Факт е, че точно преди век е поставено началото на цветната фотография. Днес не можем да си представим филм без специални ефекти, изумително качество на звука и визията. В дъъългата вече лента на киноисторията има доста важни „кадри”, които си струва да върнем обратно. Например “Метрополис” на Фриц Ланг е създаден в далечната 1927 г. и с основание е смятан за първия фантастичен филм.
Специалистите твърдят, че никоя друга кино-творба не предизвиква до такава степен времето – не забравяме, че преди 80 години компютърът не съществува, за да е в услуга на човешкото въображение! Създадени са образ на футуристичен град, герои и история, към които много филми правят реверанси.
В основата на сюжета е идеята, че в не толкова далечно бъдеще обществото на Метрополис е разделено на „мислещи” и „работещи”. Двете касти не могат да съществуват поотделно, но живеят в различни реалности – над и под земята. Ражда се бунтовна мисъл в една от „работничките”, ражда се и чувство, но контакта между враждебни общности неизбежно води до драматични последствия. Независимо от празнотите във филма, (достигналите до настоящето метри филмова лента съвсем не са оригиналната му версия; според самия Ланг тя е съществувала само в годината на създаването му, и след това започват да липсват парчета), независимо от пропуските в сюжета, образите и визуалното решение е толкова завладяващи и въздействащи, че цялото филмово войнство признава „Метрополис” за една от най-великите и значими кино-творби на всички времена. Често през годините се срещат филмови вариации на подобен сюжет, с фантастичен елемент, с футуристична визия. 
Ланг влага много енергия в “Метрополис” – заснет е за повече от година и е един от най-скъпите филми за времето – 5 милиона марки. Статистите в него са около 37 хиляди души, а биографите на режисьора твърдят, че подхода към тях е доста жесток – по-скоро като към реквизит, отколкото като към живи същества. Дори сравняват отношението на Ланг с това на злодея в собствения му филм! Въпреки, че режисьорът смята „Метрополис” за анти-авторитарен, световно известен факт е, че това е любимия филм на Адолф Хитлер.
Нацистите толкова го харесват, че лично Гьобелс през 1933 г. предлага на Фриц Ланг да оглави Германския филмов институт. Режисьорът отговаря, че му е нужно време за размисъл, тайно превежда част от финансите си в чужбина и бяга в Париж. След около година се премества в Щатите и подписва договор с „Метро Голдуин Майер”. Там също успява постепенно да се сдобие със слава на диктатор, но не умишлено – дори недоумява защо някои от актьорите отказват да работят с него. 
Може би заради дългите часове, прекарани от статистите на „Метрополис” в студената вода на потопа във филма; или заради истинските пламъци около героинята Мария. Но освен с трудния си характер, перфекционистът Ланг е известен и с детайлното изпипване на специалните ефекти – доколкото специални са могли да бъдат те през 1927 г. Творение са на Южен Шефтан, който успявал да снима заедно хора и макети с помощта на огледала и отражения, вместо да комбинира кадри при проявяване и копиране. За част от ефектите е отговорен и оператора Карл Фрюнд – вече употребената лента е била пренавивана обратно в камерата и с нея се е снимало веднага още веднъж... и още веднъж... и така – до 30 пъти! 
Част от експозициите с много слоеве и елементи са получени именно по този начин, а не в лабораторията. Въпреки, че през годините е изгубена една четвърт от филма, дигиталното реставриране в днешния му вид през 2001 година е извършено по най-добре запазените копия. За да се запази енергията на тази удивителна творба. За да е ясно и на бъдните поколения, че в зората на киното също е имало творци с мисъл, фантазия и съзидателна дързост. И съвсем неслучайно именно „Метрополис” е първият филм, записан в регистъра на ЮНЕСКО „Памет за света” в началото на 21 век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар