“КЪЩАТА НА МУЗИКАТА” - брой 18 - тема Guns N’Roses - 18.03.2007

КИЛЕР – колаж

Обичан до полуда от милиони фенове по целия свят, заклеймен като женомразец и обявен за тиранин от своите бивши колеги в Guns N’Roses, Аксел Роуз е едно от лицата на съвременния рок. Групата е създадена през март 1985 г. в Лос Анжелис от Аксел Роуз и китариста Трейси Гънс след формалното обединяване на групите Hollywood Rose и L.A. Guns. Трейси Гънс е музикант от втората, а Аксел е участвал и в двете формации. По това време рок-сцената в Лос Анжелис е поделена по-равно между пънк и глем рокери. Целта на Аксел и Трейси е да комбинират двете течения. Водени от тази идея, скоро те намират съмишленици – представителя на Hollywood Rose и дългогодишен приятел на Аксел - Изи Страдлин и момчетата от L.A. Guns - басиста Оле Бейч и барабаниста Роб Гарднър. След като Трейси Гънс и Роб Гарднър не се появяват на едно от първите участия на Guns N'Roses, Страдлин и Роуз решават да присъединят към бандата китариста Соул Хъдсън, известен като Слаш и барабаниста Стивън Адлър. И така през 1986 г. групата е в конфигурацията - вокалист е Аксел, на соло-китарата е Слаш, ритъм-китарист е Изи Страдлин, бас-китара е Дъф МакКейгън, а зад барабаните е Стивън Адлър. С продажби в целия свят, надхвърлящи 90 милиона албума, те са една от най-успешните хард-рок групи. От техния главозамайващ дебют “Appetite for Destruction”, излязъл през 1987 г., са продадени повече от 25 милиона копия и албумът става № 1 в Щатите година след издаването. Песента “Welcome To The Jungle” – вторият сингъл от албума (първият е “It's So Easy”), става хит с музиката към филма “The Dead Pool”. Славата носи със себе си алкохолизъм и пристрастяване към наркотици. Това води до системно отменяне на концерти в последната минута. През 1988 г. плъзват слухове, че бандата на Аксел Роуз се разпада. Междувременно те издават култовия албум “G N’ R Lies”, който става хит в Съединените щати и достига до № 2 в класацията на Billboard. След премиерата, върху Аксел Роуз започват да се сипят критики, провокирани от песента “One In A Million” - обвинен е, че накърнява достойнството на хомосексуалистите, имигрантите и чернокожите в Америка, което той категорично отрича! В началото на 90-те години имиджът на Guns N’Roses е почти сринат и вината, според някои, е изцяло на вокалиста Аксел Роуз. Често на концерти той умишлено задържа групата и кара хилядите фенове да чакат с часове преди да излезе на сцената. През септември 1991 г. Guns N'Roses издават своя нов студиен албум в две части. “Use Your Illusion” I и II постигат сериозен успех – съответно 2-ро и 1-во място в класацията на Billboard, като се задържат в нея цели 108 седмици. Не толкова пробивен се оказва последвалият го и последен до момента албум на групата “The Spaghetti Incident?”, който излиза през ноември 1993 г. С течение на годините Аксел Роуз придобива всички права върху името и марката Guns N’Roses. Позволява си волности, които не се харесват на останалите момчета. Слаш и МакКейган поетапно напускат групата и скоро тя е в напълно нов състав. Той включва китариста Робин Финк от Nine Inch Nails; Дизи Рийд и Крис Питман на клавишни, Buckethead е заменен от друг майстор-китарист Рон “Bumblefoot” Тал, ритъм-китарата владее Ричард Фортус, на бас-китарата е Томи Стинсън, на барабаните - Брайън Мантиа, а после и Франк Ферер. Подновените Guns N’Roses излизат пред публика за пръв път през 2001 година, за да докажат, че машината на Аксел Роуз все пак – и все още – работи!...

