври 2000 г. от там излиза размазващият дебютен албум на Linkin Park – “Hybrid Theory”, редактиран и шлифован от музикалния продуцент Дон Гилмор. За една година феновете разграбват от него 4.8 милиона копия, а синглите “Crawling” и “One Step Closer” звучат непрекъснато в алернатив-рок класациите. Други сингли от албума озвучават филми като “Dracula 2000”, “Little Nicky” и “Valentine”. “Hybrid Theory” е номиниран за три “Грами”-та – за дебют, най-добър рок албум и най-добро рок-изпълнение за “Crawling”, и взимат награда в последната категория. MTV също награждава групата - “In the End” е обявен за “Най-добър рок видеоклип”, и има “Най-добра режисура”. След десет пъти платинения “Hybrid Theory”, през 2002 г. излиза “ремикс-клонингът” на албума под името “Reanimation”. Година по-късно, на 25 март се появява втория студиен албум на Linkin Park, създаден в автобуса, по време на турне. Дават му името “Meteora”, след като случайно попаднали на статия в списание, разказваща за местността Метеора в Гърция. Първият сингъл "Somewhere I Belong" се появява през февруари 2003 г. “Meteora” оглавява класацията на Billboard и през първата седмица от него са разграбени 810 000 копия. Още над 11 милиона продадени бройки го превръщат в пет пъти платинен. В края на същата година Linkin Park издават своя първи албум от живи изпълнения “Live in Texas”. На 30 ноември се появява “Collision Course” - съвместен проект на групата с Jay-Z. Компилацията съдържа шест парчета и дебютира като номер едно в класациите за албуми, а първият сингъл "Numb/Encore" достига 20 място в Billboard, където се задържа шест месеца. В сравнение с дебютния “Hybrid Theory”, “Meteora” е далеч по-скромен по успех, но все пак държи третото място в класацията по продажби в Америка за 2003 г. Предстои да разберем как Linkin Park ще “продадат” новите си идеи в своя трети студиен албум “Minutes to Midnight”. Ще броим минутите до средата на май...

БАЛКОН – “Numb/Encore”

Никой не би могъл да отрече, че тези момчета са особено добри в изпълненията си на живо! В първите години от музикалната си история групата изнася повече от 320 концерта. От 2001 г. почти всяка година Linkin Park организира турне-“запазена марка” – “Projekt Revolution”, което има за цел да събере култови имена в рок и хип-хоп музиката и да запълни пропастта между двата стила. В самия край на 2002 г. Linkin Park започват епохалното “Meteora World Tour” – цикълът продължава 20 месеца с 9 големи турнета, 160 шоута в 22 държави. Първото по ред е “LP Underground Tour”. Правят 6 шоута в Европа и 10 в Щатите, а входът е свободен за членовете на фенсайтове и клубове. Албумът “Meteora” излиза в полунощ между двата концерта на групата в Лос Анджелис. В същото време момчетата подписват копия от албума за фенове! Mudvayne, Blindside и Xzibit участват във второто по ред турне от цикъла “Meteora” - “Projekt Revolution Tour” 2003, минало през 15 щата. След това към групата се присъединяват Limp Bizkit, Deftones и отново Mudvayne - за “Summer Sanitarium Tour”, където свирят на една сцена заедно с Metallica. На 2 и 3 август 2003 г. Linkin Park са за две последователни вечери в Тексас, а на 18 ноември издават DVD/CD компилация - “Live in Texas”. След 19 шоута и повече от милион фенове, момчетата се запътват към Европа. Точно тогава снимат два от клиповете си в Прага – “From The Inside” и “Numb”. Следва обиколка на Тихия океан – Азия и Австралия, а после започва същинското световно турне “Meteora” – в началото на 2004 г. и разбира се, от Щатите! Story of the Year, P.O.D. и Hoobastank се включват в купона – за 6 седмици свирят в 30 града, и навсякъде билетите са разпродадени! Следват още 9 концерта в 9 държави в Европа и Азия – и така момчетата обикалят света за 23 дни, преди подготовката за поредното “Projekt Revolution Tour” 2004 – последното от цикъла “Meteora World Tour”. Тези концерти са с две сцени и пространство между тях, наречено “Revolution Village”. На главната сцена се изявяват Linkin Park, Korn, Snoop Dogg, The Used и Less Than Jake. “Projekt Revolution Tour” 2004 е най-голямото по продажби турне за годината. През 2005 г. Linkin Park учредяват организация – “Музика на помощ” и участват в благотворителни концерти за подпомагане на жертви от природни бедствия. За церемонията по връчване на наградите Грами през 2006 г. Linkin Park, Jay-Z и Paul McCartney правят общо изпълнение – комбинация между песните “Numb/Encore/Yesterday” – удивително съчетание на стилове и епохи! През август 2006 г. Linkin Park свирят на Summer Sonic в Япония, като домакини на шоуто са Metallica. На 28 април 2007 г. е първия концерт в Берлин, посветен на третия студиен албум на Linkin Park – “Minutes To Midnight”. Групата ще обикаля Европа до 16 юни, предивидени са 19 концерта, а най-близо до нас ще бъдат на 12 юни – в Прага...

