18 май 2010

Земя

Покрай зеленото на поляната има толкова много други цветове... Земята е талантлив художник. Попива огъня на слънчевите лъчи, събира грижливо дъждовните капки, радва се на безразсъдно-палавия вятър и създава поезия. Тя се грижи за всякакви създания – за малкия бръмбър, съсредоточено потеглил към важните си дела; за овцете, които без да искат закачат руно в тръните и вярват сляпо на двуногото с гегата, защото до него подтичва и лае приятелят им Шаро. Земята се грижи и за хората, които са засадили лехите с боб и прибират сеното от ливадата – грижи се за тези, които я обичат. И като всяка майка, разказва приказки. Трябва само да отворим душите си за шепота на тревите, за ромона на потока, за скръцването на клоните в гората – светът около нас е пълен с музика. Земята излъчва топлина и нежност, защото в нея са намерили покой древните сили на съзиданието. А когато се разбудят... И пожелаят да ни отмъстят за всичко, което сме сторили на майката...