БАЛКОН – концертни “Use Your Illusion”

Всяка уважаваща себе си група е започнала като подгряваща на някой друг изпълнител – така се събират опит и фенове! След поразяващия дебют през 1987 г. с “Appetite For Destruction”, логично и закономерно Guns N’Roses организират турне. През пролетта на 1988 г. те са поканени на фестивала “Monsters In Rock” в Англия, заедно с KISS и Iron Maiden. Guns си печелят определението “най-опасната група в света” заради трагични инциденти в тълпата фенове. Членовете на бандата често са в невъзможно състояние – на сцената и зад нея. Налагало се е Слаш да бъде изнасян, за да свири, а след шоу да губи съзнание. Още преди да приключи десетилетието, шефовете от музикалната им компания Geffen Records предупреждават, че трябва да внимават за състоянието си по време на публични изяви и да преодолеят зависимостта си от наркотици. Още преди да излезе свръх-амбициозният двоен албум “Use Your Illusion” І и ІІ, Guns N’Roses поемат на повече от двугодишно гигантско турне. Страхотните изпълнения са засенчвани в пресата от безредици и закъсняване по време на концертите, от честите словесни “изцепки” на Аксел. През юли 1991 г. в Сейнт Луис, Роуз напада зрител в тълпата, който снима шоуто, после напуска сцената с гръм от хвърления на земята микрофон. Повдига се обвинение срещу Аксел за последвалите безредици. През 1992 г. групата се появява на концерта в памет на Фреди Меркюри. През август 1992 г. след като се отменя концерт в Монреал на Мetallica, заедно с Guns, възмутената публика обръща коли, троши прозорци, разбива магазини, а местните власти не са в състояние да овладеят ситуацията. Много клипове се появяват по време на “Use Your Illusion Tour” – “November Rain” е най-често пусканият по MTV, печели награда за най-добра операторска работа, а по време на шоуто за раздаване на MTV наградите групата свири с Елтън Джон! Историческото турне приключва на 17 юли 1993 г. в Буенос Айрес, Аржентина, след повече от 200 концерта за 28 месеца! На това шоу за последен път на една сцена са Слаш, МакКейгън, Гилби Кларк и Мат Сорум заедно с Аксел Роуз. От 1994 до 1997 г. след много противоречия, временни раздели и прекратявания на договори, от оригиналния състав на групата остава само Аксел Роуз. През 1999 г. Geffen Records издават албум “Live Era: ‘87-‘93” – колекция от изпълнения на живо от различни концерти по време на турнетата “Appetite For Destruction” и “Use Your Illusion Tour”. През 2002 г. след три появи в Азия и три в Европа, Guns N’Roses тръгват на турне в Северна Америка, наречено “Chinese Democracy Tour” – свирят на 16 концерта, а други 16 се отменят. След като не успяват да се появят на “Rock In Rio – Lisbon” през 2004 г., през лятото на миналата година групата обиколи 18 европейски държави и пя пред повече от 700 хиляди души на 33 концерта. От септември до декември “Chinese Democracy Tour” продължи в Северна Америка, а през април и май 2007 г. Guns N’Roses ще бъдат в Япония и Южна Африка.

КУХНЯ – мейкинг – “звукът на един концерт”

