18 май 2010

Време

Времето е реалност.
Неотменно, безмилостно, то пропуска секундите една по една във вечността. Тактове събират ноти, създават темпото на мелодията, тя прелива от пръстите, за да докосне нечие сърце. Времето си играе с хората. Закача се с грижите им, съкращава радостта в мигове и продължава моментите на агония. Времето обича кривите огледала на реалността, защото всичко в тях изглежда истинско. Времето подсеща хората, че светът не е само техен. Дните, годините, вековете продължават по пътя, и без да искат дори – променят човечеството. Но то все още не може да свикне, че трябва да помни уроците на историята...