Къщите за книги в услуга на киното

Тихо проскръцва тежката дървена врата... Млечнобял лъч светлина се прокрадва по пода... Още малко и... книгите ще усетят посетителите, залите ще се напълнят с хора, към рафтовете ще се протягат любознателни ръце, а очите ще поглъщат жадно милиардите думи. Намираме се в БИБЛИОТЕКАТА – скривалище за неуверените, хранилище на знания за любопитните, тайнствен портал между световете за авантюристите и... удобен сюжетен аксесоар за кинаджиите.

Вековното човешко познание, подвързано в книги и подредено в лавици, заразява със своето спокойно величие, внушава респект. Библиотечните хранилища притежават тайни – опасни за непосветените, предизвикателни за неустрашимите. Сред последните кино-герои попада брат Уилям от Баскервил, който търси истини в лабиринта на манастирската библиотека от “Името на розата”.

Доста години по-късно отново Шон Конъри облича кожата на друг почитател на книгите – писателя Форестър. Убежището му от света, обречен на промени, е скромен апартамент, претъпкан с книги, и именно там неговият млад цветнокож ученик открива магията, заключена в писаното слово. Двамата изграждат мост за общуване и взаимно си помагат в сложния лабиринт на човешките взаимоотношения.

Личната библиотека, пазителка на ценни съкровища, е любимо място за уединение и за доктор Джоунс-старши (в ролята е отново неуморимият шотландец!). Но по-важният момент в третата част от приключенията на чаровните археолози е разгадаването на следите към Свещения граал – съвсем не случайно Индиана попада на тях в раннохристиянски храм, превърнат във Венецианска библиотека. Една читалня в Монреал пък е мястото за размисъл за героя на Лотар Блюто – Даниел, нагърбил се с почти непосилната задача да разкаже истината за последните дни на Христос в невероятния филм на Дени Аркан “Исус от Монреал”.

Изолираната затворническа библиотека в “Изкуплението Шоушенк” става пристан за отчаянието на невинния герой на Тим Робинс, а високо интелектуалните му задължения “по вътрешен правилник” се превръщат в трамплин за плановете по пътя към заветната свобода.

В една уютна читалня, някога след бъдещето на утрешния ден, две млади души посрещат апокалиптична реалност според авторите на поредната супер-продукция от холивудския конвейр. Филмите, произведени с щампата “екшън за ширпотреба”, може би се отличават по известни вариации в сюжетите, но поразително си приличат в използването на шаблони, и дори аксесоари! Например - сборният пункт за “раздаване на задачки” на малките послушни “ангелчета” е именно библиотека, а сред томовете ценна литература звучи отчетливо гласа на Чарли.

Сръчната секси мацка Лара Крофт пък има аристократично минало, внушително имение и още по-внушителна библиотека. Добре подвързаните томове не са само красив интериор стават и за упражнения по мятане на остри предмети от собственичката – особено преди началото на поредната мисия. Във втората приключенска история на Стивън Сомърс за възкръснали египетски мумии, преследвачите на Брендън Фрейзър и Рейчъл Уайз така вандалски опустошават семейното им гнездо, че разпердушинването на библиотечните рафтове може да съперничи само на пукотевицата в “Лигата на необикновените”.

Вярно – книгохранилището тук е доста по-внушително, има простор за размах на картечния откос, а и героите разполагат със стълбички на колелца за разнообразяване на гонитбата покрай “високите етажи”, плътно изпълнени с ръкописи. Може да ви се стори странно затварянето на екшън-сцена в ограничено пространство, но авторите са готови на всичко, за да фокусират вниманието на зрителите. 

Затова ще изглежда все по-старомодна идеята за изолиране от света в уютната самота на семейната библиотека – такава е реакцията на Рет Бътлър в “Отнесени от вихъра”, когато умира от страх за живота на своята ненагледна Скарлет О’Хара!

Един прекрасен нискобюджетен филм буквално “прелетя” по екраните у нас преди няколко години – може би затова малко хора успяха да спрат поглед в героите му, да поемат дъх и да се насладят на увлекателната история на Лоне Шерфиг. Светът на братята Харбър и Уилбър (който много иска да умре) изпитва неотложна нужда от подреждане – също както фамилната им прекрасна книжарница за стари и ценни издания. Тя играе важна роля във филма – сред лавиците с томове литература се завихрят любовта, състраданието, нежността и сърдечната грижа, за да се превърнат в лечебен елексир за душите на героите.

Друга малка книжарница, “точно зад ъгъла”, е принудена да изпразни рафтовете си с увлекателни книги за деца, защото правилата на големия бизнес са безпощадни, не се съобразяват с традициите и никакви скрупули не могат да ги спрат. “Имаш поща” на Нора Ефрон носи скромното етикетче “романтична комедия”, но всъщност е реквием за специалното отношение към книгите, присъщо на фамилните традиции в книжарството и великодушно забравено в миналото...

Тъжна констатация, особено ако си спомним как светът Фантазия в “Приказка без край” зависи само и единствено от желанието на хората да творят добро, като дават простор на въображението си. Съвсем не случайно Бастиян попада в онази книжарница със странния дядо-библиотекар, който уж неволно приковава вниманието му с тайнствена книга – героите в това приключение може да бъдем самите ние, ако не забравяме, че с всяка мисъл добавяме още цвят в палитрата на нашия свят... И това се случва не само на кино...

(сп. “Екран”, август 2005)