От 24 октомври до 20 декември миналата година Щатите и Канада бяха “залети” от поредната доза подготвително турне за “Chinese Democracy”. На сцената на 5-те подгряващи и 32-тa състояли се концерта, са били осем души – Дизи Рийд и Крис Питман на клавишни; Робин Финк, Ричард Фортус и Рон “Bumblefoot” Тал на китари; Томи Стинсън на бас и Франк Ферер на барабани. Тоби Франсис е човекът, отговорен за начина, по който звучи Guns N’Roses още от края на 80-те години. Той си спомня, че са били на турне с Aerosmith, а Guns N’Roses са ги подгрявали, след което са “експлодирали” на световната музикална сцена. “Музиката им е направо неземна; въпреки разликата в членовете на групата, магия все още съществува!” Тоби обръща внимание на факта, че и днес, както преди 20 години, той отново работи с най-добрата озвучителна техника за рок-музика. Единствено управлението й е светлинни години напред! Конзолата, която Франсис е адаптирал, е най-аналогово-звучащото цифрово управление, което той може да пожелае. Опитва се да предаде от силата на старите хитове върху новия материал от “Chinese Democracy”, който също е изпълняван по време на турнето. Тоби управлява по 80 колони, плюс 16 спомагателни за всяка страна на сцената. Заради прочутата неизвестност, комбинирана с непредвидими действия по време на концерти на Guns N’Roses, отговорността за мониторите са разделени на две – Анди Ебърт отговаря за нуждите на групата, а Джон “Елмо” Шелдън – за онова, което чува господин Роуз! Всяка вечер се работи без ред на изпълненията – структурата на шоуто може и да е една и съща, но за песните се решава в момента. Звукоинженерите научават това от стратегически поставени микрофони. Анди Ебърт работи през цялото време с вокалните микрофони и прави корекции. На сцената повечето от тях са “Шур”, осигурени с кабели, с изключение на микрофона на Аксел, който той всяка вечер хвърля в тълпата! Фортус и Тал използват китари с предаватели. Другият инжинер Джон Шелдън е избрал специална честота за микрофона на Аксел, за да избегне допълнителен шум – като ревяща тълпа, барабанен ритъм! За да не се объркват видовете информация в радио-полето над всеки концерт, двамата инженери Шелдън и Ебърт са си разделили честотите – безжичните системи на Шелдън са под 500 мегахерца, а тези на Ебърт са между 600 и 700 мегахерца. И тъй като всяка вечер е различна от предишната, Шелдън “оцелява” благодарения на стратегията, която си е изградил. Той знае, че трябва да е изключително спокоен и да очаква нещо да се случи – защото “нещото” винаги се случва. През цялото време е във връзка с Аксел и има подготвен план, резервен за резервния план и за подсигуряването на всяка ситуация, която би могла да изникне.

СПАЛНЯ

Аксел Роуз – Уилям Брус Роуз Джуниър е роден на 6 февруари 1962 г. в Индиана, САЩ. Започва да пее в църква на 5 години; баща му напуска семейството, а Уилям има ужасни спомени и от него, и от втория си баща. С представата, че домашното насилие е нещо нормално, с над 20 ареста за пиянство и вандализъм като тийнейджър в родния си град Лафайет, и след като са се сприятелили с Изи Страдлин, Уилям заминава за Лос Анджелис да става рок-звезда. През лятото на 1985 г. Guns N’Roses вече е факт, но момчетата умират от глад. След като подписват договор с Geffen Records и издават през 1987 г. “Appetite For Destruction”, групата е на върха на рок-класациите с “Welcome To The Jungle”, “Paradise City” и “Sweet Child O’Mine” – разбира се, благодарение и на уникалния глас на Аксел! Пристрастеността му към алкохола обаче е една от причините за неуспешните му интимни връзки – кратка женитба с Ерин Евърли и няколкогодишна връзка със Стефани Сеймур. С нови музиканти около себе си, Аксел продължава да поддържа изкуствено интереса към бандата – с концертни появи и обещания за все още неиздадения нов албум “Chinese Democracy”.