КУХНЯ – МЕЙКИНГ – клип Роints of Authority

(мистър Хан – ди-джей/режисьор) Този клип – Роints of Authority – има собствена идея и история, но основното нещо, което става в него е, че роботи се изпотрепват един друг. Унищожават се. Може да разясним дълбоки идеи, мисли, които са включени вътре, но е доста сложно – на децата им харесва да гледат как роботите се стрелят.

(Хан – ди-джей) Когато чух песента - Роints of Authority-ремикс, прозвуча ми прекалено футуристично и пълно с роботи, така че си представих място, хиляди години напред в бъдещето, където човекът може би вече не съществува и единственото нещо, което все още го има, са нашите глави. И ги използвахме, за да “зареждат” с команди роботите.

(Хан – ди-джей) Фабриката за дроиди е нападната от тези същества – защото искат да достигнат до източника на енергия – нашите глави.

(Хан – ди-джей) Това са скиците на лошите момчета. Наричаме ги демони. А това са добрите момчета – роботи...

(Хан – ди-джей) Направихме си списък, седнахме и рисувахме буквално около седмица, за да населим целия този свят – всичко от оръжията, до снега и средата - фабриките, роботите, съществата. Мисля, че бяха някъде към 140 кадъра – и трябваше да измислим как да изглежда всеки един от тях.

(Хан – ди-джей) Това е почти като правене на скулптура – но в компютър. Успяхме да включим 3Д моделите в нашия сториборд – и така да създадем всяка отделна сцена.

(аниматор) Използвахме основна анимация през целия процес – вкарахме съществата в средата, срещаме ги, унищожаваме ги – и всяко едно ще бъде на екран само 2 сек и половина!

(Хан – ди-джей) Ние не искаме просто да сме в този клип, и създадохме триизмерна дигитална среда... ето това съм аз – ето тук, това са останалите момчета... Какво правим – има една огромна лазарна машина... тя запомня всичко - как точно се движат главите ни, хваща всеки детайл, всяко измерение, което се пренася върху нашите глави в компютъра...

(аниматор) Как става анимирането – тук взех няколко снимки на Честър, трябваше да бъдат от най-добрата гледна точка, смесих ги заедно ... обработих текстурата на веждите, устните, мястото, където мустаците му са обръснати съвсем наскоро, ето и кабелите, свързани с мозъка му...

(Хан – ди-джей) Виждат се всичките жици и кабели, с които сме свързани и с тяхна помощ захранваме роботите.

(аниматор) Много внимателно трабваше да се раздвижат лицата им, все пак те пеят – устните и зъбите зад тях, в синхрон с текста на песента, трябвяше да изглеждат и ядосани – това означава допълнителни движения на устни, вежди, смръщване...

(Хан – ди-джей) Радвам се на музиката, която правим – и ако можем да визуализираме онова, което чувстваме, това ще добави още измерения към всичко, което вече сме направили.

(Хан – ди-джей) Мисля, че с клиповете хората не обичат да рискуват, предпочитат да играят на сигурно. Ние правим обратното – изразяваме артистичната си същност. Ще се получи нещо, което ще се слуша дълго – и ще го запомните за дълго време, вместо да се завърти просто за 1-2 седмици...

СПАЛНЯ - Linkin Park – за албума Meteora

(Майк – вокал, клавишни) ... Мисля, че с процеса на писане започнахме наистина рано, почти 9 месеца преди да решим, че ще издаваме албум, и това помогна много, защото ни трябваха буквално месеци, за да махнем ненужните неща. Онзи боклук, който винаги се промъква във Втория албум. Отървахме се от наистина ужасни, страшно тъпи песни....

(Финикс - бас-китара) По време на турне, когато нямаме натиска на окончателната дата за приключване на албум, някак си повече се наслаждаваме на писането.
(Финикс - бас-китара) Тогава имаме възможност да експериментираме, правим различни опити с идеи, дори пишем музика – не е задължително да е със запазената марка „Линкин Парк”.

(Роб – барабани) Някой започва песен с китарен риф, който му е хрумнал; после предава идеята на следващия, който я слага в компютъра и пише нещо отгоре. Някои парчета се получават наистина бързо, за други трябват няколко часа, за да ни хрумне нещо, понякога са нужни и няколко дни, но никой не чака – всеки търси идеи... Пишем песни по-скоро като на джем-сешън – сядаме заедно и решаваме кое е готино, кое да пробваме да изсвирим по различен начин. Мисля, че с групата ще е свършено, ако решим да работим по различен начин...

