МАСКИраното КИНО

Един деликатен, изискан жест поставя домино. 
Ръка в сатенена ръкавица държи маска пред лицето. 
В калейдоскопа от кинообрази изникват всякакви герои, които махват за поздрав, и отминават – 
и всички са със странни лица, със скрити черти. 
Маската се оказва полезен аксесоар в филмовите истории...

Може би защото повечето от тях разказват приказки. Или поне в основата на историите им се е скрила по някоя приказка. Добрият герой, който защитава по-слабите, неизменно присъства в сюжета. Той обикновено се влюбва в знойна красавица, тя отвръща на чувствата му, и заживяват щастливо до края на дните си! Героите от филмите за Зоро са доказателство, че формулата работи безотказно.

Маската се притича на помощ и когато е необходимо онагледяване на абсолютната противоположност на добрия герой – зловещото лицево приспособление в “Мълчанието на агнетата” е поставяно на човек, доказал бързина и безскрупулност, когато решава да захапе... човешко месо!

Маската може да бъде и оръдие на жестока отмъстителност – подобно на тази, която измъчва героят на Леонардо диКаприо в “Желязната маска”. Дюма-баща пише романа си по исторически сведения за тайнствен затворник в Бастилията, носил кожена маска на лицето до екзекуцията си. Маската може да скрие недъг и да даде сили на човека зад нея да изтръгне най-доброто от себе си в името на някакъв идеал – както това става в “Небесно царство”.

Йерусалимският крал Балдуин ІV, изигран от Едуард Нортън, е може би най-добрият образ в целия филм, посветен на  кръстоносен поход през Средновековието. Той носи златна маска, скривайки раните от проказата и младостта си, затова може да си позволи да е безпристрастен, далновиден, щедър и мъдър – истински достоен владетел.Не над сарацини и кръстоносци, а над тъмните подземия в Парижката опера властва друг филмов герой, скрил изкривеното си лице зад атлазената белота на маска.

Години са били нужни на Андрю Лойд Уебър да открие екип от творци, “заразени” с неговата музика и да сътворят на кино още една приказка – за красавицата с прекрасен глас и маскираният “фантом”, жаден за обич и за своята “музика на нощта”. Във впечатляващия филм на Джоуел Шумахер има една много стилна сцена – танца “Маскарад”. Стиховете и музиката са й отредили важно място в действието: Фантомът е част от гостите на тържеството, и след Танца на Маските той диктува правилата на играта!

В подобни маскарадни веселби участват и героите на Милош Форман в “Амадеус”. Но там най-важната маска е човекът с тъмната пелерина, който поръчва последните творби на гениалния Моцарт. С всяка поява на черната маска, сянката на Смъртта се прокрадва все по-уверено, като символ на проклятие...

Съдбата хвърля лоши зарове и за героя на Том Круз – няколко века по-късно, в един от най-оживените центрове на днешната цивилизация, обезобразен мъж се събужда от кома и трябва да започне живота си отначало. Бялата ергономична маска е неговия щит, макар че никой друг не го заплашва в реалността на “Ванила Скай”, освен собствените му демони. Още преди да се роди предположението, че Том Круз е пристрастен към филмите с маски – специално си купува една в “Широко затворени очи” – ще го оправдаем, че аксесоарите не са от значение при избора на роля. Във всички случаи те само допълват нюанси, подчертават акценти, помагат на действието – и на режисьора.

Във филма на Кубрик героят на Круз се поддава на любопитство, което за малко не го убива! Неканен гост, той става свидетел на специални събирания и оргии - високопоставените им гости до един носят маски, защото не могат да си позволят да бъдат идентифицирани като сластолюбци в общество, пълно с морални ограничения...

Лицемерието е основна отличителна черта на почти всички социални структури – от древността до наши дни. Затова не е чудно, че дори във филмите маските се използват или като предпазен щит за героя (който запазва нещо свое, непокварено зад нея), или като унифициране на анонимността (аз не съм аз, това сме ние – онези, които трябва да бъдем според конюнктурата и ситуацията).