Слаш - Соул “Слаш” Хъдсън е роден на 23 юли 1965 г. в Хампстед, Англия – баща му е английски евреин, майка му е цветнокожа американка. Соул учи в гимназията “Феърфакс”, Лос Анджелис заедно с Лени Кравиц, а след развода на родителите си се премества да живее при баба си. Тя му дава китара, когато е на 15 години, той напуска училище точно преди да завърши и заедно с приятеля си Стивън Адлър свирят в различни групи. Слаш се запознава с Аксел Роуз през 1984 г., а останалото – както се казва – е история. Къдравата му черна коса, увенчана с цилиндър и вечната цигара, която виси в едното ъгълче на устата са запазена марка – дори и когато се клатушка пиян по сцената, за да получи през 1990 г. една от Американските музикални награди! Според Слаш една от основните причини за неразбирателството му с Аксел е желанието на групата да свири хард-рок от 80-те, докато Роуз искал да наложи звучене в стил “прогресив рок”. Слаш официално напуска Guns N’Roses през 1996 г., особено след като без негово знание Аксел добавя ехо към китарната му партия за “Sympathy For The Devil” (техният кавър на песента на Rolling Stones) с изпълнение от Пол Тобиас. Признат с виртуозното си китарно майсторство, Слаш работи с Майкъл Джексън по албума му “Dangerous”, участва в много благотворителни концерти за различни каузи. През 2002-2003 г. той, Дъф МакКейгън и Мат Соръм, плюс Дейв Къшнър и вокала на Stone Temple Pilots - Скот Уейланд създават “Velvet Revolver”. През лятото на 2004 г. излиза първият им студиен албум “Contraband”. На 17 януари 2007 г. Слаш получи звезда на РокАлеята на Славата в Холивуд, до легенди като Джими Пейдж и Еди Ван Хален...

Дъф МакКейгън - Истинското му име е Майкъл Андрю МакКейгън. Роден е на 5 февруари 1964 г. в Сиатъл, щата Вашингтон. Той е най-малкото от осемте деца в семейство, в което всеки свири на някакъв инструмент. На 19 години заминава за Калифорния в отговор на обява на група, която си търси бас-китарист – и се среща със Слаш и Стивън Адлър, но на Road Crew (групата на Слаш) не й е писано да просъществува. След създаването на Guns N’Roses, Дъф не се отказва от пънк-рок пристрастията си и допринася за богатото звучене на групата. През 1994 г. оперират панкреаса му и разбира, че ако не прекрати употребата на алкохол, до месец ще е мъртъв - оттогава Дъф е трезвен. През 80-те и 90-те години той има два брака, завършили с развод. През 1997 г. Сюзън Холмс го дарява с дъщеря, а през 2000 г. и с още едно момиченце. Дъф е последният, който напуска Guns N’Roses през 1998 г. След участие в няколко банди и специално събирани “супер-групи” (като “Neurotic Outsiders”), от 2002 г. Дъф е във “Velvet Revolver”, а вторият албум на групата “Libertad” се очаква да излезе през 2007 г.

Стивън Адлър – Той е роден на 22 януари 1965 г. в Кливланд, Охайо; още в детството му семейството се премества в Лос Анджелис. Още 12 годишен, стават добри със Слаш. Адлър свири на барабаните в първите три албума на Guns N’Roses – “Live ?!*@ Like a Suicide”, мултиплатинения “Appetite for Destruction” и “G N' R Lies”. През 1989 г. Стивън се бори с наркотичната си зависимост, и според Аксел Роуз групата записва “Civil War” с над 60 дубъла заради факта, че Адлър не е в час зад барабаните! Зависимостта му така пречи на работата, че по време на записите на “Use Your Illusion” окончателно е заменен с Мат Соръм. Година и половина по-късно групата напуска и Изи Страдлин, който е съгласен с феновете на Guns N’Roses, разделени на лагери според това дали предпочитат барабаните на Адлър или Соръм. И според Страдлин замяната на Адлър променя звученето на Guns N’Roses от “хард-рок” (в “хеви метъл”. През 1997 г. приключва делото на Адлър срещу Guns N’Roses – той получава 2 милиона и 250 хиляди щатски долара обезщетение плюс 15% от правата върху всичко, което е записал с групата.

