18 май 2010

Пространство

Кога човеците затвориха душите си в бетонни черупки? Сериозни, съсредоточени, себични, стреснати, съсухрени от празнота, хората живеят миговете си от вечността назаем. Кой може да отмери дозата веселие, която би разляла щастие във вените? Как се съчетава ритъмът на песента с такта на човешките сърца, които пазят доброта и надежда? Светът – построен от нас, потребителите, с шаблони, удобни за употребяване, вече едва контролира конструкцията си. Прекалено много тежести се натрупаха с времето; разсъдъкът беше излязал в дълга ваканция и се върна под ръка с реалност, която хората лицемерно наричат „красавица”. Думата-разковниче е „промяна” – бърза и много болезнена, абсолютно задължителна. От нея зависи дали днешният ден ще се превърне в минало...