Отражения...

Помните ли онзи кадър с полутъмна стая, една слаба фигура и отсечените й жестове пред мътно огледало, поставено на отсрещната стена? Сниман е преди повече от 30 години от Мартин Скорсезе – когато и той, и Робърт де Ниро (въпросната фигура) са били млади, ентусиазирани кинаджии (на по 30 години), и са искали да разкажат историята на един особен тип - шофьор на такси. После филмът се е превърнал в “крайъгълен камък” за криволичещата история на киното, но отражението на Травис, чиито поглед пронизва зрителите, остава задълго в спомените им. Може би защото търси себе си в огледалото на реалността?

Оказва се, че образът, роден от пречупването на светлината в стъкло със сребърно покритие, може да бъде важен герой във филмовите истории. Погледите в огледало могат да са драматургичен похват за забавяне на действието, за акцент в развитието на фабулата, за момент на концентрация. Много често в жанра “екшън” се разчита на изпитани прийоми за нагнетяване на напрежението и ускоряване на действието. Това важи с пълна сила при преследванията с коли – неизброими са филмите, в които погледът в огледалото за обратно виждане изиграва ВАЖНА роля за гонитбата.

Дебютът на Спилбърг “Дуел” е емблематичен в това отношение – една муцуна на камион без намек за водач подтиска и ужасява с неизменното си присъствие, дори и като отражение.  10 години по-късно Спилбърг заснема “намигване” към самия себе си - с пустинното преследване в “Похитители на изчезналия кивот” – Индиана Джоунс успява да зърне в огледалото само муцуната на нацисткия камион зад себе си! Отраженията се използват и като украшения в разкадровката, а самите огледала често служат за разчупващ елемент в сценографията на филмите. 

Не е случаен фактът, че една от стените в стаята на Кристин във “Фантомът на операта” е огромно огледало – вглеждайки се в своя образ, младата красавица открива своя учител, а той открехва прохода към тайнствения свят на неговата “Музика на нощта”. Режисьорът Джоуел Шумахер явно държи на визуалните акценти – особено в този филм, затова и не се отказва от Огледалната стая за един от дуелите между Фантома и Раул. Играта на образите, на светлините, изкривяването на пространството са приложени с вкус, чувство за мяра и се превръщат в акцент, достоен за внимание в нашата “огледална” тема. Лесно е да се докаже, че с толкова много приложения красивите пособия са много повече от обикновен АКСЕСОАР. 

Понякога в огледалото може да е скрит другият образ – Джейсън Борн очаква отговор от отражението си на важния въпрос “Кой съм аз?”; в “Мементо” изтерзаният и измъчен Гай Пиърс пронизва с изпитателен поглед огледалото в мизерната мотелска стая, с надежда да види себе си! Предвкусвайки своите 15 минути слава, друг герой на Робърт де Ниро се упражнява в красноречие със своето огледално “друго аз”.  Ако искаш да си убедителен – добре е да практикуваш първо със себе си. Може би затова в “Лунатици” Шер сяда пред огледалото във фризьорския салон, склонила да махнат “това грозно сиво” в косите й, а малко по-късно разглежда с интерес своята променена героиня и с грациозно движение поставя акцент от червило върху устните си. Безспорно е едно – никога няма да приключи препирнята дали мъжете или жените ползват по-често огледалото – с други думи, кой повече държи да види отражението си, кой е по-суетен. В нашия случай с киното няма закономерност или съотношение – използването на този изключително нужен аксесоар зависи от ситуациите, заложени в сценария, и режисьорското решение. Например героинята на Анди Макдауъл в забавния “Четири сватби и едно погребение” можеше да заведе Хю Грант на ресторант, вместо да го ползва като консултант в избора си на сватбен тоалет – но уви, човекът стиска зъби и издържа многобройните й преобличания, при това пред голямо огледало – за да е по-обективна оценката! 

Доста голямо огледало става свидетел и на нестандартното държане на един английски политик, който се отпуска пред почти непознатата си дъщеря-тийнейджърка (пристигнала ненадейно от разкрепостените Съединени Щати) и завихря буен танц – при това ролята е поверена не на кой да е, а на самия Колин Фърт! Невероятно – но факт! Споменавайки почти приказните истории, които неизбежно присъстват в кино-репертоара, няма да подминем приключенията на голямото рисувано зелено чудовище Шрек – та нали именно известното вълшебно огледало показва принцесите, които са “в наличност” и чакат да бъдат спасени?! 

Въпреки, че мащехата на Снежанка го е научила да се съобразява с конюнктурата и да възхвалява красотата на владетелите, застанали пред него, то не се стърпява да изкаже собствените си предпочитания към Фийона. 

И докато сме още на територията на приказките, трябва задължително да погледнем в Огледалото “Еиналеж”. Пред него застава Хари Потър още през първата си година от учението в Хогуортс и открива, че образът в него е на най-дълбокото, най-горещото сърдечно желание - изкусната вълшебна рамка огражда лицата на родителите му. Тайнственото огледало играе важна роля и в спасяването на философския камък от стремленията на вечното зло – лорд Волдемор. 

В една съвсем различна сага, сдобила се с превъзходен кино-епос, друго въплъщение на мрака – Окото на Саурон, се появява ненадейно пред  Фродо в Огледалото на Галадриел. Владетелката на елфическата страна Лориен поставя пред изпитание Носителя на пръстена – показва му минало, настояще и бъдеще в кристалната вода на магическия сребърен купел... Безкрайно много са отраженията, които пресичат лъчите светлина – и оставят следи върху филмовите ленти. Приказни или реални, прекрасни, страховити, весели, навъсени, свежи и унили – палитрата от образи е почти необозрима. Сред тях има и забранени – подобно на героя на Никълъс Кейдж в “Град на ангели”, застанал до момичето на Мег Райън - той не вижда себе си в огледалото, защото... притежава безсмъртие. Сред  запомнящите се огледални образи е вписан и друг герой на Никълъс Кейдж, в компанията на Джон Траволта – двамата смъртни врагове от страхотния филм на Джон Ву “Лице назаем”. 

Съвсем не случайно режисьорът е решил да изгради кулминацията около екшън-сцена и... огледало с две лица. Героити с разменени самоличности – и външен вид - се озовават от двете му страни и всеки с огромно удоволствие се прицелва в образа на другия с емблематичната реплика “Ще те убия!” Тези думи са отправени към отраженията и към противника отвъд, и ако куршумите им успеят да пробият огледалото – истинският враг ще падне мъртъв! Тази сцена е толкова страхотен пример за елегантна, изкусна и свръх-въздействаща метафора, че чак тръпки те побиват!... Помислете само - колко често сте поглеждали в огледало и сте поисквали отражението, което виждате, да изчезне?... Вместо да се отдавате на неразумни фантазии – отидете на кино! За да си поиграете с образите...

(сп. “Екран”, юни 2005)