Дипли за разгръщане

Една сянка минава пред луната за секунди... Не знаем да потреперим ли от страх или да въздъхнем облекчено. Едното подозрение е, че си имаме работа с митични обитатели на Трансилвания, другото – че някой от прочутите супергерои са решили да поразходят костюмите си, за да ни подсетят, че разполагат с доста АКСЕСОАРИ в помощ на кинаджийското въображение. Пазете си – прелитат мантии и пелерини!

E.T. : The Extra-Terrestrial (1982)

Странен тип аксесоари са те. Подобно на замъците и маските, най-често ги срещаме в истории с приказен или исторически сюжет. Защото във всяка приказка има спомен за отминали времена, а в почти всяка история се съчетава приказното с приключенското и фантастичното. Бърз пример е една сцена от “Извънземното” - малчуганите се опитват да скрият малкия си приятел с помощта на плащ, който да го направи по-човекоподобен. Може би защото са нямали под ръка мантия-невидимка  - като тийнейджърите в Хогуортс.

Sleepy Hollow (1999)

Безглавият конник в “Слийпи Холоу” нямаше да е толкова реален, ако зад гърба му не се развяваше тежко наметало. Страшилището за неумрелите Ван Хелсинг се разхожда със сюртук, който се вее подобно на плащ и (освен че му отива на къдриците) притежава едно важно качество – удобство, съвсем според изискванията за връхна дреха на действащ ловец.

Van Helsing (2004)

Защото главното му занимание е да преследва приказни същества, които страшно си падат по пелерини. Обаче с особен дизайн – задължително черни, по възможност – тежка коприна, подплатени с различни разцветки на пурпура. Тези “изисквания” издават благородния произход на вампирското съсловие, което просто не може да си позволи липса на мантия, и колкото по-червена просветва подплатата, толкова по-аристократичен (дори съблазнителен!) вид придобива приносителя й.

The Mask of Zorro (1998)

Подобен стил на обличане (но не и на държание) може да открием и у героя на Антонио Бандерас – Зоро. Пример за съчетаване на историческа епоха и супер-герой, поредният защитник на слабите и онеправданите има специален “костюм” – широкопола шапка, черно домино и черна пелерина. Естествено, присъства и шпага, на която се набучват всички лоши герои! И мантията получава роля – като елемент от дуелантското изкуство да бъде заблуден врагът, тя често влиза в употреба, принудена от резките движения на собственика си.

Eyes Wide Shut (1999)

Спокойно падащите дипли на пелерината могат да крият странни – и страшни тайни. В “Широко затворени очи” героите на Кубрик се вмъкват в мантии и слагат домина с цел да скрият истинските си “аз”, и маскировката неусетно се превръща в окови – без нея ти си уязвим, раним, безпомощен, защото те познават!

Абсолютно непознат странник, сякаш загърнат в парче от нощта, застава пред вратата на Моцарт в “Амадеус”. Мрачната маска и тежката черна мантия на фигурата излъчват студена заплаха, внушават безнадеждност и трагична предопределеност – геният се среща със съдбата си...

Star Wars: Episode III - Revenge of the Sith (2005)

Далеч в историята на бъдещето, според Джордж Лукас, един канцлер успешно се дегезира на ситски лорд и заблуждава опитни майстори в джедайското изкусво – и то не само благодарение на качулатото си наметало... Един вироглав младеж се втурва към Тъмната страна на Силата и бързо се сдобива с (вероятно) най-популярното черно наметало (след пелерината на Дракула) в историята на киното – това на могъщия Дарт Вейдър.

Star Wars: Episode V - The Empire Strikes Back (1980)

Batman Begins (2005)

Как ли щяха да изглеждат “лошите” герои без своите отличителни знаци – тежките черни мантии? Но не само те са почитатели на чернотата – закъде е Брус Уейн без своя плащ (става и за меко приземяване, както разбрахме от инженерните подробности по конструирането му в “Батман: В началото”)?!

Superman Returns (2006)

Вярно, мантийката на Супермен съвсем не е черна, но е неизбежен аксесоар към костюма на един от супер-героите, спасители на света - без нея силуетът няма да е същия! Пък и няма да отговаря на модните тенденции! Вероятно на тях се подчиняват и авторите на рисувано кино, защото доста приказни герои разполагат с мантии и пелерини.

Aladdin (1992)

Високо в облаците летящото килимче се радва на вятъра в дует с бялата, лека пелерина на Аладин, а черната мантия на Джафар подпира скования му скелет подобно мрачен, дървен ковчег. Наметалата се раздават в зависимост от героите, да си личи от далеч в кой лагер са!

Aladdin (1992)

Трудно е да се отсъди правилно за страховития зъбльо от “Красавицата и звярът” – в по-голямата част от историята той развява гневно пелерина от стълбището до кулата, и обратно. Но накрая коприненият плащ пада плавно и леко, защото “нещото” се превръща в красив и добър “някой” и се появяват бляскави магически фойерверки!

Мантиите, подобно повечето човешки аксесоари, често притежават две лица. И могат да се ползват за какво ли не: одеяние, дегезировка, символ, костюмен елемент, категоризация и оценъчна характеристика на героите – всичко това се крие в диплите на не-обикновените кино-пелерини...

(сп. “Екран”, декември 2005)