(продуцент) Доволен съм, че като продуцент мога да работя с изпълнители като LP - те искат музиката им да бъде възможно най-добрата, разглобяват песните на съставните им части, конструират ги отново, след това са способни отново да ги разглобят – ако е нужно!

(Роб - Барабани) Аз работя всъщност много упорито дълго преди да влезем в студиото. Прекарвам между 8 и 10 часа на ден в свирене, почти 7 дни в седмицата... Сънувам барабани, сънувам упражненията си от предишния ден, в които не съм свирил правилно, нещо като постоянна барабанна лудост!

(продуцент) Роб работи толкова усилено – ако сравним как звучи в “HT” и сега, в момента – това са двама напълно различни човека! Подготовката, която направи за този албум, беше невероятна – и това си личи!

(Честър – вокал – влизат в студиото за запис) Когато дойдох тук за първи път, бях уплашен! Никога не сме попадали на такова място, само сме си мечтали! Влизаш в студиото, а наоколо има платинени плочи от групите, записвали тук, снимки на изпълнители – доста е смайващо, дори плашещо – защото виждаш нивото на очакванията!
(Честър – вокал) Джими Хендрикс е направил албум тук, 30 години след смъртта си – ето колко велико е това място!

(продуцент) Преди първия албум момчетата бяха съкрушени, бяха просто деца, които дори нямаше как да си уредят приличен концерт...

(Брад - соло-китара) Странно е, защото започнахме с мисълта, колко много искаме да сме група и колко готино би било да имаме успех, фенове и популярност... до 08.10

(Честър – вокал) Казахме си – това е истината, връщаме се у дома – на същото място, чувстваме се удобно, работим с Дон, няма странното чувство на “очакване” – единственото, за което трябва да мислим е, че трябва да направим добър албум!

(продуцент) С всичките малки подробности, детайли, аз се опитах да извадя на бял свят нещо по-мрачно от тяхната същност, което беше в същото време и доста искрено.

(Брад - соло-китара) Много е хубаво да се върнеш обратно на същото място и да си се променил – ние сме пораснали и като личности, и като група, в музикално отношение.

(Брад - соло-китара) Не можеш да напишеш албум така, че 8 милиона души да го харесат. Трябва да го направиш за себе си и да се надяваш, че онова, което казваш, е от значение и за другите хора. Музиката е общуване. Трябва да е нещо, което е от значение лично за теб, но също така трябва да има отношение към публиката. Ако просто пишеш музика за себе си, може въобще да не я запишеш.

(Финикс - бас-китара) Отивайки в студиото, имах подготвени основните неща, беше готов скелета на онова, което искам да направя. Но да работиш с продуцент, който е на 100% ангажиран с албума, е страхотно – това беше Дан Гилмор. Той е добър човек, разреши ни да изпробваме някои нови идеи и ми помогна да ги “внедря” музикално във вече подготвените неща.

(Брад - соло-китара) Технически това е вторият ни студиен албум. От времето на HT правихме други неща, които имаха добър успех, ДВД-та, бяхме на турне, участвахме в турнета. Анимациите ни имаха също добър успех. За нас да направим албум означава да отделим доста голямо количество време и енергия, така че не го чувствам като наш втори албум – направихме толкова много неща междувременно.

(Хан – ди-джей) Не се притеснявах от това, че се прибираме за да запишем албум – по-скоро бях нетърпелив, исках да създадем нещо ново. Направих няколко скреча и програмирах някои нови идеи, прибавих малко повече цвят, опитах да се отдалеча от рок-вибрациите...

(Майк – вокал, клавишни – рисува) В края на седмицата, когато завършихме дизайна, бяхме наистина щастливи от това което се получи. То ме концентрира върху нещата, които всъщност правим. Създаваме нещо, което има собствен вид, звук и е смислено – от началото до края на албума и всичко около него – подчинено е на една идея...

(Честър – вокал) Защото съм толкова суров към себе си, аз наистина правя всичко възможно с гласа си, и с времето свикнах да е винаги на ръба на възможностите. Само тогава мога да си позволя да го натисна още малко – за да хване някоя височина, или да стане малко по-нисък...

(продуцент) Честър притежава този невероятно странен стил – пее доста агресивно, има 2 или 3 различни гласа в собствения си глас. Можете да чуете 2-3 различни ноти, и те са най-странното нещо на света.

(Честър – вокал) Все още съм млад, но това, което правя, е вече 13 години крещене – често съм се питал колко ли време ще издържи гласа ми.

(Майк – вокал, клавишни) Дон може да дойде, да влезе и да каже – Момчета, познаваме се добре и вие знаете, че ви мисля доброто, като ви казвам, че това е боклук!

