15 април 2007

“Огледалце, огледалце” – рисунки от преди 70 години

Преди 109 години на 5 декември в семейството на Илайъс и Флора Дисни се ражда четвъртия им син - Уолтър Илайъс Дисни.

“Снежанка и седемте джуджета” е първия пълнометражен анимационен филм – това е факт, но се отнася само до колекцията на Уолт Дисни. “Първи” в света е 70 минутният аржентински филм “Апостолът”, създаден през 1917 г. 20 години по-късно рисуваната приказка за Снежанка е първата, заснета в цвят, има впечатляващ успех и се нарежда на десето място по приходи за всички времена в Щатите.

Уолт Дисни е принуден сериозно да защитава огромното си желание да направи “Снежанка”. Брат му Рой и жена лу Лилиан го увещават да се откаже, но той залага къщата си, за да довърши финансирането на проекта. Холивуд нарича бъдещия филм “лудостта на Дисни”, но след излизането му го награждава с почетен “Оскар” – една голяма и седем “джуджешки” статуетки. За около година “Снежанка и седемте джуджета” е най-доходния филм в американската киноистория – от тази позиция го измества “Отнесени от вихъра”. Няма спор, това е вдъхновяващо признание за трите години прецизна работа на 32 аниматори, 102 асистенти, 20 майстори по контурите, 25 специалисти за цветните фонове, 65 аниматори на ефектите, 158 колористи и контуристи – цената на филма малко надскача милион и половина долара, което си е голяма сума за 1937 година.

В началото на следващата година в щатското списание “Popular Science” са публикувани подробности по създаването на “Снежанка и седемте джуджета”. Дисни за пръв път използва заснемане на 8 плаки с рисунки, поставени една над друга на специално приспособление. Най-отгоре е камерата, вдигната на 3 метра и половина над най-долната плака. Постигнат е желания мек фокус върху отдалечените обекти на фона и различна осветеност на елементите. При промяна на крупности, оптиката върху гигантската конструкция остава неподвижна, а се преместват различните нива – нагоре или надолу, и така се запазва съотношението между героите на преден план и пейзажа. За разлика от игралното кино, където камерата записва основните цветове – червено, зелено и синьо – по време на една експозиция (не забравяйте, че говорим в доста минало време!), при анимационните филми е било необходимо всеки цвят да се заснеме отделно. Копията на цветовете се наслагвали един върху друг и така се копирали върху цветен негатив.
Именно затова, за да се завърши един рисуван филм с приблизителна дължина от 2 300 метра, е било необходимо три пъти по-голямо количество лента! Преди обаче да се стигне до заснемането на историята, екипът изминава дълъг път. В продължение на повече от 6 месеца се правят пробни скици, прослушани са над 5 хиляди актьори, уточнявани са цветове и оттенъци, майсторите по звука измислят и записват подходящите плясъци, сърбания, джавакания, тропания и какво ли още не.

И понеже преди 70 години е нямало компютър, в чиято памет да се натъпче всичко, да се синхронизира и да се обработва, трябвало е първо да се уточни звука, да се подготви музиката, и да се нанесе в специалната работна карта-схема на продукцията какво е готово. На нея първоначално е стори-бордът на приказката – така кадър по кадър, актьори, аниматори и звукари събират парченцата от мозайката, която става една от любимите рисувани приказки на много поколения.


Самата Снежанка се появява в цял ръст с помощта на 15 цвята. Когато пее, в близките й планове се добавят още 6 цвята – за очите и устните. За изглежда по-естествено, колористките решават да ползват собствения си руж върху плаките. Когато Уолт Дисни попитал как ще успеят да го слагат на точното място върху всяка следваща плака, получил отговор “А ти какво мислиш, че правим цял живот?” За да провокира сътрудниците си, Уолт Дисни въвел правилото “5 долара за гег” – всеки получавал бонус, ако измисли нещо интересно за филма – напримар как се появяват едно по едно носовете на джуджетата на вратата на Снежанка... Много анимационни техники са подобрени в работата по филма – развитие на образи с интересни характеристики, реалистично пресъздаване на хора, дъжд, светкавици, вода, искри, магия.


За да станат готови по 27 метра лента на ден, са били нужни по 1960 рисунки! Общият им брой за филма надхвърля два милиона – и всяка от тях е трябвало да се нарисува свръхпрецизно, на ръка! 25 песни са написани за филма, но само осем от тях са използвани. Дотогава не е практика да се записва “саундтрак” и филмовите компании не отдават голямо значение на тази част от бизнеса. Но дори и през 1937 г. е обърнато внимание на “мърчандайзинга” по време на премиерата - “Снежанка и седемте джуджета” е един от първите филми, които се възползват от “съпътстващата” индустрия.

За премиерата е ангажирана “Рейдио Сити Мюзик Хол” в Ню Йорк – след това е трябвало да се претапицират кадифените седалки, защото загубването на Снежанка в гората се оказало доста страшно за малките зрители! Филмът е пускан осем пъти отново по кината – средно на всеки осем години до 1993 г.

Тогава е работено по възстановяването му с помощта на дигиталните технологии, а през 2001 г. “Снежанка и седемте джуджета” е първият филм, с който започва Платинената колекция с класики на Дисни – и още в първия ден са продадени повече от милион копия! “Имало едно време - едно момиченце, с лице бяло като сняг, бузи алени като кръв, с коси черни като абаносово дърво...”

(списание "Екран", април 2007)