Какъв ли не го наричаха – неостаряващ, неустрашим, пълен с енергия, майстор в оцеляването... Истината е една – син поглед и леко кривнала, иронична усмивка. Никой не може да го сбърка – дори и на възраст Харисън Форд си е Харисън Форд. Приключенията на доктор Джоунс този път са в джунглите на Перу – изчезнал череп трябва да бъде върнат на мястото му в Акатор (Ел Дорадо). Безмилостен отряд руски агенти, начело с любознателна любимка на Сталин (Кейт Бланшет) вървят по петите на Индиана, за да се доберат до свръхестествени знания, с който може да ги дари тайнствения кристален феномен. В гонитбата се включват младока Мът (Шая Лебоф се пробва да кара мотор досущ като Марлон Брандо), майка му Мериън - старата сърдечна тръпка на Инди (Карън Алън) и професор на по-преклонна възраст от главния герой (Джон Хърт). Колкото и забележки да имаме по него, филмът събужда познатото старото чувство на гъделичкане в стомаха, в самото начало – та-та-рам-та, там-та-ра, и мелодията на Джон Уилямс те кара да подскочиш на седалката, защото... Не се съмнявайте, Инди може да оцелее и след мини-атомна бомба – буквално! Бързите реакции в рискови моменти винаги са му били специалитет. Както режисурата - на Спилбърг. Обещанието е спазено – четвъртата част носи духа на предишните, не е прекалявано (много) със спец-ефектите, и резултатът е приключенско кино, каквото всички очакваха. То може и да не е по вкуса на по-младите зрители, но затова пък феновете се забавляват страхотно! Знаем го от личен опит!
Няма коментари:
Публикуване на коментар