(Честър – вокал/бъзик) - Днес, деца, ще презапишем една песен за 97-ми път!

(продуцент) Започнахме втория албум с повече доверие между нас. Те са пораснали, видели са света, и когато се върнаха в студиото – оставиха своите индивидуалности отвън. Работихме изключително креативно. Това е нещо уникално – не се случва често с групи, които имат успех!

(Майк – вокал, клавишни) Една от песните беше написана за доста дълго време – може би 5-6 години. Става дума за Breaking The Habit – (цигулки)... Дон чу какво бях написал, и ми каза – Знаеш ли, ще бъде страхотно, ако го направим на живо със струнни инструменти...

(Майк – вокал, клавишни) Всичко вече написано отиде при Дейвид Кембъл и той го пренаписа за чело, виоли, цигулки; изсвири го веднъж точно както го бях написал и после сподели, че е написал няколко вариации... Смесихме всичко заедно и сега 10 души звучат сякаш са 40 души!...

(Майк – вокал, клавишни) Метеора беше дума, която привлече вниманието ни, защото звучеше ОГРОМНО.

(Финикс - бас-китара) Има реален прототип за името – скалните образувания в Гърция, на върховете им има манастири.

(Честър – вокал) Звучи велико и притежава невероятна енергия; искахме да направим албума така, че да отговаря на енергията, която се съдържа в името му.

(Хан – ди-джей) LP всъщност е място – не означава нищо, LP е онова, в което ние сме превърнали името – и се надяваме с Метеора да стане същото.

музичка (Брад – соло-китара) Не разглеждаме сингълите като начин да рекламираме продукта...

(Майк – вокал, клавишни) Когато излезе сингълът, той е нещо като резюме. Казва – ето за това става дума!

(Майк – вокал, клавишни) Нямам търпение да издадем новите неща – и заради феновете! Нямам търпение да излезем и на сцена с новите парчета, защото много от тях ще звучат велико!...

(Финикс - бас-китара) Най-хубавото, когато имаш нови парчета, е възможността дори да правиш и по-дълги концерти...

(Честър – вокал) Има много момчета и момичета, които едва сдържат нетърпението си, след като вече знаят, че имаме нов материал и определено няма да пеем всичко от по-старите парчета...

(Честър – вокал) Свършвахме всяко шоу с One Step Closer – и така намразих песента, че дори не исках да е в албума!

(Честър – вокал) Забавно е. Беше нещо като песен убиец в главата ми – не исках да я изпълнявам повече НИКОГА, а всъщност ще трябва, при това до края на кариерата си – това ме побърква! Обаче децата я обичат, феновете я обожават! И това ме накара да я обикна !...

(Честър – вокал) Песните са като децата. Харесваш някои повече от другите, но обичаш еднакво всички!

ДНЕВНА – клип – “What I’ve Done”

В една уебстраница има часовник, който отмерва минутите, оставащи до полунощ. Според него полунощ ще настъпи точно на 14 и 15 май, но няма да се случи като в приказката - красивата принцеса се превръща отново в Пепеляшка, а каляската в тиква... Когато полунощ настъпи всички фенове на Linkin Park ще могат да чуят тяхната трета приказка-албум, озаглавен “Minutes to Midnight”. Момчетата прекарват повече от година в студиото и пишат повече от 101 демо-парчета за албума, който Майк Шинода определя като “истински пробив в развитието на групата като звучене”. Майк допълва - “Хората винаги са се опитвали да ни вкарат в кюпа на рап и рок стереотипа, но ние умишлено не желаем да сме част от него. Винаги сме имали собствен стил и мисля, че пак ще го покажем - в новия албум.” В парчетата има многообразие от звуци като банджо, маримба, класически китари и усилватели. В албума не участват гост-изпълнители; Майк Шинода споделя продуцирането с Рик Рубин (притежател на “Грами”). Песните в “Minutes to Midnight” са 12. Брад Делсън най-много се гордее с “The Little Things Give You Away”. Друго парче, по което си пада, е “Bleed It Out” – “с енергични барабани, звучене на китара почти като от 80-те, рапиране и хип-хоп саунд от зората на стила”. Видеоклипът на първия сингъл “What I've Done” e режисиран от Джоузеф Хан и се завъртя за първи път в ефира на MTV и Fuse на 2 април. “What I've Done” направи огромен скок, след като дебютира в класацията на Billboard на 7-мо място между други 100 горещи клипове и подобри рекорда на бандата за най-успешен старт на техен сингъл. “What I've Done” оглавява подредбата на Billboard за Горещи модерни рок парчета. Едва за трети път в историята на класацията нов сингъл е изпратен директно на челна позиция. Остава да дочакаме полунощния час на 14 май, когато наяве ще можем да чуем цялата приказка, подготвена от Linkin Park...

Няма коментари:

Публикуване на коментар