Дързост, хазартна страст, премерено нехайство – Тери Гилиам опасно жонглира и именно с тяхна помощ изгражда поредната си философска притча. Сериозно намигване към човешката ненаситност, шеговит упрек към жаждата за величие, разрез на „ин-ян”-а на егоистичното, себелюбиво „аз”, което се крие във всеки от нас... Дръзки идеи, родени от уникалното въображение на Гилиам; хазартна надпревара с несгодите около работата по филма; нехайното подхвърляне на образи и истини, които, подобно огнени стрели, подпалват мислите на зрителите – невъзможно е да останеш безразличен в калейдоскопа на този „имагинариум”. Смъртта на Хийт Леджър променя кардинално съдбата на филма. След неизбежното подозрение, че и този Гилиам-проект е пред провал, се ражда прозрението, че в дебрите на съзнанието е възможно всичко. И се появяват другите образи – за Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фарел е чест, привилегия и приятелски дълг да продължат ролята на нехайния, дързък хазартен тип Тони. Кристофър Плъмър и Том Уейтс създават прекрасен дует – в основата на странните пътешествия из фантастични светове е сделката, която доктор Парнасъс (Плъмър) сключва с Дявола (Уейтс) и надиграването по между им изглежда безкрайно. Актьорска класа, сюжетна виртуозност, ефектна намеса на CGI-майстори и режисьорска упоритост, споени с много късмет, създават неповторимата филмова конструкция. От върха й Тери Гилиам уж нехайно подхвърля дръзката идея: „Нищо не е вечно... Дори и смъртта...” Обзалагам се, че е прав!
p.s. Ако не се убедите лично, гарантирано ще съжалявате поне до края на вечността...
Няма коментари:
Публикуване на коментар