31 юли 2010

Усещане

Той отвори очи и си спомни, че трябва да тръгва. За миг изпита подозрение, но тръсна глава и потегли. След първата крачка навън го погълна нощта. Усети меките ласки на тъмнината, почувства топлината на свенливите капки дъжд, пожела си да може да поиграе с вятъра. В този момент го заля вълна от безименен ужас. Чувстваше бунта на своята млада ярост, искаше бързо да открие правилния път, да победи, покори и премаже всеки, който се изпречи на пътя му, но усещането за безсилие сковаваше мускулите му. Наложи си да направи няколко крачки, после затича. Преброди познатите улици в квартала, прекоси реката, но смътното чувство, че е преследван, не го оставяше на мира. Ужасът изчезна с първите слънчеви лъчи. Той се вмъкна крадешком у дома. Потопи се в неописуемото усещане за уют и безопасност, съчетано с аромата на топлото сутрешно мляко. Котаракът се прозя и почна да чисти лапките си... (once upon a time, in February 2005)