“Джазовият певец” и Ал Джонсън

Надали има почитател на киното по света, който да не знае кой е първият музикален филм. Въпреки, че “звукови” експерименти се правят още от началото на миналия век, чак през 1926 г. “Уорнър Брадърс” (Warner Bros.) пускат “Дон Жуан” – първия филм със системата “Витафон” (Vitaphone), която обаче използват за музика и звукови ефекти. Със “Джазовият певец” нещата стоят по различен начин – в продължение на общо около 20 минути изпълнителят на главната роля Ал Джонсън пее песни и с присъщата му естественост дори казва реплики в кадър!

Останалото – както се казва – е история. Зрителите очакват нови забавления, за филмовите компании се откриват нови възможности. Не всички и не веднага “превключват” на вълна “звуково кино” – дори заради факта, че бюджетът се удвоява! “Уорнър Брадърс” и “Витафон Корпорейшън” влагат във “Джазовият певец” 500 хиляди долара, а печалбата е над 2 милиона и 500 хиляди! Надминат е по популярност от “Пеещият глупак” (отново с участието на Джонсън) чак през следващата 1928 г. С “Джазовият певец” започва и ерата на музикалните филми – мюзикълът е хит на Бродуейска сцена две години преди да се появи на екран, с Джордж Джесел в главната роля, но когато му предлагат да се снима, той отказва. На негово място е ангажиран човекът, наричан от няколко поколения “най-великия шоумен” – Ал Джонсън.

Кариерата му започва в началото на 20 век, през 1912 г. вече е “Кралят на Зимната градина” – театър на Бродуей, в който той изнася написани специално за него шоута в продължение на повече от 20 години. Всички познавачи от епохата твърдят, че образа на героя в “Джазовият певец” е само бледо копие на магнетичното, наелектризиращо излъчване на Джонсън, с което той пленява публиката. Роден в Литва, на територията на Руската империя през 1886 г., той и семейството му емигрират в Щатите. След смъртта на майка му, Ал намира утеха и вдъхновение в театъра. Заедно с по-големия си брат изнасят представления пред американските войски, подготвящи се за Испано-Американската война през 1898 г. Следват вариететни представления и участие във водевилни шоута, които постепенно създават ореол от слава за невероятния майстор на забавлението, в който се превръща Ал Джонсън.

Очевидци твърдят, че той притежавал способността да накара всеки зрител в залата да повярва, че пее специално за него. Доказва таланта си на певец в поредица от “говорещи” филми на “Уорнър Брадърс” и популярността му расте с броя на хитовете, които издава. Джонсън е първият изпълнител, продал повече от 10 милиона плочи! Въпреки, че до средата на миналия век не е съществува официална класация за продажби на списание “Билборд”, според един от специалистите по архиви там, Джонсън притежава 23 хита № 1 в кариерата си. През 1948 г., когато Франк Синатра, Бинг Кросби и Пери Комо са вече имена и се радват на завидна слава, “Варайъти” обявява резултати от гласуване за “Най-известен изпълнител” – и това е Ал Джонсън!
С филмите за живота му “Историята на Джонсън” и “Джонсън пее отново” (1946 и 1949 г.), той става близък на още едно поколение. По време на Втората световна война заминава за Африка и Сицилия – за да забавлява американските войски, но маларията и пневмонията са безпощадни. Въпреки лекарските съвети, през 1950 г. тръгва за Корея със същата цел, но сърцето му вече дава признаци на изтощение. Същата година през октомври то спира да бие - от света си отива “най-великия шоумен на всички времена”. През втората половина на 20 век споменът за него все повече избледнява. Може би това се дължи отчасти на расовия скептицизъм към шоутата, в които се играе с “черно лице” (грим, използван във водевила, наследство от “минестрелния” театър – американско забавление от 19 век с комични скечове, танци и музика, историите обикновено са от живота на робите-негри в Щатите). Но в 20 век това вече съвсем не е проява на расизъм, а просто театрален прийом, понякога маска – за да бъдат актьорите още по-непосредствени!

Въпреки времето, публиката и шоу-бизнесът се стремят да не забравят своите кумири. Джонсън притежава три звезди в Алеята на славата в Холивуд – за приноса му към киното, към звукозаписната индустрия и към радиото! Въпреки отминалите години, талантът, който Ал Джонсън дарява на света, е признат от много велики личности – според Чарли Чаплин това е най-магнетичния шоумен; за Бинг Кросби, Франк Синатра, Джуди Гарланд, Елвис Пресли, Джери Лий Луис, Мик Джагър, Род Стюарт, Дейвид Боуи – той е вдъхновение. “Джазовият певец” и Ал Джонсън са сред безспорните доказателства, че киното може да създава звезди, и звездите – да правят кино!

(списание Екран, февруари 2007)