В “Стената” на “Пинк Флойд” може да се открие илюстрация на последното твърдение: голямата анимационна карикатура на учителя наподобява чудовищна дървена маска, всяваща страх и отвращение у възпитаниците. Лицата на децата в училището на живота постепенно се превръщат в маски – точно преди да ги натъпчат – като рисувани малки късчета месо в месомелачката на хора. За да станат поредната “тухла в стената”. Защо ли подобна асоциация напомня за гигантската машина на киноиндустрията, захранвана от всякакви сюжети, истории, фабули и идейни нишки?!

Лица – и маски – се размиват пред погледа на зашеметения зрител, който понякога успява да се ориентира в пъстротата, но често се и изгубва сред причудливите образи на Арлекино, Пиеро, Коломбина, Пулчинела и кой ли още не в познатата и вечно нова “Комедия дел арте” на живота... (край на лиричното отклонение ~)

Една уникална политическа алегория, създадена въз основата на комикс и просмукана от бунтовния дух на бъдещето, възроди образа-маска на Гай Фокс и рефрена ‘Remember, remember the 5th of November’, а Хюго Уийвинг се справи повече от вдъхновяващо с „отмъстителната” си актьорска задача във “V като Вендета”. Маските се котират добре и в пародиите.

В нелепите си закачки Братята Уейънс включват и бяла гротескна маска, само и само малко да разнообразят сюжетно историята в “Страшен филм”.

“Маската” пък заплашвала да бъде много мрачен филм на ужасите.

Оказало се обаче, че артефакта от викингите добре пасва на разтегателното, шантаво лице на Джим Кери и филмът се превръща в комедийно събитие! Отраканият маскиран герой е и “другото аз” на мухльото на Кери.

В подобна ситуация изпада героят на Джони Деп в “Новият Дон Жуан” – той носи доминото си, за да се “отлепи” от реалността, с нея успява да прекрачи прага на свободните фантазии.

Какво биха били супер-героите в киното, ако ги нямаше техните маски? С тяхна помощ (и с набор от допълнителни “джаджи”, като пелерини, камшици, свръх-издръжливи паяжинни нишки) обикновените Брус Уейн, Пейшънс Филипс и Питър Паркър се превръщат в нещо МНОГО повече – оживели на екран комиксови образи!

Съвсем същото важи и за четиримата членове на семейство “Феноменалните” – в смисъл, че могат да си сложат черните домина и да се вмъкнат светкавично в специалните костюми, за да се превърнат в ... нещо съвсем различно – дори и за герои на анимационен филм!

При това – доста по-добър (доказано и с два “Оскара”) от новата игрална вариация на тема комикси, с еластични, невидими, огнени и страхотно-силни герои. Във “Фантастичната четворка” маска носи петият герой със свръх-способности – лошото момче, което иска да завладее света и се разхожда с черна дегезировка в стил “Вейдър”.

Но той съвсем не може да се сравнява с първия герой, създаден от Джордж Лукас за неговата 30 годишна сага. Дарт Вейдър е може би най-известният герой в маска! Дори и да не е така, той със сигурност най-популярният “лош” герой, донесъл със самото си съществуване милиони и милиарди долари на всички, свързали живота си с “Междузвездни войни”. Всеизвестен факт е, че актьорът Дейвид Проус е в ролята на Вейдър, и той доста се ядосал, когато разбрал, че гласът му няма да звучи във филма – никой не му бил казал, че ще го дублират!? Оригиналният избор на глас бил самият Орсън Уелс, но впоследствие Лукас се спрял на Джеймс Ърл Джоунс. “Тялото” и “Гласът” на Дарт Вейдър никога не са се срещали на снимачната площадка на “Междузвездни войни” – но затова пък създават един от най-великите символи в историята на киното... Нали всички ние вярваме на Люк, който сваля черната маска, за да види доброто в очите на баща си?...
Оказва се вярно предположението, че маската е полезен аксесоар – дори и в киното, ала винаги е добре да се интересуваме и какво всъщност се крие зад нея... 

(сп. “Екран”, септември 2005, partially-edited version 2011)