Изи Страдлин – Джефри Дийн Избъл е роден на 8 април 1962 г. в Лафайет, Индиана. Първите му музикални любимци са Алис Купър, Led Zeppelin, Rolling Stones и баба му, която също има група. Родителите му купуват барабани и чак през 1983 г. той се преориентира към китара. В гимназията започва да свири с приятели, сред които е и Аксел Роуз. В средата на 80-те години Изи вече изглежда така, както е познат на феновете и свири на китара – като истински последовател на идола си Кийт Ричардс. По време на турнето с Aerosmith през 1988 г. Страдлин окончателно решава, че трябва да се “изчисти” от зависимостите си; привлича внимание като “най-тихият” в “най-опасната група на света” – особено по време на продължителното “Use Your Illusion Tour”. С жена си, шведката Аника и кучето си, той пътува в отделен автобус от концерт до концерт. Напуска групата през ноември 1991 г., по средата на същото турне. През 1993 г. за кратко заема мястото на своя заместник в Guns – Гилби Кларк, за да се реализира европейско турне, и после отново се връща към хобитата си. Живее в Индиана, до дома си е построил писта, обожава моторите и състезанията. След като напуска Guns N’Roses през 1991 г, Страдлин издава 6 албума, което потвърждава способностите му като автор на песни. Страдлин се появява през миналата година на няколко от концертите на Guns N’Roses, подготвящи излизането на “Chinese Democracy”. Двамата със Стивън Адлър са привърженици на евентуално обединение на оригиналните членове на Guns N’Roses, за което очевидно трябва да се превъзмогнат враждебните отношения основно между Слаш и Аксел Роуз...

ДНЕВНА – клип

Губим хиляди ценни минутки в чакане на градския транспорт или асансьора, в очакване на лятото, за да отидем на море... Повече от 10 години “чакане”, просто, за да се появи един албум, това вече е прекалено. На Аксел-фанатиците и Guns N’Roses-маниаците никак не им е лесно. “Chinese Democracy” със сигурност е най-дългоочакваният запис в историята на рок-музиката. За този период в продукцията са вложени около 13 милиона долара, което прави албума най-скъпия нереализиран албум на всички времена. Истерията на феновете е предизвикана от официални и неофициални анонси, обявяващи излизането на "Chinese Democracy", които в последствие се оказват измислици. И така години наред. Последствията са десетки закрити фен-сайтове посветени на групата, в знак на протест поради “липсата на уважение, яснота и лоялност”. Преди няколко месеца Аксел Роуз уволни дългогодишния си мениджър Мърк Мъркюриадис, заради разногласията им около албума. На 23 февруари официално е обявено, че дългоочакваният албум е завършен на ниво записи, и в момента групата се е отдала изцяло върху “смесването” му. Една колкото радостна, толкова и разочароваща новина, тъй като датата 6 март - предвидена като денят, в който милионите фенове най-после ще чуят парчетата в “Chinese Democracy”, се оказа непостижима. В отворено писмо към почитателите си Аксел се измъква с простичките думи “Искрени извинения и дълбоки благодарности. Бог да ви благослови! Искрено ваш, Аксел Роуз”. Има известни разногласия относно броя на песните, които ще съдържа албумът. През 2002 г. в Лондон, Роуз съобщава, че парчета ще са от 8, до 10 с бонус записите, а през ноември 2004 г. басистът Томи Стинсън в интервю пояснява, че съдържанието е от “десет или единадесет” песни. Междувременно четири песни от “Chinese Democracy” “изтекоха” в Интернет преди около година - “There Was A Time” (TWAT), “The Blues”, “I.R.S.” и “Better”. И докато момчетата от GNR се бавят с години да издадат албума, други групи се опитват да откраднат името на тяхната “неродена творба”. През 2003 г. The Offspring съобщават, че ще назоват своя следващ албум “Chinese Democracy”. Вокалистът на групата Декстър Холанд коментира: “Който дреме, губи!” През 2005 г. британската готик-банда Nosferatu обяви, че “Chinese Democracy” е работно заглавие на техния пети студиен албум, но през октомври същата година, групата съобщава в официалния си сайт, че сменя заглавието – били са сплашени от адвокатите на Аксел. Намеренията на The Offspring са провалени поради същите причини. Все още не е ясно докога ще се проточи появяването на новия албум. Той ще бъде и първият, който Guns N’Roses ще издаде след далечната 1993 г., когато излезе колекцията “The Spaghetti Incident?”.