18 декември 2010

Увод към МЮЗИКЪЛИТЕ на моя живот

В средата на месец декември, в коментарите под една нищо-не-подозираща новина в „Операция Кино”, свързана с нов трейлър и Джак Спароу, се разхвърчаха ноти, поздрави и спомени, свързани с музика и мюзикъли! И след като уважаваният кино-маниак Nostromo бе така добър да сподели за своята класация на саундтраци „Амииии… и най-добре замислените планове на мишките и хората често остават неосъществени… Ама аз поне имам един Топ 10, а ти?”, аз прецених, че е крайно време да сложа малко ред в моите кино-музикални предпочитания... Оказа се трудно, при това доста! След упорито търсене в мелодичните теми, които са част от моята лична кино-мания, на повърхността се появиха повече от 10 епохални мюзикъла – няма как, ще оставя 13 от тях в списъка! (внимание - той не следва тук!!!)

ИЗВЪН него остават две „четворки” – на приказни/анимационни прекрасни истории – „Цар Лъв” (1994, Тим Райс и Елтън Джон), „Магьосникът от Оз” (1939, И.У.Харбърг и Харълд Арлън), „Аладин” (1992, Хауърд Ашман/Тим Райс и Алън Менкен), „Красавицата и Звярът” (1991, Хауърд Ашман и Алън Менкен) и на сериозни творби като „Моята прекрасна лейди” (1964, Алън Джей Лърнър по творбата на Джордж Бърнард Шоу, музика Фредерик Лоуве), „Кабаре” (1972, режисьор Боб Фос, по музика на Джон Кендър и стихове на Фред Еб), „Евита” (1996, музика – Андрю Лойд Уебър по либрето на Тим Райс, по сценария на филма работят неговия режисьор Алън Паркър и Оливър Стоун) и „Танцьорка в мрака” (2000, на Ларс фон Триер, с музиката на Бьорк и стиховете на Сьон Сигурдсон).


Въпреки безусловната ми любов към превъплъщенията на Джони Деп и преклонението пред таланта на Тим Бъртън, творбата им по Стивън Зондхайм „Суини Тод: бръснарят демон от Флийт стрийт” (2007) за мен беше разочарование – най-вече откъм музика! Авангардно, нестандартно, предизвикателно, очаквано – да, но не и любимо...

Не успя да се покатери в личната ми класация и една от шантавите, много обични мои творби на Уди Алън„Всички казват „Обичам те” (1996), в която има уникални епизоди с вътрешнокадров монтаж, които мога само да си представям как са били репетирани... а после – и заснемани... Страхотия!!!


И още нещо нямаше как да влезе в „избраните”, защото не отговаря на важно условие – не е кино! Телевизионният вариант на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър „Котките” (1998) е един от най-занимателните и увлекателни визуални разкази за „практичните котки” по историята на Т.С. Елиът. Хореографката на шоуто със завидно дълъг живот на Уест Енд (както и на Бродуей - за шоуто иде реч :) ) Джилиан Лин е ангажирана лично от Уебър да подготви екипа за заснемането на спектакъла. Всеки, който е видял дори откъс от шоуто, остава поразен от танцувалното майсторство, грима и костюмната виртуозност на „Котките”... Дори малката ми племенница е тяхна вярна почитателка (гледа мюзикъла от край до край и танцува!) и този поздрав е специално за нея и всички фенове на Уебър!!!